Заключения / Наука / Хуманитарни науки / История

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

98. Джеймс Брайс тръгна да доказва, че Теофил/Богомил е измислен персонаж, който не е написал житието на Юстиниан или пък някоя друга книга. Но той всъщност доказва, че собствените му знания за късната Римска империя са недостатъчни. Той също така показва силна склонност да манипулира правилата на логиката. А именно:
Брайс не доказва, че Теофил/Богомил никога не е съществувал. Той просто го твърди. Теофил не само е съществувал. Той е бил един от главните съветници на Юстиниан.
Брайс не доказва, че Марнавич си е измислил “Vita Justiniani”. Всичко, което постига по отношение на това, е да предположи, че ако Марнавич е лъгал веднаж, е могъл да го стори повече от един път. Дори тук Брайс само се позовава на това, което са писали други за предполагаемата ненадеждност на Марнавич, без да представят доказателства.
Самият Брайс е търсил една от книгите на Марнавич, но не е успял да я намери. Той сякаш си мисли, че Марнавич трябва да понесе вината за неуспеха, а не казва нищо за онези, които може да са имали реален или предполагаем интерес да мълчат за тази книга, както и за хиляди други.
От издирването на оригиналното житие в Атон, което е направено по молба на Брайс, не могат да се правят убедителни изводи. Докладът за църквата “Света София” в София е с извод в подкрепа на написаното от Марнавич. Брайс е предпочел да не му обръща внимание.
Предполагаемите грешки на Марнавич в крайна сметка не се оказват грешки. Многократно засвидетелстван факт е, че готите са били клон на гетите. Също засвидетелстван факт е, че думите “гетски” и “славянски” са били синоними. Гетите (даките) са едни от многото тракийски родове, населявали Мизия, Тракия, Македония, части от Мала Азия, Дунавската равнина, Карпатите, както и в централна, източна и северна Европа, от незапомнени времена. Тези тракийски народи са имали своя писменост по времето на Юстиниан, както и преди това време.
Брайс не си е причинил неудобството да се изправи със своите “открития” срещу сведенията в “Anecdota” на Прокопий, в “Ristretto” на Лукари, в “Хроника” на Комес Марцелин и в “Институции” на самия Юстиниан. Той никога не е чел “Indicia Vetustatis”, в която родословието на Марнавич се представя с всички подробности.
Новите свидетелства, открити след публикуването на статията на Брайс, подкрепят твърденията на Марнавич:

i) Излиза ново издание на "Historiae" на Симоката. Брайс или го е пропуснал, или го е видял, но не му се е искало да се самоопровергае, въпреки че Симоката нееднократно идентифицира славяните с гетите, респективно с готите. Оставаме със съмнения за друг един момент, а именно дали Брайс е знаел или не за предишните издания на книгата на Симоката, които вече са били налични, когато той е седнал да напише смъртоносната си статия за “English Historical Review”.

ii) Надписът от Залцбург доказва, че Одонацер е бил цар на рутените, славянски народ. Съответно, това означава, че народът, който по-сетнешните автори са наричали готи, са били всъщност рутени.

iii) Археологическите разкопки в София (1910-1913) сочат, че една от няколкото църкви на мястото на “Света София”, е построена по времето на царуването на Юстиниан, точно както казва Марнавич.

iv) Ръкописът на Величко Самуил доказва, че славянският произход на Одонацер е бил известен в Украйна до 1648 година.

v) От “Влесова книга” става ясно, че е имало славянски книги, написани на азбука, по-стара от кирилицата.

*

И така, Марнавич е реабилитаран. Няма основания за съмнение в автентичността на “Vita Justiniani” от Теофил (Богомил), учител на Юстиниан.
Джеймс Брайс успя да убие самоличността на Юстиниан, но не и отвъд възможността за възкресение.
Що за човек, тогава, е бил Юстиниан?
В своята “Anecdota” Прокопий обвинява императора, че е водил войни, сякаш за да си достави удоволствие от носенето на болка и смърт. Строителните начинания са описани като разточителство на смахнат човек. Правните му реформи се представят като систематично разрушаване на установените институции. Прокопий е нечестен, но пък последователен. Стига до там да предположи, че бащата на Юстиниан не е бил смъртен мъж, а самия Сатана, един постулат, който пояснява и всичко останало.
Брайс не е вярвал в дяволи. Но като скъсва връзката на Юстиниан с истинската му етническата принадлежност, Брайс убива неговата самоличност и прави така, че мъдрите решения изглеждат като поредица от неразумни хрумвания. Приемането на славянския произход на Юстиниан позволява да се разберат реформите, предприети от неговото правителство.
Двеста години преди Юстиниан да се качи на трона Рим изпада до положение на провинциален град. Новата столица е градът на Константин на Тракийския Босфор. Атина обаче продължава да е центърът на интелигенцията в държавата и затова е представлявал латентна заплаха за имперското правителство. При наличието на готско царство в Италия и вандалско в северна Африка, паралелен център в Атина е бил неприемлив. Юстиниан е решил, че духовният живот в империята трябва да се ръководи само от столицата. Съобразно с това, през 529 г. училищата в Атина биват затворени.
През същата година (529) Юстиниан свиква комисия да систематизира и реформира съществуващото законодателство. Да, думата “реформира” не се споменава. Но от комисията се е очаквало да премахне противоречията и остарелите закони. Какви са били тези закони, отживели времето си? В по-голямата си част това са законите, които са влезли в сила преди центърът на тежестта на империята да се измести към славянска Европа. След въведените реформи римското patria potestas* e съкратено.

(* patria potestas (лат. “власт на бащата”) – в римското семейно право това е властта, която се е полагала на главата на семейството над децата му и по-отдалечените му потомци по мъжка линия, без оглед на тяхната възраст. Главата на семейството е имал права и над онези, които са станали част от рода му чрез осиновяване. – б.пр.)

Освобождаването на роби е улеснено. Юстиниан премахва така наречения Latin liberty, междинно положение между роб и свободен човек. С това след освобождаването си робът става пълноправен гражданин. (Institutions, I.3) През 541 година Юстиниан прекратява назначаването на консули, една характерна римска служба. Разбираемо е, че всичко изброено е било особено смущаващо за консервативните елементи в столицата. От тях са започнали заговорите, чието най-опасно проявление е въстанието “Ника”.
Бунтът е потушен. Новите закони са обнародвани през 533 година. Юстиниан е трябвало да реши кой да ги прилага. Естествено опиталите coup d'etat (държавен преврат – б.пр.) и техните приятели не са били вариант. Трябвали са нови лица.
А Прокопий и тези като него са недоволствали. “Даже хора от най-низш или съвсем неясен произход имаха пълната свобода”, оплаква се Прокопий, “не само да се явяват пред тиранина (по този начин Прокопий назовава императора – б.авт.), но и да разговарят с него и да поддържат тайни връзки с него.” [133]
Римското потекло и елинистичното образование вече не са били решаващи фактори. Юстиниан е разпоредил, че за да може някой да заеме висок пост в управлението, трябва да принадлежи към християнската църква! Той не само е строил мостове, пътища, водоеми и отбранителни съоръжения. Той е построил и църквата “Света София” в Цариград (Константинопол), която е послужила за модел на архитектите в провинциите. По негова заповед многобройни църкви изникват навсякъде в Източна Европа, Сирия и Мала Азия. Тези църкви са били отворени за всички граждани. На много от съборите хуните, готите, сирийците и арменците са превъзхождали по бройка италиотите и гърците. Членове на тези “варварски” народи са назначавани на високи държавни постове и като командири на имперските армии, стига да са християни, на които имперската власт е можела да разчита.
Вътрешната политика на Юстиниан е била политика на баланс на силите между многобройните народности, които са съставяли огромната му държава. Затова и често е забранявал на генералите си да атакуват една или друга от “варварските” общности по границите на империята. Тези общности “бяха необходими на римляните като евентуални съюзници срещу готите или срещу някой друг враг” [134].

***

Възкресена, самоличността на Юстиниан обяснява неговата политика. Управда, сина на Исток, много добре е знаел какво прави.
Джеймс Брайс несъмнено също е знаел какво прави.

---
Следват: Приложенията, бележките и допълнителните материали.