Прочетох внимателно всички теми и реших да сам и своето мнение. Първо ми прави впечатление, че не всички са наясно с принудителния празен ход, прекъсването на подаване на горивото през този режим и режима на изключване на цилиндри което навлезе сравнително скоро. Прилага се при ДВГ с брой цилиндри над 8, като освен преустановяване на подаването на гориво към съответния цилиндър се налага е неговото разкомпресиране посредством отваряне на клапан (понякога основните понякога допълнителни). Не работят точно определени двойки с оглед да не се наруши уравновесеността и равномерността на работа на двигателя.
Сега за ППХ. Повечето от вас са наясно що за животно е това, така, че няма да навлизам в подробности. Да разгледаме първия вариант, при който не се прекъсва подаването на гориво в този режим или дори се намалява под цикловата порция за празен ход. Какъв е смисъла!? Известно ви е, че бензиновият ДВГ е с количествено , а не с качествено смесообразуване като дизеловите т.е. запазването, а още повече намаляването на цикловата порция, ще доведе до увеличено въздушно отношение (над 1.2-1.4) което си е малко или много извън границите (или на самите граници) на възпламеняемост на бензино въздушната смес - т.е. впръскваме гориво което излиза под формата на въглеводороди през ауспуха без да изгори! На практика ако искаме да подаваме гориво което да изгори през ППХ трябва да увеличим порцията гориво (което означава, че трябва да сме ненормални за да произведем такъв двигател или да се върнем на цени на горивата от 1969 и съответните еконорми). Който не ми вярва, лесно е да го провери - необходим му е стар автомобил с карбуратор ( без с-ма за прекъсване на подаването на гориво през време на ППХ естествено) и преносим газанализатор който да отчита въглеводороди. Започвате да се спускате по наклон, с включена предавка и отпуснат педал за газ и виждате около трикратно увеличение на въглеводоридите на изхода от ауспуха - с други думи неизгоряло гориво. Именно това е основната причина за навлизане на системите за управление на ППХ през 70-те години - вместване в нормативните изисквания за въглеводороди. Ако в изпускателната уредба е поставен каталитичен неутрализатор, то повишенето количество на въглеводороди може да доведе до неговото прегряване и повреда.
От казаното дотук, би трябвало вече да е ясно, че в режим на ППХ всички двигатели за обща и неспециална употреба изключват подаването на гориво в този режим. Това се наблюдава най-лесно с осцилоскоп или запомнящ волтметър - в режим на ППХ не се подават П-импулси към впръсквача респ. впръсквачите. Тук не е необходим пътен тест или преносим осцилоскоп - резултата е виден просто при форсиране на място и наблюдаване на периода през който двигателя намалява честотата си на въртене след пускане на педала за газ (ППХ макар и за кратко време).
Откакто навлязоха и горивни уредби от типа Комън рейл и помпа-дюза с електронно управление, горивото при ППХ се прекъсва и при дизеловите ДВГ (ефекта е основно икономия, защото тук при режим на ППХ няма въглеводороди).
Относно оборите при които управляващия блок приема, че се намираме в режим на ППХ. Най-често се споменаваше цифрата 1500. Обикновено стойността при която се възобновява подаването на гориво е 200-500 об/мин над честотата на въртене на празен ход. Стойностите зависят от конкретния двигател и времето за което се възобновява нормален горивен процес в цилиндрите. По-високите стойности са за карбураторни и двигатели с централно впръскване (моноинжекцион), защото при тях имаме наличие на горивна пелена в пълнителният колектор което изисква повече време за нейното възстановяване (колектора "изсъхва" в режим на ППХ).