ПЪРВА ЧАСТ

IV. ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ГРЕШКИ НА ЕПИСКОП МАРНАВИЧ

26. Какви са грешките, за които Брайс и Иречек критикуват Марнавич? Трябва да ги видим и преценим. Възможно е босненският епископ да е сътворил такива сериозни фактологически грешки, че отхвърлянето на житието да е оправдано, но не защото вярваме, че е измислено от Марнавич, а заради неговата погрешност. Преди да пристъпим към преценката на тези специфични “грешки” можем основателно да се запитаме: кой от двамата, Марнавич или Брайс, е бил по-компетентен учен и по-малко склонен към грешки?

27. Иван Томко Марнавич е роден в Шибеник, тогава под венецианска власт, на 7 февруари 1580 година. Той е образован от йезуитите в Рим, където се присъединява към ордена на Барнабитите. През 1622 е назначен за архиепископ в Загреб; през 1631 става епископ на Босна. През същата година получава почетна грамота, с която е направен гражданин на Рим. По този случай е описан като доктор по теология, апостолска протонотария и упълномощен от папата реформатор на свещените книги на илирийски език. Босненският епископ е изпращан от папа Урбан VIII (1623-1644) на духовнически мисии. Излишно е да се упоменава, че е бил експерт в областта на славянската литература. Умира на 1 април 1637 година. Ако Павич е предположил правилно, Марнавич трябва да е бил погребан в църквата Свети Йероним в Рим, въпреки че за гроба му там не се знае нищо. От друга страна, Фердо Шишич мисли, че Марнавич вероятно е починал във Виена.

28. Колкото до Джеймс Брайс, той е роден през 1838 в Белфаст, северна Ирландия. Учил е в Глазгоу и Оксфорд. Следва право в Хайделберг, Германия. По-късно е избран в Камарата на общините, на която става говорител преди да се прехвърли в Камарата на лордовете като виконт. За шест години (1907-1913) е бил британски посланик във Вашингтон. Пътувал е в Южна Америка, Франция, Италия, Мала Азия и Южна Юфрика, и пише различни репортажи за пътуванията и наблюденията си. Никога не е посещавал планината Атон или друга славянска територия, освен град Рагуза. Признава, че не владее никакъв славянски език. Не е възможно да се определи кое го е накарало да мисли, че е компетентен да пише за ранната славянска история, ако не броим факта, че той открива ръкописа от Барберини при посещението си в Рим през 1883.

29. Като съпоставим двете кратки биографии, е основателно да мислим, че Марнавич е бил по-квалифициран и в по-добра позиция да се занимава с тема като житието на Юстиниан, отколкото виконт Брайс. Но компетентността не е достатъчна гаранция срещу грешки. Читателят има право да знае какви големи прегрешения се приписват на Марнавич от неговите критици. Ние вече ги споменахме в параграф 8. За улеснение ще ги повторим отново като подточки:

i) Марнавич погрешно е мислил, че визиготите в Испания са говорили славянски език.

ii) Според него, многобройни и многолюдни славянски общности са съществували на Балканския полуостров през шести век или по-рано, докато Брайс е “знаел”, че полуостровът не е бил славянизиран преди седми век.

iii) Твърдейки, че е виждал славянски ръкопис от шести век, а именно житието, Марнавич погрешно допуска, че през шести век славянските народи са имали писменост, докато Брайс е “знаел”, че са нямали.

Всяка една от тези предполагаеми грешки заслужава внимателно разглеждане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите