|
Какво мислите за домашното ми по литература? Заданието беше да напиша есе под надслов "Живеем в земята на Ботев". Ем аз пък не мисля, че живея в земята на Ботев и се ядосах... Намам оценка на това и бях принуден да си защитавам тезата на литературна конференция. И като там не ме направиха на салата, даскалицата много иззлобя.
Моето писмо до Ботев
Теодор Славчев
Драги Ботев, пише ти един ученик на 17 години, който те познава само от твоите произведения. Ти сигурно не ме познаваш, но това не е и нужно.
Дълго се чудих къде да изпратя писмото си. Издирих адреса ти в родния ти град Калофер, но оттам ми отговориха, че от години не са те виждали. Разпитвах за теб надлъж и шир, по цялата българска земя. Дирих те от Ниш до Черно Море, от Дунава до Беломорието... Де що чух българска реч, питах за тебе. Всички те бяха чували, всички бяха учили за тебе, всички знаеха великите ти стихотворения, вдъхновяващи всичко живо за борба, всички ти даваха заслуженото място на един от най-големите български герои, патриоти и родолюбци, но никой не знаеше къде си. Никой не те беше виждал. Ти не се беше мяркал никъде по тази земя.
Щом не мога да те намеря в България – сакралното място и за двама ни, единственото, заради което и двамата без страх или съжаление бихме жертвали живота си, явно ще трябва да адресирам писмото си не така:
До родолюбеца Христо Ботев – най-големият български патриот, пример за подражание на бъдните поколения
4370 Калофер
общ. Карлово
област Пловдив
а така:
До родолюбеца Христо Ботев – най-големият български патриот, пример за подражание на бъдните поколения
Някъде далеч от България
Странен избор си направил, драги ми Ботев, да оставиш това, за което милееш, да се оправя само, а ти да отидеш да пишеш велики патриотични стихотворения, да издаваш вестници и да даваш акъл на една камара „идиоти”, както ти сам ги наричаш. И ако ти наистина вярваш, че това дело е полезно за Родината, защо отиде и буквално се самоуби на тази крехка възраст? Толкова важна ли е славата за теб?
Труповете в борбата не помагат. Животът не е „Опълченците на Шипка”, където отново ЖИВИТЕ използват телата на своите другари, загинали, вярно, в неравна битка, но битка на живот и смърт, не само на смърт, загинали за отечеството, но с това наистина борили се и постигнали неговата свобода, която е факт и днес. Техният подвиг е огромен! Ти какво постигна със смъртта си? Героизъм е да се изправиш и въпреки страха си да загинеш с високо вдигната глава. Героизъм е да загинеш в борба, чрез която можеш да превърнеш идеалите си в реалност. Да не изпитваш страх от смъртта е лудост. Лудост е и да отидеш на борба, която дори не е борба, защото в борбата имаш шанс да победиш, с идеята, че ще умреш. По този начин обричаш делото си на неуспех.
Всичко трябва да се прави заради живота и в името на живота, като се поема риск, само когато крайно е необходимо. Но животът не трябва просто да се жертва, сякаш нищо не струва, сякаш е нещо непотребно! Ти пропиля шанса си да помогнеш наистина на България!
България прекара цели 500 години под турско робство заради такива като тебе, които не мислят, а чувстват. България прекара и най-страшните 50 години от съществуването си под най-страшното робство, помитало някога българския дух – робството на диктатурата, превръщащо хората в овце. Робството, изграждащо фалшиви идоли, помагащи на елита лесно да държи народа в подчинение, едновременно с това заблуждавайки го, че е свободен.
Тежко и горко на Майка България, ако нашето бъдеще – днешната младеж, взима пример от теб!
П.П. Заповядай по всяко удобно за теб време на гости в моя дом в Русе, БЪЛГАРИЯ! Тук ще можем да си поговорим за своите чувства към Родината в Родината, а не някъде из Румъния.
|
Какво мислите за...
