ТРЕТА ЧАСТ

VI. НОВИТЕ ДАННИ

87. Историята си има своите начини да повдига наново приключени теми. От времето, през което Брайс и Иречек са си обменяли кореспонденция за творбата на Теофил/Богомил, са се появили няколко нови факти, които реабилитират Марнавич и които би трябвало да накарат скептиците да преосмислят въпроса за юстиниановия етнически произход.
Фактите са:

i) Ново издание на "Historiae" от Теофилакт Симоката.

ii) Откритие на надпис в Залцбург, Австрия, в който Одонацер се описва като цар на рутените (1910?).

iii) Резултатите от археологическите разкопки при църквата “Света София” в София (1910-1913).

iv) Публикуването на манускрипт от седемнайсти век на Величко Самуил (1919).

v) “Влесова книга”, открита през 1919.

Ще ги разгледаме едно по едно.

88. В същата година (1887), в която статията на Брайс се появява в “English Historical Review”, в Лайпциг излиза ново издание на "Historiae" на Теофилакт Симоката, публикувано от Тойбнер. Симоката е бил египтянин, живял през седми век, който е писал на гръцки и няколко пъти отъждествява славянските народи с древните гети [121]. В тази връзка трябва да се подчертае, че Фотий, който в своята “Библиотека” прави кратка рецензия на книгата от Симоката, не протестира за идентификацията славяни = гети. Ако някога е имало учен, който е бил в позиция да знае дали тази идентификация е вярна, това е бил Фотий.
Готите, които са били клон на гетите, са били славяни. Начинът, по който готското име се е наложило, е описан в приложение 4. Тук е моментът да се отбележи, че отъждествяването на славяните със старите гети от Симоката, се потвърждава и от много други автори, сред които и Филосторгий, автор от пети век, който го прави по следния начин:

“Казват, че по онова време Урфила (Ourfila), един от скитите отвъд Дунав, довел на римска територия многоброен народ – гетите от старо време, на които в наши дни им викат готи...” [122]

Вече цитирахме Орозий, друг историк от пети век, който казва същото [123]. Ако Брайс беше проучил тези автори, можеше да се въздържи да нарича ръкописа от Барберини фалшификат. Ако беше обърнал внимание на книгата на Лукари, можеше да не засипва с презрение Марнавич и твърдението му, че визиготите в Испания са говорили език, подобен на сръбския. Ако Иречек познаваше книгите на Симоката, Фотий и Филосторгий, можеше да види нещата от друга перспектива и можеше да се въздържи от определянето на далматинските традиции като готомания (Gothic mania).

89. Странното е, че след появата на книгата на Симоката нито Брайс, нито Иречек, намират за нужно да обяснят дали и тази книга трябва да се счита за измама, или пък я считат за автентична и са склонни да преразгледат становището си за Марнавич, като се извинят, че са подвели читателите си. Ако някой от тях действително си е променил мнението, трябва да го е обявил шепотливо, защото авторът на тези редове никъде не намира следи от отстъпление от тяхна страна.
От друга страна, много по-вероятно е Брайс, а може би също и Иречек, да са игнорирали умишлено свидетелството на Симоката което идентифицира гетите със славяните. По-вероятно е, защото поне две по-ранни издания на Симоката са били известни на научната общественост преди 1887. Онова от 1834 може да се намери в Бонския корпус [124]. Другото е гореспоменатото резюме в “Библиотека” на Фотий, която е лесно достъпна от 1860 [125]. При тези обстоятелства, ако Брайс и Иречек са игнорирали Симоката заради недоглеждане - два пъти по двойно недоглеждане – е нормално да се запитаме колко още важни моменти двамата са недооценили или разбрали погрешно преди критиката си към Марнавич.

90. Ново свидетелство, че някои славянски народи са присъствали и са били доста активни в югоизточна Европа половин век преди Юстиниан, се намира и в публикацията на един надпис в австрийския град Залцбург. В този надпис Одонцер е посочен като цар на рутените. Той гласи:

ANNO DOMINI CCCC LXXVII ODOACER
REX RUTHENORUM GEPPIDI GOTHI
UNGARI ET HERULI CONTRA ECCLESIAM
DEI SEVIENTES BEATUM MAXIMU(M) CUM
SOCIIS SUIS QUINQUAGINTA IN HOC
SPELEO LATITANTIBUS OB CONFESSIONEM
FIDEI TRUCIDATOS PRECIPITARUNT NORI-
CORUM QUOQUE PROVINCIAM FERRO ET
IGNI DEMOLITI SUNT.
(В годината на Нашия Бог 447, Одоакър, цар на рутените, гепидите, готите, унгарите и херулите, разярен срещу Божията църква, уби и хвърли (от скалите), заради тяхната вяра, блажения Максимус и петдесет от неговите съмишленици, които се криеха в тази пещера, и опустоши провинция Норикум с огън и меч.)

Тези думи могат да се видят на мраморна възпоменателна плоча в стената на една гробница, която е част от манастира “Св. Петър”. Размерите на плочата са дадени като 56x58 cm. Тя е изработена по времето на игумен Килиан (1521-1535) и първоначално е била поставена в една от по-долните, но по-късно е качена в сегашната пещера. (СНИМКАТА!!!)
Както е всеизвестно, рутени е името, с което германците са наричали украинците. В средните векове същото име често е ползвано и като обозначение за руснаците. Одонацер явно е бил предводител на армия, която се е състояла от различни славянски народности. Присъствието на славянски елементи в централна Европа преди времето на Юстиниан не може да се отрече.
Брайс няма вина, че не е познавал надписа от Залцбург. Неговите лекомисленост и презрение, които демонстрира спрямо Марнавич, обаче са отделен въпрос. (виж приложение 8.)

91. Мнението на Иречек, което с готовност е прегърнато от Джеймс Брайс, че църквата “Света София” в София е построена някъде през 11 век, се оказва несъстоятелно в светлината на данните, получени при разкопките около църквата от 1910. Установено е, че “Света София” не е нито първата, нито единствената църква, построена на това място, а че е последната от поредица от пет църкви, първата от които се датира към началото на четвърти век. Намерените 23 монети сред развалините изключително улесняват датировката на постройките. Оказва се, че в по-ранни времена мястото е било езически некропол. Вярно е, че нито една от монетите не е категорично отнесена към времето на Юстиниан. Все пак не е намерена нито една монета от по-късни години [126].
Също така се наблюдава особено интересен факт по отношение на строителните похвати. Прокопий казва, че когато Юстиниан забелязал, че стените на Сердика са се влошили с течение на времето, “той ги построи и укрепи” [127]. Само след миг размисъл можем да предположим, че императорът, който е поправил градските стени, вероятно е направил нещо и за обществените сгради в града, на първо място за църквите. Повечето хора знаят, че Юстиниан е построил известната църква “Света София” в Цариград (Константинопол). Малко известно е обаче, че той е построил и друга със същото име в град Одрин, намиращ се на североизток от Константинопол, който по юстинианово време се е казвал Юстинианопол [128]. Да не забравяме и църквите в Равена, завършени при царуването на Юстиниян – S. Vitale (530 г.), S. Maria (530 г.) и S. Apollinarius (535 г.). Цялостният изглед на последната поразително наподобява този на “Света София” в Сердика (София). Би било изненадващо, ако Юстиниан не е построил църква в прилични пропорции за град като Сердика.
Църквата “Света София” е просторна сграда, която побира 500 души. Над приземното ниво стените й са построени с изпечени тухли, които са били лукс през онази епоха. Има подове с мозайки, част от които са се запазили. Който и да е одобрил плановете за църквата определено е имал склонност към разточителство, една “мания”, която се приписва от Прокопий на Юстиниан.
Най-забележителното от всичко е употребата на хоросан за основите на църквата. Той съдържа смес от натрошени тухли и е идентичен с хоросана, използван за стените, които са ограждали града. Същите стени, които, както знаем, Юстиниан “построи и укрепи”. Употребата на този вид хоросан е била преустановена във Византийската империя през седми век [129]. Така датировката на църквата “Света София” се бетонира.
Под църквата са открити няколко дузини християнски гробове, като поне един е имал мраморна плоча. В един от гробовете е намерена и сребърна мощехранителница с размери 8x8x7 см, с християнски монограми и златни инкрустации. Всички тези факти се съгласуват със сведенията на Марнавич, че църквата е построена от Юстиниан и че в нея е погребан Богомил (Теофил). В същото време никой от тях не се съгласува с мнението на Иречек и Брайс, че църквата е построена през 11 век. (виж също приложение 11)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите