ПРЕДГОВОР

Никой не знае дали планетата Земя някога ще стане единен и проспериращ свят или ще свърши своя живот като рояк астероиди, обикалящи Слънцето между Марс и Венера. Знаем обаче, че в една подобна ситуация – доколкото са допустими такива аналогии – през 527 г. сл. Хр. е постигнато обединение на римските, готските и вандалските държави, благодарение на политиката на Юстиниан и хората, които са го подкрепяли.
Величието на държавник като император Юстиниан закономерно е предизвиквало завист и враждебност. Било е неизбежно, че рано или късно един или друг от хората, които са били около него, ще се опитат да очернят или изопачат неговия образ. Такъв опит е направен от оратора Прокопий от Цезарея. Поради причини, които остават неясни, неговата язвителна творба “Anecdota”, написана с такава цел, остава векове наред забравена в мазето на една библиотека. Когато манускриптът (ръкописът) случайно е открит и публикуван от Алемани през 1623, атаките в него срещу Юстиниан и неговата съпруга се отличава с такива преувеличения и изопачавания, и с такова противоречие спрямо това, което Прокопий е писал на други места, че читателят може само да свие рамене в недоумение.
Юстиниановата самоличност бе убита успешно, ако не изтънчено, от Джеймс Брайс – професор по гражданско право, по-късно говорител на Камарата на общините, виконт и британски посланик във Вашингтон. Целта на тази малка книга е да обясни как точно бе извършено отвратителното деяние и как може да се възкреси юстиниановата самоличност.

ВЪВЕДЕНИЕ

1. В октомврийския брой на “English Historical Review” за година 1887 излиза една статия от Джеймс Брайс, озаглавена “Житието на Юстиниан от Теофил” (Life of Justinian by Theophilus). От нейното публикуване са изминали осем десетилетия, но тази статия не е изгубила нищо от своето влияние, макар назидателното й звучене днес да е различно от онова, което вероятно е искал авторът.

“За последното столетие и половина”, пише Брайс, “историците привикнаха да цитират като нещо достоверно няколко любопитни факти, свързани с император Юстиниан и неговата едва ли по-малко известна съпруга – императрица Теодора, споменати в житието на Юстиниан от някой си Теофил, описан като игумен и наставник на Юстиниан. Един от тези факти е славянският произход на юстиниановото семейство, една подробност, която е интересна сама по себе си, но също сочеща, че славянски племена са населявали горна Македония или западна Тракия още през или скоро след пети век – период, който е значително по-ранен от този, който иначе би трябвало да приемем.”

Това встъпление дава тон на цялата статия. По-нататък Брайс се опитва да докаже, че ако се абстрахираме от този Теофил, по славянскому Богомил, славянският произход на Юстиниан може да се приеме за измислица. Разбира се авторът на тази измислица трябва бъде заклеймен като еуфоричен мечтател или нечестен историк. Брайс не се колебае да посочи, че за Теофил, който вероятно е написал житието на Юстиниан, “не се знае нищо, освен едно кратко позоваване от несъмнено образования автор, който го цитира и когото всички по-късни историци, изглежда, са последвали като достатъчен гарант за правдоподобността и стойността на този Теофил”.
Въпросният “образован автор”, пояснява Брайс, е Николас Алемани от Ватиканската библиотека [1]. Но, макар и образован, Алемани като че ли е бил заблуден от човек на име Иван Томко Марнавич, станал по-късно епископ в Босна.

2. Статията на Брайс, в която уж е обяснено как образованият Алемани е бил подведен, успява да впечатли научната общественост. В периодичното списание “Византийски временник” от година 1894 добре известният руски историк Александър А. Василев обявява, че загадката със славянския произход на Юстиниан най-сетне е обяснена. Василев пише, позовавайки се на откритията на Брайс, че източникът, заради когото много учени са си съставили мнението, “не е нищо повече от измислица от началото на седемнадесети век” [2]. Същият извод, почти дума по дума, намираме и подписан от Ив. Гревс в т. 81 от руския “Энциклопедический Словарь” в изданието от преди 1914-та. За да не остане по-назад, Карл Крумбахер заменя думата “измислица” с думата “фалшификация”. В своя сборник, озаглавен “Geschichte der Byzantinischen Literatur” (1897) той нарича славянския произход на Юстиниан eine im slavophilen Sinne unternommene Falschung (т.1, стр. 237). Най-сетне Чарлс Дийл в увода на своя масивен труд “Justinien et la civilisation byzantine” (1901) пише, че житието на Юстиниан е просто един любопитен сборник от славянски легенди, но без историческа стойност.
Това са крайни съждения, на които никой не се е осмелил да се противопостави, като разгледа аргументите на Брайс под лупа. Крайно време е това да бъде сторено, въпреки че увеличената картина под лупата може да не се окаже от най-прекрасните [3].

I. ОТКРИВАНЕТО НА БИОГРАФИЯТА НА ЮСТИНИАН (Justiniani Vita)

3. Събитието, което подтиква Джеймс Брайс да напише своята статия, е едно откритие, което той прави през 1883, докато е на посещение в Рим. В замъка Барберини той намира латински манускрипт, състоящ се от около 775 думи, озаглавен “Justiniani Vita”, написан на хартия с размери кварто и съхраняван заедно с други ръкописи в малка кутия с размери 27х20 см.
Към житието били приложени допълнителни бележки със същия почерк, възлизащи на около 450 думи. Брайс е преписал целия текст и го публикува като част от своята статия (виж приложение 1). За последното сме му благодарни. В това житие ние откриваме единственото налично описание на ранния живот на Юстиниан, една история, която е по-ясна и убедителна от всичко известно досега [4].

4. Житието започва с информирането на читателя, че пред него е резюме на латински, съставено на основата на по-подробна биография, написана с илирийски букви на илирийски език, която се съхранява в манастирска библиотека (Basilian Monastery) на планината Атон. Знаем, че под “илирийски” авторът е имал предвид буквите от кирилицата, а под “илирийски език” – славянски език [5].
По-нататък научаваме, че изчерпателният славянски оригинал е обхващал първите 30 години от юстиниановото imperium и че е написан от Богомил – учител на Юстиниан в младежките му години. Името Богомил е обяснено в житието - на латински означава Deo carus (на гръцки Theophilus – бел.авт.). Някога този Богомил бил назначен за епископ на Сердика и станал известен на римляните и гърците под името Домнио (Domnio).

5. Според манускрипта, рожденото име на Юстиниан е Управда. Роден е в Призрен, Македония. Баща му, който извеждал своя произход от рода на Константин Велики, се казвал Исток. Името на майка му е посочено като Бигленица, а на латински като Albula. Тя била сестра на император Юстин, който привлякъл младия Юстиниан към имперския трон. Бащата на Юстиниан имал сестра на име Лада, която се омъжила за Селимир, славянски принц. Тя и Селимир имали няколко синове, един от които се казвал Речирад. Този Речирад станал съюзник на българите, което не се понравило на Юстин и Юстиниан. Сред другите подробности, споменати в ръкописа от Барберини, се откроява следното:

a) Още преди да навърши 20 години Юстиниан убива при дуел братовчед си Речирад, но бива ранен и е изпратен в Константинопол за лечение.

b) По-късно Юстиниан е изпратен като заложник на крал Теодорик в Италия от чичо си Юстин.

c) Когато Юстиниан става император, той построява в чест на своя учител Богомил една църква в Сердика, която нарича “Света София”.

d) Богомил, наричан още Теофил, наричан още Домнио, бил погребан в тази църква.

e) Човекът, който написал този латински манускрипт, основаващ се на славянския първоизточник, се нарича Иван Томко Марнавич (на латински Marnavitius, на хърватски Mrnavi’c – бел.авт.).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите