ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ГЕТИ И ГОТИ

В четвъртата книга на своята монография “De Mensibus” Йоан Лидийски пише следното:

(СНИМКА – 135 стр.)
(Изправената колона на Фортуна във Византия е поставена там от Помпей Велики. На това място той е обсадил Митридат и неговите готи и след като ги победил, завладял Византия. Това се потвърждава от надписа на латински на спираловидната облицовка на колоната, който гласи: “На Фортуна за (това, че ми помогна за) победата над готите.” По-късно това място стана механа. Готите са гети.)

Виждаме, че готите са били известни на римляните по времето на Помпей Велики, тоест през първи век пр. Хр., както и че те са воювали на страната на Митридат, както повечето други черноморски народи. Освен това, Лидийски, който е писал по времето на Юстиниан, идентифицира готите с гетите без никакви задръжки [161].

След като готите са били само клон на гетите – а гетите е името, което много автори дават на славянското семейство от народи – как се е случило така, че по-късно името “готи” се налага и почти напълно измества по-обширното понятие “гети”? В биографията на Каракала от Елий Спартиан научаваме за страховит инцидент, който хвърля светлина върху събитията, които вероятно са причината за това ономастично заместване. Когато Каракала си измислял прякори като “Германикус”, “Партикус”, “Арабикус” и “Аламаникус”, Хелвий Пертинакс (Helvius Pertinax) му подхвърлил шеговито:
“Добавете също така, “Гетикус Максимус”, моля.”
Това било взето за намек за Гета – брат на Каракала, когото последният убил, докато “гети”, казва Спартиан, е името на готите, които той покори след поредица от сражения при едно от ходенията си на изток [162].
Дио Касий казва, че след убийството на Гета “ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт” [163]. За тази шега Пертинакс е изгубил главата си.

Подобна жестокост определено е предизвиквала съответните затруднения. Гетските народи не са преставали да съществуват. От време на време е било необходимо да се пише за тях. Как е могло да стане това? Всичко сочи, че авторите от онова време бързо са открили начин за хитруване. Тъй като един от клоновете на гетите се казвал “готи”, писателите започнали да говорят само за готи всеки път, когато трябвало да се каже нещо за всички гетски народи. По-късно опасността от обърквания заради подмяната била доловена от автори като Филосторгий, Орозий и Прокопий, затова те се заемат да обясняват, че готите не са някакъв нов, доскоро неизвестен народ, а че са същият народ, който в миналото е наричан “гети”. Други писатели от четвърти и пети век просто се връщат към старото име и направо говорят за гети, а не за готи, когато имат да кажат нещо за хората, които са определяли политиката на Цариград (Константинопол) и които са изпращали колонии в Италия, южна Франция и Испания.
Например Синесий (Synesius of Cyrene) в своята реч от 399 г. не казва нищо за готи. Не защото са изчезнали или не е чувал за тях. Просто му се е струвало по-правилно да ги нарича с традиционното им название “гети” [164]. Думата “готи” отсъства и в текстовете на Клавдиан. В една негова поема, наскоро преиздадена със заглавие “De bello gothico”, не се говори никъде за готи. Всичко си идва на мястото, ако погледнем оригиналното заглавие на творбата, което е “De bello getico”. След прочит на текста става ясно, че редакторът на новото издание своеволно е заменил думата “гет” с “гот”.
Рутилий Наматиан – гал, който е писал през пети век – говори нашироко за гетите в Италия. Той нито веднъж не спомена за присъствие на готи. Причината е ясна. Готите са били там, но с тях са били и други гетски народи, като визиготи, вандали и гепиди. Общото название на всички тези народи е било гети и след изчезването на заплахата, наложена от Каракала, вече не е имало причина тези народи, взети заедно, да не бъдат наричани със старото им, добре известно име.

Някои автори обаче са продължавали да определят гетските народи като готи чак до шестнайстни век (1525). В своите записки за московската делегация при папа Климент VII, публикувани като приложение към “Rerum Moscoviticarum Commentarii” на Херберщайн, Paulus Jovius отбелязва следното изявление на руския посланик Demetrius (Димитри Герасимов):

“Caeterum cum a Demetrio quaereremus, an apud ipsos ulla de Gotthis populis vel fama per manus a maiorib. tradita , vel ex ipsis literarum monumentis superesset, qui ante mille annos & Caesarum imperium, & urbem Romam omnib. Iniuriis deformatam evertissent: respondebat, & Gotthicae gentis, & Totilae regis nomen clarum esse atque illustre, in eamque expeditionem coivisse plures populos, & ante alios Moscovitas : crevisseque eum exercitum ex colluvie Livoniorum & Circumvolganorum Tartarorum : sed propterea omnes Gotthos fuisse appellatos, quoniam Gotthi, qui insulam Islandiam sive Scandaviam incolerent, autores eius expeditionis extitissent.”

(Тогава попитахме Димитри дали сред неговите хора се е запазил споменът - като предания или записки – за готите, които преди хиляда години покориха империята на цезарите и град Рим, който се бе покварил от всякакви несправедливости. Той отвърна, че имената и на готските народи, и на цар Тотила са известни и славни, че няколко народи са участвали в този поход, преди всичко московитите; че армията се увеличила от ливонци и татари от региона на Волга. Обаче всички те били наричани готи, защото готите, които живели на остров Исландия или Скандавия, били инициаторите на похода.)

Не знаем дали Paulus Jovius е направил грешка, като е вметнал името на Исландия, или я е направил Димитри. Населението на Исландия винаги е било малко и е немислимо, че исландците са могли да предприемат приключение, целящо разтурянето на западната империя. Положението по бреговете на Балтийско море е било различно. Населението там е било многобройно и една поредица от гладни години е нещо, което е могло да накара Gaut-ите да увеличат шансовете си за оцеляване, като отидат към по-гостоприемни земи на юг. Някои от тези Gaut-и несъмнено са дошли от югоизточните части на Скандинавския полуостров, по-отдалечените райони на които са били слабо известни на латинските и гръцки географи. Много дрeвни учени са мислили, че Скандинавия е остров. Такова е мнението на Йордан от шести век, което e повтаряно от разни автори дори хиляда години по-късно. Херберщайн обяснява произхода на недоразумението в следния пасаж:

Scandia vero non est insula, sed continens, Svuetiae regni pars, quae longo tractu Gotthos contingit, et cuius nunc bonam partem rex Daniae possidet. Caeterum cum eam, harum rerum scriptores, maiorem ipsa Svuetia fecerint, ex eaquem Gotthos et Longobardos progressos fuisse retulerint: videntur, mea quidem sententia, haec tria regna veluti integrum quoddam corpus, Scandiae duntaxat nomine comprehendisse : quia tum illa terrae pars inter mare Baltheum, quod Finlandiam alluit, et Glaciale mare, incognita fuit : quaeque adhuc propter tot paludes, innumeros fluuios et intemperiem coeli inculta atque parum cognita est. Quae res fecit, ut plerique hanc immensae magnitudinis insulam, uno Scandiae nomine appellarent.

(Скандинавия обаче не е остров, а континент; той е част от кралството на Швеция, което има дълга граница с (земята на) готите, голяма част от която сега принадлежи на кралство Дания. Понеже онези, които са писали за тези неща, са я изкарвали по-голяма от Швеция, и понеже пишат, че оттам са дошли готите и ломбардите, доколкото разбирам, те са включвали тези три царства в едно цяло, наречено с общото име Скандия. През онези времена земята, която се намира между финския бряг на Балстийско море и Арктическия океан, е била непозната. И до днес тези земи остават необработваеми и малко изучавани заради многото езера, безбройните реки и суровия климат. Това обяснява факта, че много (писатели) определят тези земи като остров с гигантски размери, като са му дали името Скандия.)

Можем да сме сигурни, че инициативата за масово преселване е дошла от хората, които са живеели около Балтийско море, включително на островите Готланд и Волин. На втория остров са открити руините на легендарния град Винета, който някога е бил търговско средище на винетите, което ще рече на венедите, вендите или вандалите.

*

Готите, за които пише Paulus Jovius, са включвали известно количество от карпатските хутцули, от Gaut-ите край бреговете на Балтийско море, както и хора от много, ако не и всички, други гетски народи. Затова се сблъскваме с всевъзможни изписвания на името: Getae, Geats, Gothi, Goti, Gothz, Gauts и Hutzuli.

*

Колкото до тъждествеността на готите със славяните, откриваме следното наблюдение на Андреа Дандоло в неговите хроники:
Erant enim Sclavi adhuc gentiles, quia a Gothis originem traherunt.
(Всъщност славяните дотогава са били езичници, тъй като са потомци на готите.)
Това се отнася за събития, които са се случили през 830 г.н.е. (Цитатът е по “Летопис и пр.” На Шишич, стр. 55. Не е изненада, че Шишич мисли, че Дандоло е приел становището на Дуклянския презвитер.)

*

Терминът “славянски”, между другото, сравнително отскоро се прилага за цялото славянско семейство на народите. Например полският език не винаги е бил считан за славянски, а това вероятно се дължи на факта, че поляците приемат латинската писменост. На заглавната страница на “Църковна история” от Бароний (публикувана в Москва през 1719 г.) пише, че книгата е преведена “на славянски от полски”.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите