a) Славяноезичните готи

30. През юни на 251 г. н.е., както се вярва, римска войска попада на засада и е пометена в близост до град Абрит, недалеч от черноморския бряг. Император Деций и синът му, които са били пълководците, също загиват. Лактантий (Lactantius) ни разказва, че “варварите”, които разбили римската армия, били карпите [23]. Част от този народ счел за необходимо да прекоси Дунава и да се противопостави на римската власт, която Деций се опитал да наложи с катастрофални за него последици.
Същото събитие се описва от Йордан с малко по-различни термини. Както изглежда, Острогота, цар на готите, “предвождал триста хиляди въоръжени мъже, имайки за съюзници в тази война част от тайфалите и астрингите, а също три хиляди от карпите, един народ винаги готов за война и често враждебен към римляните” [24]. Готите обсадили и превзели град Филипопол. Неспособни да удържат града, те предприели отстъпление назад, а на Деций му хрумнала фаталната идея да ги преследва и атакува. Ако приемем, че Лактантий е знаел какво говори, от неговия разказ можем да направим заключението, че карпите и готите са били съседи и че са сродни. Лактантий, разбира се, е знаел много добре какво пише. Като близък на Константин Велики и учител на най-големия му син Крисп, Лактантий несъмнено е имал достъп до имперските архиви. Когато казва карпи, той е имал предвид карпите или народът, който е живял при Карпатите, където по всяка вероятност са били домовете и на повечето готи. Част от карпите били избити през 3 век от Диоклетиан и Константий Хлор. Други били преселени в Панония. Но техните родственици готите като цяло останали там, където били по-рано, оставяйки неизяснени въпроси за модерните историци.

31. Що за хора са били тези готи? Какви са били техните обичаи, тяхната религия, езикът им? Всички автори преди седемнайсти век са съгласни, че готите, гепидите и вандалите са различни клонове на един народ. В по-стари времена им викали с общото название гети. Поради причини, които са обяснени в приложение 4, от началото на трети век нататък името Готи започва да се налага за повечето от гетските народи. Обичаите на гетите са били известни на учените, които са могли да четат гръцки, тъй като Херодот ги описва в четвърта и пета книга на своята “История”. Друг клон на този народ са даките, които са живеели по горното течение на Дунав. След походите на Траян в Трансилвания тези даки са станали добре познати на римляните и името им започнало да се дава и на родствениците им по-далеч на изток. Страбон ни казва, че даките и гетите говорят един и същ език, а Дио Касий (Dio Cassius) пише:
“Аз наричам тези хора даки, името, което ползват самите жители, а също и римляните, въпреки че знам, че някои гръцки писатели, правилно или не, ги наричат гети; онези гети, които аз лично познавам, живеят отвъд Хемус, по Истера (Дунава – бел.авт.).” [25]
Около век по-късно Павел Орозий (Paolo Orosius) написва своите седем книги срещу езичниците, в които описва просторните земи на север от Дунав. “На изток”, казва той, “е Алания; в центъра е Дакия, където също е Готия; след това е Германия, където суебите държат най-голямата част.” [26] Някои от обитателите на тази Готия са въведени в християнската религия от епископ Улфила по времето на Константин Велики. Това предизвиква разединение между готите и гонения, затова християните са принудени да потърсят убежище на южния бряг на Дунав – в Мизия и Тракия. Именно тези са гоненията в Готия, които Свети Августин отбелязва в своята книга “Божия град”. Той е чул за тях от християнски “братя, които тогава били момчета”. [27]
До самия край на дванайсти век тази Готия е била област на Русия. Творбата “Слово за похода на Игор”, написана, както се вярва, скоро след 1185 година, не оставя никакво съмнение за мястото на картата, където е можела да се намери тази държава. Анонимният поет е написал:
“Белите готски моми запяха на брега на морето синьо; подрънквайки руско злато, те пееха...”
Морето там действително е било синьо, но неговото име е Черно море, а описаните брегове са тези между устието на Дунав и устието на Днепър.

32. Покръстените готи, които се заселили на юг от Дунав, останали там заедно до времето на император Зено, който ги подтикнал да заминат за Италия. И така, една част от тях, водена от Теодорик (Федорик), син на Маламир, тръгнала по суша покрай Адриатическо море, стигнала Италия, където се установила във и покрай град Равена.
В средата на шести век потомците на тези готи били принудени да напуснат Италия и да се установят в Южна Галия и Испания. През всичкото това време готите запазили своя език – както тези, които са се преселили, така и онези, които останали на Балканите. Прокопий разказва как един ден битката се водила с редуващи се настъпления и отстъпления пред стените на Рим, а римляните и готите един след друг изпопадали в дълбока яма, от която не могли да се измъкнат. За да се спасят, враговете се споразумели. Всеки от тях започнал да вика за помощ на своя език. Накрая някакви готи дошли до ямата и ги извадили, след което, както се били договорили, всички се завърнали при своята си група.
Знаем, че готите, които се заселили в Цариград (Константинопол), са имали за дълго време собствени църкви, в които се е отслужвала литургия на готски език. Не може да има никакво съмнение, че тези готи, които са останали в пределите на праземите си или в Мизия, са продължили да говорят на езика на своите предци. Например Беса – изтъкнат генерал в армията на Юстиниан – е владеел готския език. Той е бил “гот по произход, от онези, които някога живееха в Тракия и не биха последвали Теодорик, когато той отведе готския народ в Италия.” [29]

33. Историята на вандалите почти преповтаря тази на готите, техните едноплеменници. Вандалите, казва Прокопий, “живеещи край Меотидското езеро (Азовско море – бел.авт.), бяха подгонени от глад и поеха към страната на германците, които сега се наричат франки, и реката Рейн...” [30] По-късно те поели към Испания под водачеството на Годигискъл с позволението на Хонорий, император на Западната империя. Но не всички го сторили. “Когато първоначално вандалите бяха притиснати от глада и се канеха да напуснат бащините си земи, мнозина се възпротивиха и бяха оставени, тъй като нямаха желание да следват Годигискъл.” [31]
И така, някои вандали също останали в родината си. Миграцията на запад на готи и вандали изглежда като това, което наистина е била – колонизация. Това би обяснило, например, защо четем, че готите “опустошили земите на германците, които сега франките владеят”, което станало още по времето на Сула – тоест през първи век пр. Хр.
Всеки, поел от Дунава към Испания, трябва да премине през “земята на германците”. Нищо чудно някъде тогава да е основан и град Gotha в Германия. Ще е още по-интересно да узнаем дали тези готи имат нещо общо с рутените, с които Юлий Цезар се сблъскал в Галия, тъй като с името Рутени са били известни украинците сред германците.

34. Тези факти – че готи, вандали и гепиди са били единоплеменни, че са говорили един език и че са основавали колонии в южна и западна Европа – никога не са описвани изчерпателно в оцелелите източници, въпреки че се споменават по такъв начин, че не оставят съмнение, че е било точно така.
Ето например какво какво казва Никифор Калист:

“През онези дни няколко многобройни готски народи се разпростираха нашир и надлъж северно от Дунав. Сред тях четири бяха особено известни със своята справедливост: готите, визиготите, гепидите и вандалите. Те не можеха да бъдат различени едни от други, освен по имената им. Всички те говореха един език и имаха еднакви обичаи, и бяха последователи на презряното учение на Арий...” [33]

Кои учения са презрени и кои не са, е въпрос на лично мнение. Това, което е сигурно, е, че Калист, който е починал през 1375, е повторил почти дума по дума един пасаж от Анастасий Библиотекар:

Erant autem Gothi tunc et gentes multae et maximae, trans Danubium in Hyperboreis locis inhabitantes, ex quibus rationabiliores quatuor sunt, Gothi scilicet et Hypogothi, Gipedes et Vandali, nomen tantum et nihil aliud mutantes, unaque lingua utentes.
(Някога готите се състояха от много и многобройни народи, които живееха в северните страни отвъд Дунава; четири от тях бяха особено цивилизовани, а именно готите, малките готи, гепидите и вандалите, различаващи се само по име и нищо друго, и говорещи един и същ език.)[34]

Любопитно е да се отбележи името Хипоготи, тоест Малки готи, което е наподобява съвременното разделяне на руснаци и Малки руснаци или украинци.
Между другото, изразните средства на Анастасий Библиотекар звучат като онова, което четем при Прокопий, написано четири века по-рано:

“Имаше много готски народи в старо време, както и в наши дни, но най големите и важните от всички са готите, вандалите, визиготите и гепидите. В антични времена обаче те бяха наричани сауромати и меланхлени; имаше и някои, които наричаха тези народи гетски.” [35]

Малко по-нататък Прокопий продължава: “...всички те имат бели тела и светли коси, и са високи и красиви на вид, и спазват едни и същи закони, и служат на една религия. Всички те принадлежат към арианската вяра и говорят на един език, наречен готски; струва ми се, че всички те са произлезли по начало от едно племе, а по-късно са отличавани според тези, които са предвождали всяка от групите.”

35. Значимостта на тези етнически връзки не е убягнала от вниманието на всички историци. Например Йохан Магнус, изтъкнат писател от петнайсти век, отбелязва съвсем точно:

Proinde nisi prudens lector animadvertit Gothos et Gethas eundem esse populum, ipsosque a devictis Getibus quandoque Scythas quandoque Cimerios, vel Thraces nuncupatos, numquam Gothicas vel Scythicas historias intelleget.
(В заключение, ако внимателният читател не забележи, че готите и гетите са едно и също, и че при някои победи на гетите те са наричани понякога скити и понякога кимерийци или тракийци, той (читателят) никога няма да разбере готската или скитската история.) [36]

Че гетите са били велик тракийски народ, е обяснено още от Херодот [37].
Тази тъждественост:
траки = гети = даки = готи = вандали,
помага да се разберат иначе объркващите сведения на някои средновековни автори. Тези народи са говорили един език, имали са една и съща религия и много сходни традиции, макар че поради обширните територии, които са обитавали, по-отдалечените едни от други са имали и известни културни и икономически различия, а също и различни имена. Затова Теофан не е сгрешил като е казал:

“Тази година (497 н.е. – бел.авт.) армия, състояща се от готи, беси и други тракийски народи, бе изпратена от император Анастасий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше губернатор и префект на Изтока...” [38]

Теофан нарича и готите, и бесите тракийски народи, каквито са били – готите са живели северно от Хемус, а бесите на юг от планината.
Родствеността на готите и вандалите отново е фактът, който обяснява защо през 1680 година красивата и умна Христина (Christine) e била титулувана кралица на шведи, готи и вандали [39]. По същото време Швеция контролира северните части на централна Европа, както и бреговете на Балтийско море. От “Heimskringla” на Снори Стурулсон научаваме, че през тринайсти век Gaut-ите в тези земи били доста многобройни.

36. Снори Стурулсон не е единственият автор, който се отклонява от стандартизираното изписване Goth-и. През 1613 в Cologny, недалеч от Женева, е открита увлекателната творба “Tresor de l’histoire des langues de cest univers”. Авторът, Клод Дюре, е вплел в смайващата си книга няколко недействителни истории, но също така и ценна информация, включваща една глава за Gothz-ите. Откъде идва това ново изписване? Дюре не го пояснява, но причината не е трудна за отгатване. Някакви Gotz-и все още живеели в Карпатските планини. В тази част на Европа “g” е веларна съгласна. Думата Gotz съответно се произнася Hotz. От последното се извежда умалителната форма Hotzul или Hutzul. Тези Hutzul-и съществуват и до днес, те са колоритен, упорит и енергичен украински народ, говорещ на славянски диалект, който в западна Украйна, а също и в Румъния, е отбелязан в официалните статистики под името Hutz.
Може би не е просто съвпадение, че малко по на изток от Карпатите се намира град Gotin, на кирилица Хотин. Там е и земята, която Марко Поло през 1307 година нарича Gutia или Gucia и която, казва той, е едната от страните, покорени от Sain, хан на западните татари. Завладяването трябва да е станало около 1170 година.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите