92. Най-удивителните от документите по нашата тема, които са се появили ненадейно от мрака на забравата, са ръкописът на Величко Самуил и “Влесова книга”. И за двата документа, но особено за втория, сме задължени на Сергей Лесной (псевдоним на Д-р Сергей Яковлев Парамонов) [130]. През 1953 Лесной публикува в Париж първата част на своята “История ‘Руссов’ в неизвращенном виде”. Десетата и последна част излиза през 1960.
През 1956 Лесной издава в Мелбърн, Австралия, книга на име “Пересмотр основ истории Славян”. През 1964 друга книга от същия автор се появява в Уинипег, озаглавена е “Русь, откуда ты?”. И накрая, през 1966, пак в Уинипег, е публикувана първата част на “Влесова книга” (Book of Wles). Тъй като днешните средства за комуникации са такива, каквито са, авторът на тези редове за първи път чу за епохалните трудове на Лесной през 1964, а успя да се сдобие с последната от споменатите книги чак през март на 1971.

93. Лесной пише, че през 1926 година Археологическата комисия на Украинската академия на науките е издала произведение от 17 век, озаглавено “Сказание о вiйнi Козацкой з Поляками” (История на войната на казаците с поляците). Авторът, Величко Самуил, споменава за обръщение на Богдан Хмелницки от 1648 година, в което хетманът призовава украинския народ да се бори като своите славни предци, които под водачеството на Одонацер покорили Рим за период от 14 години [131]. Как е могъл Хмелницки да знае, че Одонацер е бил украинец? Трябва ли да предполагаме, че е ходил до Залцбург, където е видял надписа на плочата, или че е ходил до Рим, където е видял някой фалшифициран ръкопис, който го е заблудил? Или пък е бил лъжлив историк и автор на измислени хроники? Не е ли ясно, че през средата на 17 век украинците все още са знаели, че те са потомците на клон от древните готи?

94. Историята на “Влесова книга” е още по-сензационна. Когато през 1919, по време на гражданската война в Русия, армията на Антон Деникин настъпва към север, артилерийски взвод под командването на капитан Фьодор А. Изенбек достига до едно имение, разположено някъде между градовете Харков и Орел. Собствениците вече били избити. Предполага се, че фамилията им е била Куракин или Задонски. В къщата, пръснати по пода на библиотеката и видимо газени, се намирали много лакирани плочици с надписи. Изенбек ги събрал, сложил ги в торба и ги взел със себе си. Когато армията на Деникин била разбита, Изенбек напуснал Русия и се установил в Брюксел.
Професор Ю.П. Миролюбов (Юрий Петрович, 1892 – 1970 – б.пр.) научил за плочиците и помолил за разрешение да ги проучи. Изенбек се съгласил, но заявил, че плочиците няма да напускат дома му. Миролюбов трябвало да ги прекопира на място. Той успял да препише 38 “страници” с надеждата, че ще успее да разкодира необичайния ръкопис. “С надеждата”, защото езикът, макар и определено славянски, се оказал неизвестен диалект. Някои думи били очевидно съкратени. Всичко било сбито, тоест думите не били отделени и нямало никаква пунктуация. Различният правопис на думите, което предполага съавторството на двама или повече души, също се забелязвал. Не всички “страници” са преписани, вероятно защото някои са били лошо повредени от влага и червеи.
Миролюбов е измерил плочиците: 38x22x0.5 cm. Не е могъл да определи от какво дърво са. Изенбек му казал, че вероятно са от бреза. По ръбовете на някои плочици се виждали релефни изображения на слънце, бикова глава или други животни. Има теория, че тези релефи символизират сезоните на годината или месеци. За съжаление, те не били прерисувани. Има снимки на две или три от плочиците. Една от тях е показана в книгата на Лесной “История на русите” [132]. Преписът на първите осем плочици може да се намери в края на “Влесова книга”. Там редовете са разбити на отделни думи, докато в изложението на книгата си Лесной дава, доколкото е възможно, превод на текста на съвременен руски, заедно със свои коментари.

95. Изенбек умира в Брюксел на 13 август 1941, без да остави нищо след себе си. Голяма част от имуществото му е изгубено – тогава е средата на Втората световна война – а с него и плочиците. За щастие, Миролюбов успява да запази онази част, която е преписал. През 1953 слухът за “плочиците на Изенбек” достига до А.С. Куренков в Сан Франциско, който решава да разпита за тях чрез обява в циклостилния руски вестник “Жар-птица”. В отговор той получава от Миролюбов текста от преписаните плочици и в края на 1959 успява да издаде и коментира приблизително три-четвърти от целия текст.
Така Сергей Лесной успява да преснима текста и коментарите на Куренков. Той забелязва, че на една от плочиците се споменава Vles, вероятно името на човека, от когото плочиците водят началото си, или на автора. Това го подтиква да озаглави текста като цяло “Влесова книга” (Book of Wles), макар че може би щеше да е по-правилно, ако името бе изписано като Vles. (СНИМКА!!! Plate VII)

96. След като разглежда “Влесова книга” от няколко различни гледни точки, Лесной стига до изводите, че:

a) Пред нас е автентичен документ, писан вероятно от двама или повече автори за период от много години, както изглежда преди 880 г. н.е.

b) Темата на книгата е историята на хората, чиито праселища са били в Карпатите. Гледната точка на авторите е тази на езически жреци.

c) Езикът е непознат славянски диалект, нещо средно между руски и полски.

d) Както може да се види от копието в книгата на Лесной, пред нас е азбука, която е от преходен етап между азбуката на Улфила, от една страна, и азбуката на Свети Кирил от друга, като се съди по наличието на букви като Ж, Ч, Ш и ятовата гласна.

97. Съществуването на такава азбука доказва съществуването на славянска писменост, ако изобщо е нужно такова доказване, преди въвеждането на кирилицата, следователно доста преди времето, което Джеймс Брайс е склонен да приеме.

*

В светлината на новите открития, представени в параграфи 87-97, критиката на Брайк и Иречек рухва. Нямаме никакво основание да се съмняваме в компетентността или научната добросъвестност на Иван Томко Марнавич. Написаното от Марнавич е вярно. Следователно можем да приемем, че е съществувало житие на Юстиниан, написано първоначално на славянски език от Богомил (Теофил), учител на Юстиниан – един оригинал, който е изгубен, преместен, унищожен или скрит, след като Марнавич го е видял, най-вероятно през Трийсетгодишната война.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите