ПРИЛОЖЕНИЕ VII

EЗИКЪТ НА АВКСЕНТИЙ – УЧЕНИК НА УЛФИЛА


Указания, че готският език не е бил германски език, могат да се намерят в готския танц, описан от Константин Порфирогенит в неговата книга “De Ceremoniis”, както и в равенския папирус, съхраняван в Националната библиотека в Неапол. Други указания за същото нещо могат да се открият в топонимията на южна Франция. Тези теми бяха разгледани накратко в две мои статии:
“Onomastic and Lexical Curiosities in Early Gothic”
(Slavic and East-European Studies, Vol. XIII, Montreal, 1968, p. 55-62)

и

“Y a-t-il eu une ecriture autochtone en terre slave, etc.”

Още един източник по въпроса, който ще е полезно да се изучи по-добре, е книгата на Георг Вайц (Georg Waitz), състояща се от 62 страници в размер кварто. Тя се появява през 1840 в Хановер под заглавието “Uber das Leben und die Lehre des Ulfila”.
Вайц, немски класицист, е направил интересно откритие, докато е бил на посещение в Националната библиотека в Париж. Там той намира латински ръкопис, каталогизиран под името “Supplement Latin No. 594”. В него думата Gothi се среща няколко пъти, както и името на Улфила. След частично проучване на манускрипта Вайц представя на своите читатели доклада си в своята книга. Странното е, че този документ не предизвиква любопитство, а на практика той ни дава редки сведения за езика на древните готи.
Книгата на Вайц е разделена на четири части:
- въведение
- транскрипция на латинския текст
- коментари от Вайц за текста
- едно приложение

Това разделение обаче не е съвсем точно. Първо, въведението се занимава с обстоятелствата около намирането на ръкописа и с описание на външния му облик. Описанието продължава и в следващата глава, наречена на немски “Mittheilung des Textes”. Коментарите на Вайц са непоследователни и не много добре обосновани. За да може да се схване ясно информацията за оригиналния документ, трябва да се подредят основните факти, споменати от автора.

От обясненията на Вайц научаваме, че оригиналният документ представлява изключително качествен бял, гладък пергамент с размери кварто. Текстът на него е с много стар унциален шрифт, по 32 реда на страница, в две равни колони, с малко съкращения и без пунктуация. Горе, долу и от едната страна на страниците имало оставени широки полета от автора. Началото на книгата липсвало.
Оцелелият текст започвал с втората книга на Hilarius de Trinitate – “Sufficiebat credentibus Dei sermo qui in aures, etc”. Други текстове са “opusculum” от Амброзий (De fide) и “Протоколи на Аквилейския събор срещу арианските еретици”. Съборът се е състоял през 381 г. и на него са заседавали 32 западни епископи.

Тези протоколи обаче не са предадени дума по дума. Авторът (на ръкописа) си е позволил да добавя тук и там свои коментари и интерпретации. Аквилейският събор се е състоял по инициативата на Амброзий, епископ на Милано. Организиран е главно срещу арианските епископи Паладий и Секундиан. Паладий е бил епископ в Ратиария на Дунав. Понеже е можел да разчита на много поддръжници от изтока, духовниците от изтока не са били поканени.
Авторът на ръкописа, който е преписвал протоколите от събора, очевидно е бил приятел на Паладий. Неговите коментари са в защита на арианите и против Амброзий. По стила на писане Вайц стига до заключението, че авторът е ариански епископ на име Максимин, който е присъствал тогава в Аквилея.

Интересен за нас е текстът, писан в полетата по краищата на пергамента на две места от ръкописа. Този текст е в курсив, започва в горното поле, преминава през страничното и изпълва долната част на страницата. По него има много драскотини, което ще рече, че някой е изтъргвал отделни думи, а на места и цели редове. Други повреди са от това, че думи и редове са отрязани от ножа на книговезеца. В сегашния си вид допълнителният текст в полетата възлиза на около 1500 думи. За разлика от текста в полетата, основният унциален текст е запазен непокътнат.

В текста в полетата се говори за готския епископ Улфила. Част от него, или може би целият текст, е препис на писмо, написано от ученика на Улфила – Авксентий. Латинският на Авксентий е със специфични особености и си струва да му се обърне внимание.
Авксентий е бил епископ в Доростол, днешен Силистра на Дунав. Във въпросния текст той казва, че е задължен на Улфила, който се грижил за него като за син, научил го на Светото писание и го въвел във вярата. Веднъж Авксентий придружил Улфила до Константинопол, където имали среща с други сановници от църквата, която се състояла в присъствието на императорите Теодосий и Аркадий.

На едно място в текста Авксентий пише, че през живота си Улфила е проповядвал на три езика: латински, гръцки и готски, и че е оставил книги на тези три езика. Ако се окаже, а това ще стане, че Авксентий не е бил нито грък, нито римлянин, и като имаме предвид, че не ни дава повод да му приписваме етническа принадлежност, различна от горните три, можем да приемем готския му произход за сигурен. И така, особеният латински, на който е писал, може да ни помогне да определим характера на готския език.

Самият факт, че Авксентий пише на латински ни дава повод да считаме, че не е бил грък. Докато много прочути римляни, започвайки от Марк Аврелий, са се гордеели със способността си да пишат на гръцки, бройката на гърците, които са писали на латински, е много малка. Това обаче не е всичко. Важното е, че от текста на Авксентий не се разбира той да е знаел гръцки. Няма позоваване на гръцки автори – както езически, така и християнски. В него има съвсем малко думи, които са гръцки заемки, а всички те, сякаш по правило, са латинизирани. Такива са profeta, haereticos и apostolorum. Към тези съображения трябва да прибавим и факта, че Доростол, градът на Авксентий, е бил отдалечен на много километри от най-близката гръцка колония. Затова няма особена причина Авксентий да е имал повече от повърхностни познания за гръцкия език, ако изобщо е имал и такива.
От друга страна, латинският е бил официалният език в империята и затова е изучаван усилено от всички онези през четвърти век, на които се е налагало да общуват с имперския двор в Цариград.

Разглеждането на латинския на Авксентий предполага, че той не е бил и римлянин. Докато граматиката му като цяло е правилна, правописът му е изпълнен с грешки. В много от случаите Авксентий е записвал думите както ги е чувал, а не по начина, по който се срещат в творбите на, да речем, Цезар или Цицерон. Следните примери са типични:

dereliquid вместо dereliquit
temtabat >> temptabat
etate >> aetate
esitavit >> hesitavit
romanie >> romaniae

Освен това, правописът му е с колебания. Някои думи веднъж са изписвани по един начин, а след това по друг начин. Например думата Gothi понякога е писана с “h”, а понякога без тази буква. Cristiani е записвана и като xpiani. Sive като sibe.
Тази непоследователност предполага, че латинският, който е можело да се научи край град Доростол на долния Дунав, е бил повлиян от местния диалект. Авксентий очевидно не е бил сигурен коя от двете форми е правилната: sive или sibe, esitavit или hesitavit. От това е и неговата неувереност.

Още по-интересно присъствие в документа бележат грешките, които най-вероятно са резултат от влиянието на готския език. Защо Авксентий би написал Hisdrael, вместо обичайните Israel или Israhel? Това “h” в последната форма е разбираемо: латинските автори очевидно са го въвели като предупреждение за читателите си да не го четат като Israel (на латински “ае” обикновено се чете само като “е”, тоест “исрел” – б.пр.), а като еврейското Isra-el. Авксентий е пропуснал това “h”, което изглежда нищо не е значело за него. Вместо това, той е вмъкнал едно на пръв поглед безсмислено “d” между двойката “sr”. Но тази странност лесно може да бъде обяснена, ако си позволим да предположим, че готският език не е толерирал комбинацията “sr”, а в него обикновено се е вмъквало “t” или “d” между двете съгласни, като така се е формирала устойчивата група “str” (zdr). След малко ще видим, че има основание да приемем това обяснение за изписването Hisdrael.

Вторият случай на необичаен правопис е не по-малко любопитен. Той е на мястото, където Авксентий говори за изпъждането на Улфила от родината на готите и пристигането му в Мизия, на “римска земя”, където с почести бил приет от Константий. Латинският текст гласи следното:

...pulsus in solo romanie (sic) a thuc beate memorie constantio principe honorifice est susceptus.

Вайц мисли, че в това изречение “thuc” e употребено вместо “tunc”. Действително на друго място в текста думата “tunc” е написана като “thunc”. Проблемът е, че ако приемем мнението на Вайц, смисълът на изречението не се получава много правдоподобен. В превод ще звучи така:

(След като Улфила бе) изпъден на римска земя, бе тогава приет с почести от блаженопочившия император Константий.

Каква полза от “тогава”? Това “тогава” е редундантност (в излишък) в латинския, такова е и в английския, а за капак е изписано погрешно. От друга страна, ако вместо като “тогава”, преведем думата (thuc) като “тук”, изречението възстановява пълното си значение:

(След като Улфила бе) изпъден на римска земя, тук бе приет с почести от блаженопочившия император Константий.

По-долу ще видим дали имаме основания да преведем думата “thuc” като “тук”.
От думата aucsiliante може да се види, че Авксентий приравнява фонетичната стойност на “с” с тази на “к”. Също така за Авксентий буквата “х” не е, или поне не винаги е била равностойна на “ks”, а е имала и някаква друга фонетична стойност. Това става особено интересно, когато се върже с една от думите, която веднъж е изписана като cristianorum, но във всички останали случаи като xrianorum. Инициалът “xps” за Христос се среща често в религиозната литература. Той е вариация на хризмата, или монограмата, която се твърди, че Константин е носил на шлема си и на която е можел да се различи кръста (x), готската дума, за който изглежда е била kr’st. Неувереността на Авксентий между двете изписвания – cristianorum и xrianorum – може лесно да се обясни. Когато Авксентий се е съобразявал, че пише на латински, е писал cristianorum, а когато не е бил съсредоточен, е писал xrianorum.
Отново ще се върнем на въпроса, който поставя самата хризма. Преди това обаче ще споменем още една характерност на правописа на Авксентий.
Добре известно е, че в някои диалекти, произлизащи от латински, фрикативната съгласна “v” става “b”. Това явление се нарича бетацизъм и е особено ярко в Испания, където например латинската дума vita става bida. Има го и при гасконците, което е довело до поговорката: Beati Gascones quibus bibere est vivere.
Обаче в своя текст Авксентий прави точно обратното:

Наместо barbarico пише varbarico,
наместо visibilia пише visivilia,
наместо debitavit пише devitavit.

Този правопис също предполага силно влияние на местния език върху латинския на готския духовник.
Тогава какъв е бил майчиният език на Авксентий, който вероятно е развалил неговия латински и може да се посочи като причина за изброените специфични особености? В опита си да отговорим на този въпрос можем да потърсим помощ от споменатата хризма. Ще напомним, че самият Константин е имал известни резерви относно гръцката ученост. Той е написал няколко книги на “домашния си”, роден език. Тъй като Константин е родом от Ниш, нишкият диалект трябва да е бил езикът, на който е писал книгите си. Твърде е възможно хризмата да е имала нещо общо с този диалект. Например буквите Х и Р може да са били общи за гръцката и тракийската азбука по онова време, което е достатъчна причина Константин да избере комбинацията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите