Вестник Емигрантски Шок / Градове / Русе

Автор: МИРОСЛАВ МИХОВ

Вестник "Емигрантски Шок"

"Найден Геров затъпява", "Султана спи с мъже", "Любен Каравелов се друса с гъби" - това са все заглавия, които можеха и най-вероятно щяха да красят страниците на "жълтата преса" в края на XIX в. в Румъния, ако някой беше издавал такава. Донякъде, обаче, тя съществува в цялата публицистика на Христо Ботев.
Творчеството на Ботев се основава на сатирата, като с това цели да скандализира и провокира обществото. Изключително неуспешния му гибелен поход доказва, че цялото това поведение говори само за безотговорност.
Сатирата като жанр предполага отрицание и гротесков хумор, с който се атакува някакъв обект. В това Ботев се справя повече от добре. В публицистиката си той постоянно отрича нещо - турските потисници, лъжепатриотите, християнската църква. Със или без основание, той все пак го прави с цел да ги заклейми и да повлияе на общественото мнение като го провокира и разтърси из основи. Скандалността, състояща се в това, че нещата се отричат по категоричен и непоколебим начин, е много сходна с тази в съвременната "жълта преса", където известните личности са осмени и отречени по подобен начин. Във вестниците, обаче, истината не преобладава и това донякъде е разлика с публицистиката на Ботев. Острият език и скандално мнение от друга страна, са общи. Тук можем да направим паралел и с предаването "Сигнално Жълто", в което конкретна обществена личност бива тотално и непростимо "оплюта" и отречена. Същото прави и Ботев - например Пишурката, който често е вземан на подбив в Ботевата публицистика (дори в едно стихотворение) като абсолютно се пренебрегват фактите, че той е учител през голяма част от живота си, бил е един от първите български актьори и режисьори, автор е на няколко превода и книги. Всичко това не е взето в предвид, а Пишурката е осмян заради един неуспешен опит за поезия и всичко значимо постигнато от него е отречено.
Вече лесно се вижда, че скандалността е движещ мотив в творчеството на Ботев. По категоричен начин се отрича всичко - "глупци" се наричат тези, които трябва да бъдат осмени, "литературни глупости" са произведенията на онези, които биват осмени и т.н. Паисий Хилендарски също скандализира обществото - "О, неразумни юроде" - като така привлича внимание, но след това оправдава тази скандалност чрез градивни аргументи. А какво прави Ботев - винаги изтъква революцията като мотив. Каква е тази революция, как ще се води и още много въпроси са оставени без отговор и бунтът е мотивиран само с патриотични чувства. И заради тази революция от човек се очаква да зареже дом и семейство, за да отиде на сигурна смърт? И кой е бил Ботев (тогава; сега изглежда незаслужено има статут на герой, за да може с това да се оправдават неразумните действия) да поема отговорност за живота на толкова хора, които след като прочетат неговите провокиращи идеи, ще загинат, правейки "главата си на бомба"? За него това е пропаганда, начин да наложи волята си над другите, защото той никога не е търпял чужда воля - напускането на гимназията, отказвайки да се съобрази с авторитета на учителите, бягството му от робска България. И в крайна сметка, когато е повлиял на хората, той отказва да носи отговорност за тях и иска да се хвърли в боя и да умре, без значение какво става с последователите му.
Ботев е безотговорен - напуска училище отказвайки се от възможността за живот на интелектуалец, неколкократно работи като учител и бива уволнен, постоянно е без пари, заради печатането на пропагандата си или безсмислени революционни действия с нулева полезност. А един безотговорен човек не може да бъде лидер - Волен Сидеров е изключително ревностен в защитата на идеите си, винаги е готов да осмее слабост на противника с остър език, но когато се стигне до действия, той не е направил нищо. Нито едни думи не са били приведени в действие, също като Ботев, чийто най-деен момент е бил неговата смърт.
Ботев е скандална личност, чиято основна цел е била да бъде такава.

бел. авт. Биографичните справки за живота на Ботев са взети от летописа публикуван в том 1 на избраните съчинения на Ботев, изд. "Български писател", 1976г.