b) Митът за славянското нахлуване

51. Брайс казва, че Марнавич съвършено греши за ранното присъствие на славяни на Балканския полуостров. Ако славянското житие на Юстиниан е написано в средата на шести век, това би изместило “идването” на славяните с цял век по-рано. Брайс “е знаел”, че това е невъзможно, тъй като е заобиколил всички византийски хроникьори, които са били на противното мнение.
Никифор Грегора, да речем, можеше да разкаже на Брайс за приключението си в Македония, където жителите “от най-стари времена са предимно заселници мизи, живеещи там смесени с нашите хора”. Под “нашите хора” Грегора разбира гърците. [59]

52. Зонара категорично идентифицира българите с мизите [60]. Мизите, от друга страна, са тракийски народ, добре известен от класическата античност, от омирово време и по-рано. Йоан Малала идентифицира българите с мирмидоните, някои от които са живели покрай Азовско море, а други в Тесалия [61].
След 681 година областите Мизия, Тракия и Македония – всяка от които е включвала по няколко по-малки области, познати под различни имена – образуват българското царство. Затова Йоан Цеца основателно казва, че българите от дванайсти век са не други, а някогашните древни пеони.

53. В подкрепа на тезата, че преди седми век на Балканския полуостров е имало малко или изобщо не е имало славянски поселения, Брайс отново призовава за свидетел Иречек. Както всеки друг, Иречек е знаел за списъка на Прокопий на мостове, бани, пътища, църкви, водопроводи и замъци, които са били реставрирани или новопостроени в Тракия по заповед на Юстиниан, в който се изброяват славянски имена. (Baba, Bane, Bela, Cerna, Debre, Gabrovo, Gradets, Liste, Mala Reka, Mirno Pole, Potop, Sreden и много други.) Наличието на такива имена, често записвани с грешки от гръцките хроникьори, е силно свидетелство за славянския характер на областите. Иречек обаче мисли, че бройката на тези имена е твърде малка, за да имат значение. Това е още един пример за нагаждаща се логика. Как е могъл Иречек да знае, че не е имало и други славянски имена и че латинските имена не са наложени над славянски първообрази?
В случаите на няколко градове това е установен факт. Старият тракийски град Пулпудева е прекръстен на Филипополис във всички гръцки книги. От римляните е наречен Тримонциум. Град Берое – ако това е истинското му тракийско име – е прекръстен после на Августа Траяна и Иренополис. Древният Ускудама (Одрин) е прекръстен на Адрианопол, а по юстинианово време на Юстинианопол. Някои от древните имена напълно са изчезнали. Други са оцелели в изкривена форма. Самият Прокопий се оплаква, че “макар да има обичай хората да променят познатите имена постоянно с нови, все пак старите имена не се изоставят лесно” [63].
Самата бройка на славянските имена в списъка не е от значение. Важни са подробностите. Може ли Юстиниан да е бил толкова глупав, че да даде славянски имена на укрепления, които уж са построени срещу славянските агресори? Такова нещо не съществува. Тракия е била гръбнакът на империята. Точно там Юстиниан е събирал войските си, които са изпращани в Персия, Италия и северна Африка. Мъжете, които са служили в тези армии, са били “римляните от Тракия”, както ги нарича Прокопий в своята книга за персийската война (II.19.32), като е знаел много добре, че никога не е имало римляни в Тракия, освен инвалидизираните ветерани, изоставени в няколко колонии по Дунава и отделни македонски градове. В този контекст “римляните от Тракия” значи хора от Рим или от Италия. Има се предвид, че са били поданици на империята. Трако-славяните са били поданици на империята, нейните основни граждани. Първоначално техните градове са имали славянски имена, върху които са поставяни гръцки или латински имена от хроникьорите при всеки удобен случай.
Гръцките духовници от девети и десети век са надвили езическите автори. Те не само са променяли имена на населени места. Те са унищожили прастарите божества на славянските народи, изгорили са книгите им и са забранили обичаите им. Хората са били насилствено християнизирани и са им дадени нови, християнски имена. Трябвало е да бъдат преродени, което означава да скъсат с миналото си и да забравят историята на своя народ.

54. Има и няколко други неща, част от които вероятно са били известни на Брайс и Иречек, които обаче са предпочели да не ги споменават. От преместването на имперската столица в Цариград (Константинопол) през 324 н.е. до края на управлението на Маврикий през 602 г. Източната империя е била преобладаващо тракийска държава. Редуването на беси, мизи, панонци и епирци на имперския трон е поразително. От петнайсетте императори, които предхождат Юстиниан, единадесет са били от тракийските народи, един (Zeno) е бил исавриец и трима (Theodosius I, Arcadius и Theodosius II) са били испанци, както може да се види и от таблицата по-долу. Marcian е определян просто като “тракиец”, защото е идвал от Тракия в тесния смисъл на думата, тоест от района между Босфора и планината Хемус.

Император Година на смъртта Произход
Константин Велики 337 мизиец
(Constantine the Great)
Константий II 358 мизиец
(Constantius II)
Юлиан 361 мизиец
(Julian)
Йовиан 361 панонец
(Jovian)
Валентиниан 375 панонец
(Valentinian)
Валенс 378 панонец
(Valens)
Теодосий I 395 испанец
(Theodosius I)
Аркадий 408 испанец
(Arcadius)
Теодосий II 450 испанец
(Theodosius II)
Маркиан 457 тракиец
(Marcian)
Лъв I, Лъв II 474 тракиец (бес)
(Leo I, Leo II)
Зено 491 исавриец
(Zeno)
Анастасий 518 тракиец (Eпир)
(Anastasius)
Юстин I 527 тракиец (Макед.)
Justinus I

И така, Брайс няма защо да допуска, че Юстиниан е тракиец по произход. След като е бил племенник на Юстин I и чичо на Юстин II, и двамата тракийци, Юстиниан не може да е бил различен от тях. Въпросът, който се разисква косвено и в статията на Брайс, е дали обозначенията “тракийски” и “славянски” са били синоними или не. Брайс приема, че не са, но не посочва защо. Внимателното проучване на проблема обаче показва, че от шести век се налага само нарицателното име славяни, а не че тогава някакъв нов народ е изникнал от нищото. Оттогава името “славяни” се е ползвало за посочването на цяло семейство от народи – мизи, беси, вандали, готи, панонци и много други – които са съществували от незапомнени времена, но по-рано са били обозначавани като “гети” или с още по-общото “траки”.

55. Брайс игнорира или омаловажава и друга важна подробност: семейството на Юстиниан. Според житието семейството на Юстиниан е от рода на Константин Велики. Тази информация не може да се потвърди на този етап, но е вероятно да е така.
Константин е имал четирима синове и поне две дъщери. Имал е и няколко братовчеди. Не знаем какво поколение са оставили те, било то законно или не. Някакво продължение на рода все пак трябва да е съществувало. Тази непрекъснатост едва ли е била прекратена преди юстиниановото време или със самия Юстиниан. Съдим за това по седмата книга от големия труд на Марко Сабелико – “De Vetustate Aquileiae” (1485). По време на царуването на Мануил I Комнин (1120-1180) се случило събитие край Венеция, което Сабелико описва така:

“Някои пишат, че Мануил дошъл на главния остров с многобройна флотилия. Все пак той не се осмелил да атакува венецианците и си тръгнал, след като отровил водите; говори се, че при тази война погинал родът на Юстиниан. Станало така, че всички мъже във фамилията, които били на години за военна служба, последвали командира във войната. Градът не можел да понесе мисълта, че целият род ще се затрие. Затова когато научили, че има един оцелял от семейството (предполага се, че името му било Николас), който служил в църквата “Свети Георги” срещу съда – въпреки че други казват, че служил в църквата “Свети Николас” край брега – хората изпратили представители при папата, за да го помолят да освободи младежа от обета му за безбрачие, за да може да се ожени и остави потомство. Така и станало, и името на юстиниановото семейство, което носели мъдри и прекрасни хора, се продължило с оратори и останало в града.” [64]

Името на юстиниановото семейство очевидно оцеляло до средата на дванайсти век, когато славяните, според всички авторитети, са населявали целия Балкански полуостров, включително град Аквилея (Венеция). Знаем, че Юстиниан е бил от тракийско семейство и искаме да знаем дали траките са присъствали на споменатите места през четвърти, шести и дванайсти век. И ако да, дали са били идентични с венетите и славяните, или пък са били различни. Брайс е решително мълчалив по тези фундаментални въпроси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите