ПРИЛОЖЕНИЕ XII

ВИЖДАЛ ЛИ Е АЛЕМАНИ СЛАВЯНСКИЯ ТЕКСТ В JUSTINIANI VITA?

Брайс ни казва, че Алемани е бил scrittore (писател – б.пр) във Ватиканската библиотека и че е превел “Anecdota” на Прокопий от два гръцки ръкописи, които е открил в същата библиотека. Книгата е публикувана в Лион. Докладът на теолозите, които са я одобрили за издаване, е с дата 3 януари 1623 г. От това следва, че преводът е бил завършен някъде през 1622. Ако вземем под внимание обема на книгата – около 180 страници в изданието на Loeb – можем да предположим, че Алемани е започнал да превежда гръцкия текст през 1621 или още по-рано. Къде е бил Марнавич през това време?

След като завършва обучението си, някъде към 1622, Марнавич отива във Венеция, а вероятно също е ходил и до Шибеник, който е на далматинския бряг. През 1623 той публикува във Венеция своята “Oratio in Adventu Francisci Molini и т.н.”. От това излиза, че Марнавич се е установил за постоянно в Рим през 1623 или в края на 1622.
Армин Павич (виж книгата от бел. към текста, стр. 78-79) вярва, че Марнавич е привикан в Рим от Григорий XV. Във всеки случай преводът, започнат от Алемани, трябва да е бил доста напреднал, когато Марнавич написва своето резюме на латински на “Vita Justiniani”. Каква е тогава вероятността Марнавич да е заблудил Алемани?
Бихме могли да се запитаме: Кой е по-вероятен откривател на стария славянски ръкопис или е могъл да твърди това – един завръщащ се хърватски свещеник или самият scrittore на Ватиканската библиотека?

Общото звучене на бележките на Алемани към “Anecdota” убедително предполага, че преводачът е имал пред себе си по-подробен документ от латинското резюме, подготвено от Марнавич. Никъде Алемани не казва, че е получил информацията си за Богомил (Теофил) от втора ръка. Никъде не загатва за помощ от други лица. Той поема цялата отговорност за информацията за Теофил върху себе си. Това не се отнася само за бележките, защото независимостта на Алемани се усеща също от увода му към “Anecdota”, едно въведение, за което Брайс не обелва и дума.

В своето въведение Алемани, освен други неща, публикува списък на автори, които, с негови думи, “са равностойни на Прокопий и са писали същото за Юстиниан”. Списъкът се състои от петнайсет имена, последните шест от които са писали на латински. Сред нелатинските историци на седмо място стои Theophilus Iustiniani Praeceptor.
Алемани не прави уговорки за това име. Той не казва “доколкото съм информиран” или “доколкото разбирам от резюме, подготвено от приятел” или “както сановник Марнавич каза”. (По това време Марнавич още не е бил епископ.) Алемани вписва Theophilus (Теофил) редом с Agathias Myrrhinaeus и Eustathius Byzantius, което показва, че за него Теофил е не по-малко реален от другите автори.
Да не би Брайс очаква да повярваме, че Алемани не е чел авторите, които изрежда, а само е виждал резюмета на техните творби? Не е ли по-вероятно книгите на тези автори, петнайсет на брой, да са били във Ватиканската библиотека, в това число и славянското “Vita Justiniani”, написано от Теофил и разглеждащо първите трийсет години на юстиниановото imperium? Алемани е можел да чете всички латински и гръцки автори без нужда от помощ. Но можел ли е да чете на славянски език? И ако не е, какво по-естествено от това, да помоли експерт като Марнавич за латинско резюме на славянския оригинал?

Причината, поради която Алемани не споменава за помощта от Марнавич и заради която не навлиза в подробности за славянския оригинал на житието, става ясна, когато вникнем в смисъла на неговото въведение към “Anecdota”. Докато Марнавич в своето резюме акцентира върху положителните моменти от младежките години на Юстиниан, Алемани се опитва да злепостави императора. Теофил и Марнавич възхваляват Юстиниан, а Алемани и Прокопий го разкъсват на парчета.
Марнавич не е споменат, ръкописите му изчезват, отпечатаните му книги се изпаряват от библиотекарските каталози и хранилища – и как да бъде другояче, като имаме предвид възхищението му от “илирийските цезари”, най-великите от които са били Константин и Юстиниан?

Славянският оригинал на “Vita Justiniani” (или негово копие) определено е бил в ръцете на Алемани, когато е работил по “Anecfota” на Прокопий. Затова той говори за Теофил по този начин. По-късно нещо се е случило с този ръкопис. Не знаем както точно е било това “нещо”, въпреки че Марнавич вероятно е знаел. Не е било нещо, за което може да се говори просто ей така.
Но девет години по-късно Марнавич не е устоял на изкушението да спомене дискретно Богомил “или Теофил”, пише той, “както Николас Алемани го нарича в бележките си към (книгата на) Прокопий”. (Indicia Vetustatis, стр. 6)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите