Вътрешна съдържателност и логическа аргументация

Сега, тука - двойка, просто защото нещо или е вътрешно съдържателно или не е. Като изключим тва че съдържанието на самото есе не отговаря на заглавието, както вече писах по-горе, има и някои други недъзи, които допринасят за слабата оценка. Например намесването ни в клин, ни в ръкав на 50 години соц време е почти енциклопедичен пример за логическа грешка тип "ignoratio elenchi".

Освен това не става ясно какъв, в крайна сметка е проблемът с Ботев - с тва, че го няма, с тва, че изобщо се е жертвал или пък с тва че се е жертвал, ама не както трябва? Тва че го няма изобщо няма да го коментирам. А с тва ,че се е жертвал, не става много ясно кое е проблематичното, при положение, че в началото сам казваш, че за България и двамата бихте жертвали живота си без страх, а по-надолу, че да не изпитваш страх от смъртта е лудост. Освен ако не намираш както Ботев, така и себе си за луд, иначе не се връзва. Другото нещо, което е "всичко се прави в името на живота, като се поема риск само, когато е необходимо". Тва, а и следващото, което ще напиша, по принцип не е показателно за вътрешна несъдържателност, но дори и вътрешно съдържателните аргументи могат да са несъстоятелни ако презумпциите им не намират опора в реалността. Рискът да изгубиш живота си е почти неизбежен за всяко въстание, а това дали е необходим зависи от необходимостта на самото въстание. Може би Априлското въстание не е било необходимо с оглед на извоюването на свободата, макар че в крайна сметка то е катализаторът и конкретния повод за Руско-турската война. Може би под натиска на Великите сили и реформаторски течения в самата Османска империя българите така или иначе са щели да получат свободата си. Но за да я заслужат - за това именно е било необходимо Априлското въстание, затова именно е била необходима и саможертвата на Ботев и другите като него. И тук противопоставянето на жертвите, дадени от въстаниците и падналите при Шипка е съвсем не на място. Жертвата и на едните, и на другите, е изкупление за малодушието и страха на огромната маса хора през стотиците години робство и благодарение на нея всички българи са можели да почувстват, че свободата им е извоювана, а не дарена - заради общото чувство на родова принадлежност, което ги свързва с хората, които са загинали, за да видят България свободна, но в крайна сметка не са успели.

И като казваш, че "животът не трябва просто да се жертва, сякаш нищо не струва, сякаш е нещо непотребно" пак губиш връзка с действителността, защото никой от тия хора не го е направил тва с ясното съзнание, че животът му е нещо непотребно. Да оставим настрана несъстоятелността на самото изречение, защото жертването по дефиниция изисква раздялата с нещо ценно, за да получиш нещо друго - раздялата с нещо непотребно и нищо неструващо не може да се окачестви като такова. За тоталното объркване и невъзможността да се прави разлика между труповете и акта на саможертвата няма да говоря. По-интересно ми е какво се крие зад укора "Ти пропиля шанса си да помогнеш наистина на България". Тва е зададено малко реторично и се предполага, че на всички, които го четат би трябвало да става ясно за какво иде реч, но на мен лично ми убягва как Ботев "наистина" е можел да помогне на България, пък вместо тва го е направил "наужким".