|
ПРИЛОЖЕНИЕ XI
БЕЛЕЖКИ ЗА ЦЪРКВАТА “СВЕТА СОФИЯ” В СОФИЯ
Тук ще изброим няколко допълнителни бележки за църквата “Света София” в София.
Марнавич не е първият автор, който е написал, че храмът “Света София” в София (Сердика) е дело на Юстиниан. Над сто години преди него Антоний Бонфиний е казал същото нещо, както научаваме от “Pandectes Historiae Turcicae” на Йоан Левонклавий (PG, t. 159, col. 803). Книгата на Бонфиний излиза през 1534. Той обаче я е написал доста по-рано. Бонфиний е роден през 1427, израства и получава своето образование в Цариград (Константинопол) преди превземането му от турците (1453). Той несъмнено е имал възможността да се консултира със сведения, които днес не съществуват. Когато Иречек и Джеймс Брайс са обвинили Марнавич в измама, те или не са знаели за написаното от Бонфиний, или са предпочели да не си го спомнят.
Другата бележка е за надпис, наскоро открит в самата църква. Стефан Бояджиев пише (виж кн. от бел. 126, стр. 30), че са намерени няколко думи, които са били издълбани с остър инструмент в още пресния зид на една от зазиданите врати към напречния неф (кораб) на църквата. Една от тези думи е личното име
Предполага се, че тя се отнася за българския патриарх Дамян, за когото се знае, че се е преместил през 972 г. от Доростол (Силистра) на Дунав в Сердика (София). Но има и друга хипотеза, която съответства по-добре на някои добре известни факти.
В ДАМИАNОS наблюдаваме любопитно изписване, което ни навежда на мисълта за период, в който кирилицата все още не е била нормализирана (863 г.). За това може да се съди по липсата на Ъ в края на думата. Надписът обаче е очевидно български. Това се вижда от формата на Д и формата на И. Авторът на надписа явно е искал да даде на името тържествена форма, защото към българския вариант на името, Дамиан, е допълнил окончанието OS. Познанията му за гръцката азбука са били неадекватни или нулеви, защото е написал S, докато един грък би поставил С.
Буквата S е особено важна, защото през девети век тя отсъства както от гръцката азбука, така и от кирилицата. Затова можем да направим заключението, че човекът, който е издълбал това име в пресния зид, е писал в преходен период. Тоест когато кирилицата още не се е била наложила и когато българите, или някои от тях, са писали "безь оустроениа" с гръцки и латински букви, както казва Храбър.
Така стигаме до период преди 863 г. Но веднага трябва да се върнем още по-назад, преди 809 година. През тази година цар Крум на България присъединява Сердика към царството си, което е било езическо. Не е възможно да е имало строителство на християнски катедрали в Сердика между 809 и 863 година. Преди 809 г. наистина Сердика е била под византийска власт. Но в периода между смъртта на Юстиниан (565 г.) и превземането на Сердика от Крум властта на Византия над града не е била стабилна. Византийците са били въвлечени в продължителни войни с арабите на юг и с българите на север. Нямаме основателна причина да считаме, че катедрала с размерите на “Света София” е била построена в Сердика по заповед на някой византийски император през този проблемен период.
Накъдето и да се обърнем намираме индикации, че Марнавич е казал истината. Подозренията на Джеймс Брайс и Иречек не се основават на факти, а на предразсъдъци.
Съществуването на храма “Света София” в София от времето на Юстиниан обяснява и пълното мълчание за него от по-късните византийски автори. Нито Лъв VI Философ, нито Константин Порфирогенит говорят за тази църква. Псел, Ана Комнина и Цеца също не споменават подобно събитие, макар скромността да е последното, с което тези автори могат да се похвалят. Няма никакво съмнение, че ако “Света София” в София бе построена от по-късен византийски император, тези автори щяха да го отбележат, ако не по друга причина, то поне за да придадат блясък на потъмнялата слава на гръцка Византия.
Повече по темата може да се намери в статията, озаглавена “Did Justinian Do It?” (Anthropological Journal of Canada, vol. 10, No 4, 1972, p.2-7).
Редактирано от Rex Mysorum на 30.08.05 17:44.
|
Приложение XI: Бележки за църквата "Света София" [re: Rex Mysorum]
