Приложение III: Тракийска ономастика / Наука / Хуманитарни науки / История

Това приложение е дългичко и е последното, което пускам засега. Следващите ще продължа да ги качвам най-рано от вторник.
---
(Повечето от имената в това приложение умишлено не са транслитерирани на кирилица – б.пр.)

ПРИЛОЖЕНИЕ III

КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ТРАКИЙСКАТА ОНОМАСТИКА

Пълното унищожаване на тракийските архиви от езическата епоха и всеобхватното горене на славянски книги през войните на седемнайсти век, както и през други времена, ни принуждават да се заемем с внимателно претърсване на наличните гръцки и латински източници, за да открием следи от ранната славянска история. Намираме такива следи при имената на определени личности и места, някои от които са особено показателни.

Не е тайна, че Лъв Велики, император на Източната империя, е имал дъщеря, но не и мъжки наследник. С течение на годините Лъв (Leo) явно започнал да се притеснява за бъдещето на дъщеря си. Какъвто си бил находчив, му хрумнало мъдро решение. През 466 г.н.е. той “се сдружи с исаврите в лицето на Tarasicodissa, син на Rusumbladeotus”. След това “направи Tarasicodissa съпруг на щерка си Ariadne... промени името му на Zeno и го назначи за генерал на Изтока” през 469 г.н.е. [142]
На младата двойка се родил син, също наречен Лъв. Този Лъв II станал император след смъртта на дядо си през 474 г. Новият император бил само на шест годинки. Затова коронясали баща му. И така Zeno се възкачил на трона.

Името Zeno е добре познато от класическата гръцка литература, където е записвано като Z’enon. Това, което никой не е забелязал, е, че Zeno, произнасяно Ts’eno, е гальовната форма на тракийското име Tsvetan. Съвпадението лесно може да се отхвърли като незначително, ако не знаехме, че самият Лъв Велики е бил тракиец (от бесите). Като такъв, и владеещ трите най-важни езици в империята – тракийски, латински и гръцки - той трябва да е бил наясно с необходимостта от удобно за всички име.

Промените на имена, какъвто е случаят с Tarasicodissa, са били чести в античността и не само в античността. Една от причините за смяна на имената е спонтанното възникване на прякори и тяхната издръжливост. Калигула е получил името си от сандалите – caligae – които обичал да носи като малко момче във войнишкия лагер. Каракала, чието истинско име е било Басиан, е получил прякора си от галската мантия – caracallus – която особено е харесвал. Плутарх пише, че “в много случаи, както изглежда, прякорите хвърлят сянка над истинските имена. Например казват, че Polyxena, майката на Александър, по-късно била наричана Myrtale и Olympias и Stratonice” [143].
Други имена са се променяни според произхода на дадената личност. По начало Diocletian не е било лично име. То означава “човек от селото Douclea”. Истинското име на Maximin Daia е Daca, тоест Максимин Дака (от даките). От друга страна, Berenice изглежда като последната брънка от редицата, започваща с Vera: Vera > Verina > Verinka > Vernika > Vere/onika.
Причина за тези промени би могла да се намери и при постоянните опити на римските и гръцките сноби да се отърват от “варварските” звуци, като ги заменяли с по-благозвучни – без право на обжалване! – гръцки или римски алтернативи. Това обикновено се е постигало като са изпускали буква от неудобна дума или като са разменяли местата на някои от буквите. Гърците дори са си имали технически термин за тази операция: metaplasm. Но и приемането на изцяло ново име не е било нещо необичайно, особено в имперския дворец.

Излишно е да обясняваме какви трудности изникват за историците от систематичното прикриване на т.нар. варварски имена. Първоначалното име на даден човек често разкрива неговата етническа принадлежност, а последната пък може да хвърли светлина за мотивите на този човек за конкретни негови действия. Затова си струва да се опитваме да намираме първоначалните лични имена, където това е възможно.
В случая на Лъв това не изглежда възможно. Доколкото ни е известно, името Лъв не се появява в никакъв текст, свързан с Тракия. Обаче западна Тракия и северна Македония са единствените области в Европа, в които са живели лъвове в историческо време [144]. На наскоро открита (1957) мозайка в Пела е изобразен лов на лъвове и се предполага, че двамата младежи, участващи в действието, са Александър и Кратер [145]. Мозайката може да представя и някое събитие, случило се в Азия. Все пак е възможно да показва сцена от живота на Александър като младеж в родната му Македония.
Във всеки случай трако-македонците трябва да са имали дума за благородното животно, както изглежда тя е била lev или l’v, което е leo на латински и leon на гръцки. Подобно на случая с Zeno, името Leo (Лъв) е било достатъчно удобно (за изговаряне) на всеки от трите основни езици в Източната империя. Още повече, че лъвовете, като символ на власт, винаги са вдъхновявали въображението на царете, както знаят студентите по хералдика.

Орлите също. Плутарх твърди, че след една военна победа епирците нарекли своя цар Пирх с прозвището Орел. “Благодарение на вас”, казал царят, “аз съм орел; и как няма да съм такъв, след като имам вашите ръце като криле, които да ме поддържат?” Плутарх не ни пояснява как е орел на епирски. Можем само да предположим, че е била тракийска дума и че е ползвана в цяла югоизточна Европа, от Дарданелите на юг до изворите на Дунав на север; което ни отвежда до обсъждането на името Aureolus.

i) Името “Aureolus”

Aureolus се е казвал един тракийски офицер, който станал император за няколко месеца през 268 г.н.е. По време на своето кратко царуване той никога не е виждал Рим или Константинопол. Провъзгласен е за император от илирийските легиони и е останал в Илирия до смъртта си. На пръв поглед Aureolus е латинско име, което не подтиква към коментари. Но Зосим изписва името като Auriolos [147]. Същото изписване срещаме и при Зонара. Както може да се очаква, латинската форма на това име се свързва с думата aurum (злато). Поне такова е мнението на Требелий Полио [148]. Според Полио, когато Aureolus станал император, Гал Антипатер възкликнал: “Избрахме си император, който наподобява собственото си име.” Тук Полио саркастично подмята: “Голяма добродетел, няма що, да си добиеш името от злато.” Все пак той добавя и съдържателните думи: “Обаче аз добре знам, че сред гладиаторите това име често е давано на смелите бойци. Всъщност, съвсем наскоро във вашето собствено обявление на игрите (това изглежда се отнася за обявление, направено от Константий, баща на Константин Велики – бел. Г.С.) същото име се срещаше в списъка с бойците.”

Естествено е да се очаква, че гладиатор, който рискува живота си на арената, би спечелил слава не защото е “от злато”, а защото е смел. Каква може да е връзката между смелостта и Aureolus? Гръцката форма на името ни подсказва. Като се махне типичното гръцко окончание, името става Auriol. Дифтонгът “au” често преминава в “о”, и обратно. Затова имаме основание да разгледаме още една форма на името: Oriol.
На словашки думата orol значи “орел”, което е по-подходящ епитет за смел гладиатор, отколкото “злато” или “златен”. На другите славянски езици същата дума има незначителни фонетични различия и се среща като Oral, Orel, Oriol и т.н.

Може би не е случайно, че гетският цар Oroles е живял в земи, не много далеч от родното място на Aureolus, ако вярваме на Помпей Трог [149]. Знаем също, че бащата на Тукидид е тракиец, наречен Orolus, макар в някои ръкописи името му да е изписвано и като Olorus [150]. Ако в такъв случай истинското илирийско име на Aureolus е било Orol, тогава бихме могли да разберем по-добре думите на Гал Антипатер. Той очевидно е има предвид: “Избрахме си император, който е като орел”, а не “избрахме си император, който е като злато”.

ii) Книгата на Джакомо ди Пиетро Лукари

Няколко тракийски имена могат да се намерят и в “Ristretto” на Лукари. Той завършва 175-страничната си книга във Венеция на 24 декември 1604. Второто издание е публикувано през 1790 в Рауза или Рагуза, както по-често се пише името на града. Оттогава не са излизали други издания и днес Лукари е почти неизвестен за повечето историци и лингвисти. Не го познават и студентите по ономастика.
“Ristretto” прелива от интересна информация. Тъй като историята на Рагуза е тясно свързана с тази на югоизточна Европа, Лукари не се е сдържал да дискутира относно лица и събития на юг от Дунава. От полза са му били познанията, придобити от неговите пътувания, а също и многото източници, които са се изпарили през четиристотинте години, които ни делят от времето на Лукари. Освен всичко останало, той ни дава славянските еквиваленти на имената на четирима императори: Probus, Gratian, Justinian и Justin. Като добавка дава и славянските имена на бащата на Юстиниан и родителите на Максимин Тракиец. Изследването на тези имена ни навежда на мислите, че те са латинизирани форми на местния език, и че подобно нещо се е случвало и с имена, които не се споменават в книгата на Лукари.

a) Me?ko

През 235 г.н.е. тракийските легиони издигат за император Максимин Тракиец (Maximinus Thrax). Историческото значение на това събитие е огромно. Максимин е първият император, който не е бил свързан със сената и не е санкциониран от него. Провъзгласяването на Максимин за император е било равносилно на разпускането на сената. Центърът на империята се измества далеч от Рим, като се придвижва на изток през Панония, Илирия и Мизия, докато Константин Велики го установява официално в Цариград през 324 г.
Кой е този Максимин, който става водач на разбунтувалите се легиони през година 235? Юлий Капитолин ни казва, че бащата на Максимин се е казвал Micca, а майка му Ababa [151]. Че Ababa е полуграмотно латинско изписване на славянската дума “баба” е фрапиращо очебийно. Колкото до Micca, това е съкратена форма на Michael (Михаил). Но Лукари, говорейки за татарско нападение над град Pleuie (Плевен?) на юг от Дунав, казва, че там е роден Me?ko (Мечко), бащата на Максимин [152]. Името Me?ko убедително може да се приеме за умалително на Мечислав.
(Името Мечко, както и близките му форми Мечо, Мешо, съществуват и до днес в България – виж “Честотно-тълковен речник на българските имена” от Н.П. Ковачев. Името се счита за имащо пожелателен характер, “да не го нападат зверове”, и затова не е задължително да се приема за галена форма на Мечислав – едно име, което е по-популярно сред северните славянски народи. Интересно съвпадение(?) e, че близо до Плевен се намира с. Мечка. – бел.пр.)

b) Milutin

Друг интересен случай от книгата на Лукари е този на император Gratian. Flavius Gratianus е роден в Сирмиум през 359 г.н.е. Той е син на Валентиниан I и е известен с това, че е бил привърженик на аланите, готски народ. Докато описва едни събития от тринайсти век, Лукари споменава сръбския цар Milutin. На италиански, казва Лукари, това име би било “Gratiano, nome ch’egli rinouo da Gratiano Ungaro Imperadore Romano” [153]. Разбира се сред унгарците няма име Gratian или Milutin. Все пак като знаем, че Валентиниан I е бил панонец, можем да приемем, че името, което е дал на сина си, е това, което ни казва Лукари – а именно Milutin.

c) Uprauda

Позовавайки се на libellus от презвитер Диоклей, Лукари споменава името Исток. Той бе славянски господар, казва Лукари, “жена му се казваше Biglenza, сестра на Юстин (Лукари изписва името Giustino – бел. Г.С.) и майка на Юстиниан, римски императори, които, както съм виждал в един летопис в България, на славянския език са наречени Uprauda, което означава Justinian или Justinus” [154].
Всички учени са единодушни, че Юстин е бил тракиец. Понеже траките са говорили славянско наречие, няма нищо по-естествено след латинизацията Управда да стане Юстин.

Името Bielenitsa се среща също при Прокопий, но в елинизирана форма (Biglentia). Прокопий казва, че тя е сестра на Юстиниан [155]. Това не е непременно грешка, защото е възможно и майката, и сестрата на Юстиниан да са носили едно и също име.
Прокопий твърди, че бащата на Юстиниан се е казвал Sabbatius [156]. На тази подробност като че ли не се обръща голямо внимание, въпреки че е известно, че Sabazius (Сабазий) е тракийското име на бога на слънцето, който гърците наричат Аполон [157]. От друга страна, както Марнавич правилно е отчел, Istok на славянски говор означава и “изгрев слънце”, а на латински “oriens”, тоест “изток”.

По отношение на името Uprauda трябва да се отбележи, че Лукари е знаел и за друг човек с такова име (Uprauda Katunar di Dabar), който е свързан със събития около 1462 година [158]. Изглежда името е продължавало да се ползва в югоизточна Европа доста дълго време.

d) Dobrio

Още едно интересно име, споменато от Лукари (стр. 70), е това на Dobrio. Според Лукари, то било славянската форма на името Probus. За Probus се знае, че е местен от Сирмиум (Митровица), град в Панония, където хората винаги са говорили славянски диалект. Биографът на Probus ни казва [159], че този император разполагал със скромно лично богатство. Майка му имала по-аристократичен произход от баща му. Родствениците му не били влиятелни. Младият мъж притежавал такава физическа сила, че Валериан го направил военен трибун още преди да му поникне брадата. Всички летописци са единодушни, че Probus е бил особено талантлив и справедлив владетел. Описват го като притежаващ комбинираните качества на Аурелиан, Антонин, Траян и Клавдий [160].
Лукари вероятно е знаел всичко това и също така, че бащата на Probus е панонец, следователно човек, който би могъл да даде панонско име на сина си. От Апиан (Appian, Illyrica, 14) знаем, че името, което са дали гърците на панонците, е пеонци, а Йоан Цеца казва категорично: “Пеонците са българите” (Chil., X, 185).
Probus, който е управлявал от 375 до 383 г., е прекарал по-голямата част от времето си извън Рим, подготвяйки, както изглежда, преместването на столицата извън Италия. Когато Диоклетиан, бивш офицер от армията на Проб (Probus), става император, той практически премества столицата на империята в Никомедия, намиращ се в азиатската част на Тракия, недалеч на изток от Босфора.

Особено интересен е фактът, че името Dobri е сравнително често срещано и до днес в “Пеония”. То означава “добър”. Dobri-o е членуваната форма, на която съответства френското Le Bon, особено в диалекта, който се говори край София. С още един пример ще стане по-ясно.
(Примерът е предназначен за читатели, незапознати с българския език. Въпреки че поясненията са излишни за българите, реших да ги оставя както са в оригиналния текст на английски език – бел.пр.)
При този диалект “star chovek” означава “стар човек”, а “stario chovek” – старият човек. Това пък ни позволява да направим една интересна съпоставка с името Dobrio. На румънски domn означава владетел или бог, очевидно производна дума на латинската dominus. Славянският еквивалент на тази дума е “владика”, което също така е и титла, с която хората наричат епископите. Може да се предположи, че думата domn е проникнала в диалекта на горна Мизия, където е била подложена на своего рода приспособяване чрез диалектния член (-o или -io), като се е получило domnio, тоест владика/епископ, какъвто е бил Богомил.

Могат ли да се направят някакви заключения от примерите дотук?
Отговорът е положителен. Всички тези имена имат славянски профил, едно обстоятелство, което стои в пряка връзка с етническия характер на централна и източна Европа през онзи период – като започнем от бащата на Максимин Тракиец и продължим до царуването на Юстиниан, и по-нататък.

За читателите, които се интересуват от трако-македонската ономастика и нейната значимост, може ще представляват интерес следните две статии, публикувани съответно през 1969 и 1971 година.

1) “Славянски имена в гръцката и римска античност”
(Slavonic Names in Greek and Roman Antiquities)
2) “Омировски оттенъци в съвременната македонска топонимия”
(Homeric Overtones in Contemporary Macedonian Toponymy)
---
И двете статии, живот и здраве, ще ги подготвя за пускане тук – м.б.