Приложение I: Vita Justiniani / Наука / Хуманитарни науки / История

ПРИЛОЖЕНИЕ I

JUSTINIANI VITA
ЖИТИЕТО НА ЮСТИНИАН

Това е резюме на книга, съдържаща житието на император Юстиниан до тридесетата година на неговото imperium, написано с илирийски думи и букви от Богомил, пастор или абат на манастира Свети Александър Мъченик в Дардания, близо до град Призрен, родна земя на същия Юстиниан, а въпросната книга е на съхранение в библиотеката на илирийските монаси, последователи на ордена на Свети Васил на планината Атон, тоест на Свещената планина в Македония, над Егейско море. Този Богомил, дългогодишен учител на Юстиниан, бил направен епископ на Сердика и е наречен от латините и гърците DD (Domnio), мъж благочестив и верен на опазването на католическата вяра.

Управда (1) (както е името на Юстиниан на местния език) се родил в Призрен (2) по време на царуването на Зено (Zeno) в Константинопол и патриаршията на Акаций (Acacius) в новия Рим, когато вече нямало императори в стария Рим: сякаш Бог е искал да ни изпрати цар, който да завладее и върне Западната империя и който (обединявайки я) с Източната да й възстанови старото величие.

Неговият (на Юстиниан – бел. Г.С.) баща се казвал Исток (3), от народа и рода на Свети Константин Велики (4), владетел на римляните и най-великият от всички монарси. Майка му била Бигленица (5), сестра на Юстин, който царуваше в новия Рим. Исток имал сестра Лада, която се омъжила за Селимир (6), славянски принц и баща на неколцина синове, сред които и Речирад, когото Юстиниан убил в двубой, както ще стане дума.

Исток, който бил княз, което сред дарданците значи принц, осигурил на сина си Управда чудесен учител в лицето на Богомил (7), свят мъж, пастор или абат на манастира на Свети Александър Мъченик, автор на житието на Юстиниан, който с най-голямо усърдие научил момчето на набожност и също на латински и гръцки (езици и) букви. Понеже Юстин много обичал племенника си, взел го в лагера (на войниците), а Богомил бил неотлъчно до младежа.

Той (Юстиниан) служил като новобранец при Юстин, който от известно време вече командвал първите римски кохорти. По онова време Юстин воювал срещу цезаридите на Зено (8) в подкрепа на краля Анастасий. (Юстиниан тогава) се върнал в Илирикум като войник с чичо си, защото българите заплашвали римските войски и убили Расти (Rastus)(9), водач на илирийските части. Юстин, сблъсквайки се с най-изтъкнатите варварски предводители, отблъснал най-дръзките от тях.

Тъй като Речирад (10), син на Селимир, помагал на българите, а Юстин не можел да го убеди с молби и обещания да развали съюза си с българите, избухнала жестока кавга между Юстиниан и братовчед му Речирад, а на една от срещите им, от караниците и обидите се стигнало до двубой, в който двубой Юстиниан, още ненавършил двадесет години, посякъл противника си с удивителна смелост. Това станало на брега на река Морава (на латински Moschius) и после той взел голяма награда, също и Юстин, и неговите илирийски войници. Но Юстиниан получил тежко нараняване в тази битка и бил изпратен в Константинопол за лечение, където се сближил с краля Анастасий, който опитал да го отклони от правата вяра. След като научил за това, неговият наставник Богомил, който се обезпокоил за духовното избавление на младия мъж, го върнал в лагера на Юстин, а скоро след това и в родината му, където майката на момчето наскоро станала вдовица (след смъртта) на Исток.

Но Юстиниан се отвратил от живота вкъщи и скоро се завърнал при чичо си, когото намерил в панонския град Margus да събира оцелелите войници на генерал Сабиниан (Sabinianus), които били разпръснати от готите. Оттам Юстин го изпратил при Теодорик, цар на готите в Италия и син на Аналимир и който по-рано отнел района на Сирмиум от българите, да търси помощ от името на своите висшестоящи. Там го приели добре и осигурили помощта (която поискал), и след като го задържали в Равена за известно време, докато Юстин се разполагал с готските войски, като заложник, Теодорик го приел като брат, понеже е стар обичай сред илирийците да се побратимяват помежду си (11).

После се върнал при чичо си Юстин, който междувременно изгубил надежда, че ще има деца от жена си Вукшица (12), и му наредил да се ожени. И така той се оженил за Божидара (13), прекрасно момиче, въпреки че Бигленица възразявала, защото се опасявала за бъдещето и доброто име на сина си, понеже знаела, че девойката макар да била проницателна и с отлично образование, имала труден и високомерен нрав, но най-вече защото някаква стара гадателка предрекла на Бигленица, че Божидара ще стане Врагидара (14) на Римската империя и ще отклони Управда от праведния живот. Но нейните (на Божидара) изискани обноски, нейните познания от различни науки и нейната красота се наложили пред Юстин и пред самия Юстиниан, от което Бигленица не можела да намери покой и починала в скръб преди (да доживее) да се зарадва на качването на брат си на най-високия пост в римската държава.

Той бил над трийсетгодишен, когато крал Анастасий, който назначил Богомил в епископията на Сердика благодарение на подкрепата на Юстин, започнал да тормози него (Богомил) и много други епископи, като ги привиквал в Константинопол заради католическата им вяра. Юстиниан и чичо му Юстин били избрани от генералите на илирийската армия да го помолят да не подлага на гонения католическите духовници, ако не иска да усети силата на разбунтувалата се армия. Уплашен от свободата (с която са му говорили), той подкупил издайници, които ги обвинили в започване на заговор срещу императора, и така той пратил и двамата в затвора, а скоро след това ги осъдил на смърт. Мъчениците Sergius и Bacchus обаче, които са на особено голяма почит сред дарданците, му се явили насън и му отправили ужасяващи заплахи (за това), че се кани да убие невинни мъже и по-достойни за управление от самия него. Затова той ги помилвал и ги пуснал да си вървят с католическите епископи, а Юстин скоро след това го наследил като владетел.

През юстиновото царуване Юстиниан посветил на мъчениците Sergius и Bacchus една църква, достойна за принц, която била построена в Илирия, край град Шкодра, над реката Бояна. Също така по нареждане на чичо си уредил да се освети от Йоан, главния свещеник на стария Рим, по католическия ритуал църквата в Константинопол, която някога била отстъпена на готите от наставника на Църквата на Константинопол - Маркиан, запазвайки употребата само на готски език за пеенето на псалми и за литургията, като знак за почит към своя илирийски народ, който има същия език като на готите. След като наследил Юстин, той също така основал храм в Сардика (15) в знак на благодарност към Богомил, или Домнио, който бил негов настойник; той (храмът) наподобявал църквата в столичния град, посветен на божествената мъдрост.

ПОЯСНЕНИЯ на някои от имената, споменати в предходния фрагмент, от Йоан Томко Марнавич, сановник на Шибеник и преводач на фрагмента.

(1) Vprauda е илирийска дума, производна от Pravda, тоест “правда” (истина/справедливост – б.пр.). Но Vprauda с предлога V означава ръководена справедливост (управа – б.пр), с което име Юстиниан и двамата Юстиновци са наричани от илирийските автори.

(2) Prizriena. По този начин древните и съвременните илирийци пишат (името на) родния град на Юстиниан, който е точно на мястото, на което Прокопий поставя Tauresium, именно при дарданците, над град Epidamnus. Наречен е Bederina в “Bellum Gothicum” на Агатий, днес е под турска власт. В самия град, както и извън него, на границата между древна Дардания и съвременна Херцеговина, могат да се видят много руини и натрошени камъни от величествени сгради. Има един документ, адресиран от нашия свят учител Павел V до епископ Петър Калит (Calitus), наскоро изпратен с мисия на отците на Обществото на Исус*, да се грижи за оцелелите християни, които страдат окаяни от турската тирания в Македония, Дардания и Панония.
(Calitus е грешно от Cathius, тоест Катич, обяснява Ф. Шишиш в своята статия “Kako je и пр.”. Виж епилога – бел. Г.С)
(*Отците от Обществото на Исус – англ. Fathers of the Society of Jesus, лат. Patrum Societatis Jesu – б.пр.)

(3) Istok е илирийска дума, означаваща “изток”, която по-често се е употребявала в миналото, защото нашите хора навикнаха да кръщават синовете си предимно с имената на светци, а не с такива на обикновени хора.

(4) Няколко илирийски принцове са били потомци (на хора) от рода на Константин, но са разпръснати заедно с техните семейства, когато турците ги пропъждат от родината им. Такъв е случаят на кралете и управителите на Сърбия, на принцовете на Шар планина, на херцозите на Свети Сава и т.н.

(5) Biglenizza е илирийско име, произлиза от “белота”, което на латински се превежда като Albula.

(6) Синовете на Selimir често са искали от Юстиниан да им даде титлата царе на Далмация, но никога не са я получили, защото Речирад, син на Селимир, онзи, който бе убит от Юстиниан, въстана в България срещу римляните.

(7) Bogomilus е илирийска дума, която значи “обичан от Бог”.

(8) Carevici (царевичи) е широкоразпространен патроним сред илирийците, които ползват думата “цар” за “крал” или “император”. Затова думата царевичи, която се споменава от нашия автор, би трябвало да се преведe като цезариди (Caesarides).

(9) Rastus е илирийско име, което означава “растящ”. Предполагам, че този е същият, когото Комес Марцелин нарича Aristos, генерал на илирийските войски.

(10) Rechirad е илирийско име, състоящото се от rechi, което значи “казвам”, и rad, което значи радостен. Затова Речирад/Рекирад означава “някой обичащ да говори”. Това е и името на някои от готските царе в Испания, но техните имена са били записани погрешно и препредавани от хора, незапознати с готския, или илирийския език, като (са го писали) Прекаредос (Precaredos).
(Старобългарската дума за радостен е РАДЪ – б.пр.)

(11) Побратимяването е дотолкова зачитано сред илирийците, че се приема за истинска и силна братска връзка, и не само сред мъжете с християнска религия, но и между един християнин и един турчин.

(12) Vukcizza е илирийско име, означаващо вълчица (lupa). Затова латинските и гръцките автори пишат, че когато Юстин станал император, жена му си сменила името от Lupicina на Euphemia.

(13) Bosidara е илирийско име, което се състои от Bogh, Бог, и Dar, дар. Затова Bosidara трябва да се разбира като “дарена от Бог” или “Божи дар”, което е същото като гръцкото име Теодора (Theodora).

(14) Vraghidara също е на илирийски, състои се от Vrag, дявол или злодей, и Dar, дар. Затова Vraghidara означава “дар от Дявола”, като противоположност на “дарена от Бога”.

(15) С течение на времето Sardica (така Марнавич изписва името – б.пр.) прие името на юстиниановия храм София, както се нарича и до днес. Пред портата на този храм Юстиниан е поставил прочутия саркофаг на Богомил, или Домнио, пресвят мъж, и е украсил облицовката на мраморните капаци със стихове поезия.