|
ПРИЛОЖЕНИЕ VIII
НАДПИСЪТ ЗА ОДОНАЦЕР В ЗАЛЦБУРГ
За този надпис научих от книгата на Лесной “История на русите и пр.”, No. 4, Paris, 1955, стр. 336-344, а източниците на Лесной са следните:
1) Dr. Franz Martin: Stift St. Peter in Salzburg. Osterreichische Kunstbucher, Band 55, 1927, p. 1-41.
2) Лично писмо от отец Edmund Neisse (предположението, че името е Neisse е мое. В моето копие от печатницата се чете Ncisse – бел.авт.) с дата 28 февруари 1954.
3) Г. Янушевский, Начало русского народа по новейшим данным, (Вилнюс?), 1934.
4) P. Anselm Ebner, Die Katakomben zu St. Peter in Salzburg (32 страници с 4 илюстрации), s.d., Zaunrith’sche Buchdruckerei, Salzburg.
В брошурата на д-р Мартин не се говори за плочата и следователно не ни интересува. Трябва да обърнем внимание на статията на Ебнер, ако искаме да научим нещо повече за надписа за Одонацер. С много усилия успях да си набавя ксерокопие от труда на Ебнер, което нямаше да стане без любезното съдействие на д-р Облицхаузер от университетската библиотека в Залцбург. На гърба на заглавната страница има ръкописна бележка от някого, на която разчитам годината 1910. Ако съм прав, статията трябва да е била публикувана през 1910 или преди тази година. На страница 5 се намира немски превод на надписа от плочата. Не е цитиран нито латинският текст, нито е показана илюстрация на самата плоча.
При тази липса на по-пълна информация можем да предполагаме, че надписът на настоящата плоча е дословно или перифразирано копие на по-стар надпис, който с времето е бил повреден или счупен. Другият вариант е да е нямало по-стара плоча, а само църковни архиви, по данните от които абат Килиан е наредил изработването на плочата от 1521 г. Сигурното е, че абатът е бил в позиция, която му е позволявала достъп до записките на “Свети Петър” в Залцбург. Също така е сигурно, че той е нямал причина да приписва името рутени на хора, които не са го заслужавали.
От книгата на Лесной (стр. 337) се разбира, че Янушевский не е чел лично труда на Ебнер. Той е мислил, че в статията се разглеждат житиета, което е грешка, която нямаше да допусне, ако беше запознат с нея.
Затова можем да направим заключението, че латинският текст и снимката на плочата са дадени на Лесной от отец Едмунд Найсе. Преждевременната смърт на Лесной ме затруднява да потърся потвърждение.
Едно нещо обаче е ясно: европейските учени са удивително мудни в изследването на въпросите, които поставя надписът от Залцбург.
*
Използвам случая да благодаря на д-р G. Mulyk-Lucyk от Уинипег, че насочи вниманието ми към определени теми от трудовете на Лесной.
---
Това е последното от приложенията. Следват бележките към текста и други допълнителни материали.
|
Приложение VIII: Плочата от Залцбург [re: Rex Mysorum]
