46. Било е предопределено в края на шестнайсти век върху публиката да се излее водопад от книги и статии, в които се спори, че готите са германци. Определено са постигнати значителни резултати. Дори славянските историци днес вярват в тази халюцинация, чийто баща по всяка вероятност е Бонавентюр де Смет, наричан още Вулканий. Както повечето други учени, Вулканий е знаел, че през четвърти век епископ Улфила създава писменост за готите и че превежда за тях библията с изключение на царствените книги. Тази библия е изчезнала наред с безчет други ръкописи.
Но по някое време през шестнайсти век в манастира на Верден, Вестфалия, се появява един красив кодекс, написан на червеникав пергамент със златни и сребърни букви. Никой не е знаел за кого е съставен този луксозен ръкопис, но е било съблазнително да се мисли, че библията на Улфила е изглеждала така. Вулканий също си го е мислил и е изказал предположение в този дух.
След което се случило неизбежното: разпространил се слухът, че това действително е библията на Улфила. Можете да си представите последствията. Сребърният кодекс от Верден е написан на германско наречие. Улфила е бил гот. Ако това е неговата библия, тогава готите трябва да са говорили на германски език. Своеволното изказване на Вулканий се превърнало в догма. Проклет да е онзи, който се осмели да й се противопостави! Но догматизмът не може да направи грешката вярна. Никога не е било доказано и не може да се докаже, че Сребърния кодекс е библията на Улфила. Езикът на Кодекса е германски. Има теория, че може да е ломбардски.
Но няма никаква индикация, че е готски!

47. За да съм напълно сигурен в горното твърдение, се свързах с д-р Тьонес Клеберг, директор на университетската библиотека в Упсала, Швеция, където се съхранява Сребърния кодекс. Д-р Клеберг, автор на информативна статия за Кодекса [53], бе любезен да ме препрати за повече подробности при местен експерт, чийто отговор беше следният:

До: G. Sotiroff, Esq.,
2230 Albert Street
Regina, Saskatchewan

13 януари 1965.
От Директора на Университетската библиотека получих Вашето писмо със запитването относно Библията на Улфила. Вярвам, че можете да получите най-компетентната информация при Вилх. Щрайтберг, “Gotisches Elementarbuch”, 5-6 изд. (Хайделберг 1920), стр. 20.
С уважение,
Валтер Янсон

Щрайтберговата “Elementarbuch” е лесна за намиране. Там, на страница 20, четем следния бисер:

Trotz der Schweigsamkeit unserer Hauptquelle, des Auxentius, kann fuglich nicht daran gezweifelt werden, dass die namenlos auf uns gekommene Werke Wulfilas angehoren. (Das hat Bon. Vulcanius 1597 zuerst ausgesprochen.)
“Въпреки мълчанието на нашия главен източник, Авксентий, няма основателно съмнение, че безименните фрагменти на готския превод на библията, които са достигнали до нас, са дело на Улфила. (Това е казано за първи път през 1597 от Бон. Вулканий.)”

И така, три века и половина след откриването на Сребърния кодекс единственото доказателство, че той е библията на Улфила или нейно копие, остава мнението на Вулканий. Това е единственото доказателство, продължава да е и ще бъде, че езикът на древните готи е бил германски диалект. Тоест никакво.
Джеймс Брайс може да е знаел, а може и да не е, за крехките основания, на които стъпва германската теория за езика на готите. Той обаче й се е доверил. В противен случай не би отхвърлил с презрение твърдението на Марнавич за славянския език на визиготите в Испания.

48. Можем да попитаме: ако готите в Испания действително са говорили славянски език и са ползвали славянски книги, защо нямаме солидни доказателства за това? Отговорът е: има известни данни, а има и причина да са толкова, колкото са. Както знаем, готите са били ариани. Докато са били достатъчно силни и докато арабите са контролирали Испания, готите са могли да използват своите книги и да отслужват своите литургии необезпокоявани. Литургията, която се нарича мосарабска (Mozarabic), се приписва на Изидор от Севиля. Говори се, че това е била националната литургия на испанската църква до края на единайсти век. Името Мосараб, или още Мустариб (Musta’rib), е било дадено на онези християнски общности, които продължавали да се управляват от собствени закони и да служат на своята религия, докато иначе живеели измежду арабите и се претопили сред тях. Ако Клод Дюре е бил правилно информиран, терминът Мосараб произлиза от привилегията, дадена на тези християни от арабския владетел Муса. Изидорската или готската литургия била приета в Толедо, а също и в Кастилия и Леон. Но, казва Дюре, крал Алфонсо VI през година 1086 “имаше желание да се покаже във всичко предан син на римската епархия и пожела да бъде променена, като на нейно място въведе грегорианската литургия, наречена по името на нейния автор Грегориан”.
Имало е и събор, на който е присъствал папският посланик Рение (Regnier), на който е било решено, че занапред преписвачите и писателите не трябва да ползват древните готски писмена, тези на Улфила, наричани още толедско писмо [54]. Възможно е обаче отделни готски книги да са били запазени и държани под ключ от упълномощени лица. Например през 1500 година кардинал Хименес решил да възкреси мосарабската литургия и за целта възложил по-голямата част от работата на образования сановник Алфонсо Ортис от Толедо, който бил “много добре запознат с готската литература” [55]. Кардинал Хименес създал и дарил един параклис в Толедо, в който да се отслужва литургията. Дюре казва, че по негово време, тоест до 1611, е имало няколко енории, в които литургията се била запазила [56].
Обаче болшинството от готските книги в Испания са имали различна участ. Арианските готи са останали еретици. Техните книги съответно са били заклеймени. Да напомним само, че от 1515 година нататък, на основание на решение от Латернския събор, нито една книга не е публикувана без предварителното одобрение на съответното упълномощено от Църквата лице. Трентският събор на 8 април 1546 забранява продажбата или притежанието на анонимни религиозни книги, които не са прегледани по-рано и одобрени. През 1557 и отново през 1559 папа Павел IV публикува първия Index, към който е приложен списък с имената на 62 автори на еретични книги.
В Испания Фердинанд и Изабела узаконяват (1502) цензурата на книги. През 1558 е издаден указ, според който всеки, който продава или притежава забранени книги, го грози смъртно наказание и конфискация на имуществото му. Готските книги в Испания наистина е трябвало да са божествени, за да оцелеят след такива гонения.
От друга страна, фактът, че визиготите в Испания са били славянски народ, съвсем не значи, че е нямало и германски колонии в тази страна, в Италия или южна Франция. Ломбардите, които са германски народ, заемат важна част от Италия след рухването на готското царство. Евтропий (Eutropius) казва, че германците проникнали в Испания и завладели известния град Тарагона, събитие, което се отнася към средата на трети век. Суевите създали колонии в Аквитания, Галиция и Лузитания, а франки придружвали вандалите, докато последните се отправяли към Испания [57].
Тези раздвижвания не променят факта, че ломбардите, суевите и франките са германци, ползващи германски книги, а готите и вандалите са славяни, ползващи славянска литература.

49. Изследването на етническия произход на готите няма да е пълно, ако пропуснем някои други детайли от огромно значение. Има многобройни места в текстовете на латински и гръцки автори, в които готите се споменават като живеещи по едно и също време с германците – обикновено те са във военен конфликт, но не винаги. Например Теофан говори за победи на Константин Велики над германците, сарматите и готите [58]. Не е ясно за кои точно походи говори Теофан.
Ясно е обаче, че, според него, трите изброени са различни народи. В същото време в класическата литература не може да се открие и едничко сведение, в което готите да се споменават заедно с гетите – независимо дали в мирни или конфликтни отношения. Няма как да бъде иначе, като имаме предвид, че двете са имена на един и същ народ, с уточнението, че готите са обозначени като клон на гетите.
Другият детайл е от лингвистично естество. Така наречената “Влесова книга”, към която ще се връщаме отново, показва, че през девети век в Галия и Испания е съществувало славянско наречие, което е изчезнало. Същото несъмнено се е случило и с други славянски диалекти. Освен това е почти сигурно, че когато готските колонисти са се отправили за Италия, Галия и Испания, те са придружавани от влашки и ливонски спътници. Последните също са включвани в името готи, както и тяхната хибридна реч.
Както показва “Chanson de la Croisade Albigeoise”, Тулуза и нейните околности са били наситени със славянски топоними и лични имена. Наличието на влашки елементи се открива на същото място.

50. Да обобщим: виждаме, че готите в Испания, за които говори Марнавич, са били колония на готите (гетите) в централна Европа и че те са говорили славянски диалект, който все пак може да е бил изменен до известна степен от латинския или влиянието на други езици. (виж също приложение 7.)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите