93. Procopius, Pers., I.XXIV.19.
94. Anecdota, XIX.6.
95. Ibid., XIX.15-16.
96. Виж: Диодор Тарс при Фотий, op.cit., BL, Париж, 1965, т. 4, стр. 36.
97. Виж: Орозий, VII.43.
98. Historia Nova, II.35.
99. Anecdota, XXIII.24.
100. Ibid., XVIII.34.
101. Ibid., XI.36.
102. Ibid., XIX.11.
103. Ibid., VII.1.
104. Ibid., IX.33.
105. Ibid., XVII.4. Докато описва пристрастието на Юстиниан към Сините, Евагрий Схоластик използва изразни средства, които са по-злостни от тези на Прокопий. Императорът бил дотолкова предан на Сините, казва Евагрий, че “те всъщност започнаха да убиват опонентите си хладнокръвно посред бял ден и в центъра на града, и не само че не ги наказваха, ами дори бяха считани за достойни за почести”. (Ecclesiastical History (Църковна история), I.V.32.) Евагрий не казва на своите читатели дали жертвите на тези жестокости са заговорничили срещу управлението на Юстиниан.
106. Anecdota. Loeb, стр. 77, бел. 2.
107. Op.cit., I.12. Редакция на R. Wuench, Лайпциг (Teubner), 1967, стр. 4 и 7.
108. Getica, V.34.
109. Ibid., XXIII.119.
110. Anecdota, VII.9-14.
111. пак там.
112. пак там.
113. Relatio de legatione Constantinopolitana, MGH, Scriptores, т. 3, стр. 351.
114. PL, т. 51, col. 942.
115. Както беше посочено (параграф 38), Дуклянският презвитер идентифицира готите със славяните и с българите. Томас Спалатенсис казва същото. Освен това, сръбски автор от тринайсти век говори за един дезертьор “от готския народ, наричан още български” (Фердо Шишич, Летопис и пр., стр. 114-115). Понеже Иречек и Шишич не са разбирали политическата ситуация в Далмация през шести, седми и последвалите векове, те отричат местните предания, според които хърватите и славяните са потомци на древните готи, затова определят тези предания като готомания (Gothic mania). И до днес някои български историци говорят за тези предания като за “заблуди на романтици”.
116. Opera omnia, PL, т. 82, col. 339-340.
117. На заловения Гелимер и жена му били дадени “земи, за да не бъдат обект на презрение в Галация”, на които земи семейството е могло да живее. (Procopius, Vand., IV.IX.13. Loeb, т. 2, стр. 283) Според друг източник, няколко години по-късно Гелимер е направен граф от Юстиниан и е изпратен да пази източната граница от партите. (Hermanni Augiensis Chronicon. MGH, Scriptores, т. 5, стр. 87)
118. Cod. 231, BL, т. 5, стр. 66.
119. Армин Павич, стр. 96.
120. пак там, стр. 127.
121. пак там, III.4.7. и VII.2.5.
122. H.E., II.5, част от която е представена в приложението към “Uber das Leben und die Lehre des Ulfila” на Г. Вайц, Хановер, 1840, стр. 59.
123. Виж параграф 56.
124. A.I. Bekker ed. (CSHB).
125. PG, т. 101-104, Париж, 1860.
126. Виж Стефан Бояджиев, Софийската църква Св. София, София, 1967, стр. 20. (на български с резюмета на немски и френски)
127. Procop., Build., IV.31. Loeb, стр. 227.
128. пак там, IV.I.36.
129. Виж Serdica, Materiaux et recherches archeologiques, tome I, Sofia, 1964. Academie Bulgare des Sciences. Редакция на Т. Герасимов. Статията на С. Бобчев, стр. 121.
130. Д-р G. Mulyk-Lucyk от Уинипег наскоро ме уведоми за кончината на д-р Парамонов през 1970.
131. История “Руссов” и пр., no. 4, стр. 343. Лесной по-нататък съобщава, че при смъртта на Хмелницки командирът на запорожката (украинската) армия казал следното за покойния лидер: “Нашият скъп водач! Нашият древноруски Одонацер!”. (от англ: Our dear Leader! Our ancient Russian Odonatser! – бел.пр.) Пак в същата книга, no. 9, Париж, 1959, стр. 1029.
132. No. 6, стр. 622.
133. Anecdota, XV.12.
134. пак там, XXI.26.
135. Книга IX.7.40. Loeb, т. 2, стр. 449-450.
136. Dio Cassius, LVII.24.2-4. Loeb, т. 7, стр. 181-182.
137. пак там, 71. BL, Париж, 1930, стр. 57.
138. Орозий (VI.15) казва, че тези 400 хиляди книги са изгорени в огъня, който избухнал по време на войната срещу Юлий Цезар. Той обаче прави коментар и за ограбването на библиотеката (в Серапея) от християнските фанатици “в наши дни”, което се отнася очевидно за дните, в които е имало бунтове по времето на Теодосий (389 или 381 година н.е.).
139. Виж. Diog. Laert., IX.1.17. Loeb, т. 2, стр. 425.
140. Споменато от Фотий, пак там, BL, т. 2, стр. 33.
141. Annales Ecclesiastici, т. 2, стр. 739. Максимин тук очевидно се отнася за Maximianus Herculius.
142. Candidus, Fr. I, както е цитирано от C.D. Gordon, пак там, стр. 132-133.
143. Moralia, De Pythiae Oraculis, 401A-B. Loeb, т. 5, стр. 295.
144. Hdt. VII.126.
145. Виж Photius M. Petsas, Pella, Carl Bloms Boktryckeri, Lund, 1964, стр. 6.
146. Historia Nova, I.38-41. Превод на английски от James J. Buchanan и Harold T. Davis, Trinity University Press, San Antonio, Texas, 1967, стр. 23f.
147. Annals, XII.24.
148. Div. Claud., V.5. SHA. Loeb, т. 3, стр. 161.
149. Justinus. Epitoma, XXXII.16. Paris (Garnier), 1936, т. 2, стр. 133.
150. Изписването “Orolos” е дадено във “Vita Thucydidi” на Markellinos. Виж Thucydides. Lib.I-II. Ed. O. Luschnat. Leipzig (Teubner), 1960, стр. 4, бележка.
151. Maximini Duo, I. SHA. Loeb, т. 2, стр. 317.
152. op.cit., стр. 104.
153. op.cit, стр. 37.
154. пак там, стр. 3.
155. Vand., IV.XXIV.3. Преводачът на английски за изданието на Loeb (Х.Б. Дюинг) охотно латинизира това име на Vigilantia. На родния език на Юстиниан истинското име на тази дама, както личи, е било Blanche (Белолица).
156. Anecdota, XII.18.
157. Macrob., Sat., I.18.8-11. Ред. J. Willis, Лайпциг (Teubner), 1968, т. 1, стр.102-103
158. op.cit., стр. 109.
159. Flavius Vopiscus, Probus, III. SHA. Loeb, т. 3, стр. 341.
160. пак там, XII.2. Loeb, т. 3, стр. 359.
161. Виж изданието на Teubner (ред. R. Wuensch), 1967, стр. 161. На латински може да е написано: Fortunae reduci ob devictos Gothos.
162. Antoninus Caracallus, X.6. SHA. Loeb, т. 2, стр. 28. Тъждествеността на готите и гетите е ясно изразена в този източник с латинска недвусмисленост: Gothi Getae dicerentur.
163. Конспект на книга LXXVIII, 12.5. Loeb, т. 9, стр. 307-309.
164. De Regno, 1081A. Превод на френски от Christian Lacombrade. Париж, BL, 1951, стр. 54. Преводачът твърди, че Synesios е използвал древните имена на “варварските” народи, за да си придаде тежест. Това мнение (което е особено разпространено и до днес и стъпва на тежкия, но с нищо необоснован в повечето случаи термин “архаизация” – вметка на пр.) е сред основните причини за мъглявината, която обгръща цялата история на късната Римска империя. Синесий (Synesios) и неговите съвременници не са имали каквито и да било причини да усложняват текстовете си като жонглират с имена. Той нарича готите с името гети, защото СА били гети.
165. Op.cit., стр. 116.
166. N.H., lib.VII.LVI.192.
167. 12.8.4.
168. VII.111.
169. Suet., Fiv. Aug., 94.5.
170. Виж Rodney S. Young, The Gordion Campaign of 1965, American Journal of Archaeology, LXX, No. 3, July, 1966. Наличието на древна фригийска писменост е засвидетелствана многократно. Например Плутарх пише: “Не си струва да се обръща внимание на фригийските писания, в които се казва, че Serapis е син на Heracles, а Isis е негова дъщеря, както и че Typhon е син на Alcaeus, който също бил син на Heracles.” Moralia, De Iside et Osiride, 362 (29). Loeb, т. 5, стр. 71.
171. 7.3.2.
172. Anab. I.5.8.
173. Фр. 36 във Fragmenta Historicorum Graecorum (Muller), Париж, 1834, т. 1, стр. 375.
174. Ex Ponto, IX.49-54.
175. пак там, IV, 13-то писмо, 16-22.
176. Discours de Julien Cesar, BL, Paris, 1932, стр. 143.
177. Roman History, II.CX. Париж (Garnier), стр. 231.
178. Getica, XXI.112.
179. Виж Jean Babelon, La Numismatique antique. Париж (PUF), 1964, стр. 64.
180. Zywoty Konstantyna I Metodego. Ред. Tadeusz Lehr-Splawinski, Poznan, Instytut Zachodni, 1959, стр. 39 и 99.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите