Има един готин лаф, дето много добре резюмира тва, дето съм се опитал да го кажа, но с по-малко думи.

Всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти.

При едни и същи факти пак може да има разминаване в мненията, щото оценката за фактите може да е различна. Мога да приема различно мнение, но не мога да приема такова, изградено на нечии собствени факти, нито пък на двойни стандарти при анализрането им.

Нито мога да приема тва, че само щото изразява мнението си надъхано, тва придава тежест и смисъл на съдържанието му. Аналогично, не мога да приема иконоборчеството като застраховка срещу критики. Тва е малко като Азис, който си има лесното оправдание, че който не му харесва музиката е задръстен хомофоб, което естетвено няма нищо общо, щото качеството на музиката, която прави не зависи от тва дали е обратен.