Това, което не става ясно е, че нямам нищо против Ботев, нито делото му. Много по-добър е от 90% от българите. Това, против което протестирам, е налагането му като неоспорим пример дори не за героизъм, което би било приемлимо, а за революционен гений. А също така и като пример, който младите трябвало да следват.
От най-известните произведения на Ботев лъха увереност, че той ще умре и въпреки това няма да постигне целта си. Единственото, заради което смята, че няма да умре напразно е, че хората ще го помнят и ще остави завет. Не смятам това отношение за похвално. Не трябва да казваме на младите, че си струва да умрат с вик "ЦСКА" на уста, щото някакви си други олигофрени като тях викали "Левски" (футболен отбор) и те решили да се сбият с тях.
Разбираш ли, идеит ена Ботев, присадени в днешна глава, стават опасни!
Споменаването на Татово време има за цел за подхвърли идеята колко подходящ е Ботев като идеология на всеки диктатор и да направи предположение кой го е направил известен.
Проблемът с Ботев е, че сочат разбиранията и делото му за пример, като пренасят гениалността му като поет върху революционното дело.
Мисля че оня лаф, че смелостта е способността да преодолееш страха, а липсата на страх е глупост, е доста известен...
"жертването по дефиниция изисква раздялата с нещо ценно, за да получиш нещо друго" - бе нали това казвам - Ботев е наясно, че със смъртта си няма да постигне това, което иска! Прочети "На прощаване" от тази гледна точка и ще видиш.
"Ти пропиля шанса си да помогнеш наистина на България" = "Ти умря тъпо, идиот такъв, и от тебе нямаше полза". И това става ясно от текста.
БТВ прочетох из Уикипедия за тая логическа грешка и се накевих на Чубака Дифенс.
Редактирано от TAfricanski на 06.07.06 14:27.
|