II. КРИТИКАТА НА ЖИТИЕТО ОТ ДЖЕЙМС БРАЙС

6. Твърди се, че Алемани е приемал правдивостта на житието, което заформя темата в статията на Брайс; тоест как Алемани е подтикнат да вярва в славянския произход на Юстиниан. Самият Брайс не споделя тази вяра. Той счита, че Vita Justiniani не заслужава никакво доверие. Не е лесна задача да се категоризират основанията за този скептицизъм.
Статията на Брайс е на 26 стр. и половина със ситен печатарски шрифт. От тях 6 страници и половина са с пръснати цитати от различни източници. Място, отговарящо на над 4 станици, се заема от библиографични и обяснителни бележки. Създава се цялостното впечатление за пъстра смесица от факти, мнения и недвусмислени намеци, плюс някои повторения и нелогични умозаключения. За да може читателят да придобие представа, в следващите пет параграфа ще предложим няколко извадки от статията, сбита версия на откритията на Брайс и някои наши забележки. След това ще обърнем внимание на фундаменталните изявления на Брайс и ще проверим тяхната валидност както от общоприетата гледна точка, така и в светлината на наскорошни данни.

7. Според Брайс, босненският епископ бил “автор на родословия с фантазьорски или мошенически наклонности, който е толкова невеж за историята и етнологията, че твърди за готите – визиготите в Испания, а също и за остроготите – че са говорили на език като на сръбските славяни” [6]. Само в това изречение имаме двойно обвинение. Първо ни се казва, че Марнавич пише лъжи – какъв е авторът на родословия с мошенически наклонности, ако не лъжец? Второ, казва ни се, че Марнавич греши като отъждествява сръбския език с този на визиготите. Напълно убеден, че Марнавич е лъжец, при това от невежите, Брайс е затруднен да реши колко може да се вярва на твърдението на Марнавич относно оригиналното житие [7].
“Твърде вероятно е”, пише Брайс, “и в съзвучие с това, което знаем за други литературни фалшификации, Марнавич просто сам да е написал този славянски оригинал в манастира на планината Атон, за да си осигури правдоподобен исторически източник за своите легендарни приказки” [8]. Малко по-нататък той добавя: “Но от самия му текст ми се струва, че нещата са малко по-различни и подкрепят становището, че Марнавич е вярвал в съществуването на някакъв оригинал, който той е ползвал (като източник), но все пак твърде свободно.” [9]
Брайс прави сериозна отстъпка: не вижда мотив от страна на Марнавич да фалшифицира житието с цел печалба или по друга причина. От друга страна обаче, както сочи следният цитат, той мисли, че Марнавич може да е съставил житието за развлечение: “Възможно е, разбира се, макар и малко вероятно, Марнавич просто да е съставил небивалица, като е обединил в едно цяло няколко сведения от различни източници, които е припознал като един оригинал и го е локализирал на планината Атон.” [10]

8. И така, от нас се иска да повярваме, че Марнавич е бил лъжлив писател без мотиви, който твърди, че е виждал славянска биография на Юстиниан, която в действителност не съществува. Казва ни се, че Марнавич греши като приема за вярно, че готите (визиготите) в Испания са говорили славянски диалект, че славянско население е съществувало още през пети век от нашата ера в Тракия и Македония, че тези славяни са имали своя писменост.
С думите на Брайс това звучи така: “По времето на предполагаемия Богомил... някакво количество славяни може вече да са населявали земите на империята, в северна Македония и Тракия. Те обаче ще да са били в състояние на голяма примитивност, а езикът им не е бил сведен до писмена форма и векове по-късно. Голямата миграция, която е славянизирала страните на изток от Адриатика, е през първата половина на седми век; няма никакви сведения за славянски поселения в Призрен или Охрид или Ускиуб (Скопие – бел.авт.) толкова рано, като края на пети век.” [11]
За да ни убеди още повече, Брайс после обяснява, че оригиналната биография на Юстиниан не може да е писана по времето на предполагаемия Богомил, защото се твърдяло, че е писана със славянски букви, а те били измислени поне три века след времето на Юстиниан. Също така не било възможно съвременник на Юстиниан да ползва славянски език за литературни цели:
“Ако някога изобщо е имало житие на Юстиниан, писано по негово време от свещеник, то трябвало да е било съчинено на гръцки или латински, а славянската книга, претендираща да го съдържа (житието), може да е само превод от един от тези класически езици, направен много по-късно.” [12]
Колкото до имената Управда и Исток, Брайс признава, че те не са измислени от Марнавич. “Те са взети от по-ранен източник”, коментира той, “но всеки такъв източник е явно легендарен и без историческа стойност. Няма каквото и да било основание да се приема приписвания на Юстиниан славянски произход.” [13]

9. Казвайки тези неща и други подобни, Брайс пристъпва към обобщаване на онова, което той счита за свои открития, а именно:

i) Ръкописът от Барберини е житието, което Алемани приписва на “Теофил, учител на Юстиниан” и което по-късни автори са цитирали от него.

ii) Ръкописът от Барберини очевидно е извлечение от оригинал.

iii) Ръкописът от Барберини е написан от Марнавич.

iv) Съществуването на оригинала на планината Атон не може да се потвърди.

v) Няма нищо, което да сочи, че някога е живял учител на Юстиниан или епископ на Сердика, който да се е казвал Богомил или Теофил. Идентифицирането на такава личност с историческия Домнио е своеволно и без основания. Още по-малко имаме основание да приемаме, че това съчинение е писано на планината Атон, както и че авторът е съвременник на Юстиниан.

vi) Ако допуснем, че има оригинал на Vita Justiniani на Атон, той не може да е писан по-рано от четиринайсти век.

vii) Легендите в житието може и да са по-стари, но колко по-стари, не може да се каже.

viii) Нито едно от твърденията в ръкописа не може да се потвърди от истински авторитет за исторически факт. Дори предположенията, основаващи се от дълго време върху вярата в цитатите на Алемани, че истинското име на Юстиниан е Управда и че е от славянски род, сега трябва да се считат за неоснователни. Има вероятност неговите роднини да са траки, а не славяни.

10. Читателят ще забележи, че в последното изречение Брайс говори за “вероятност” юстиниавото семейство да е от траки, а не славяни. Така Брайс намеква, че траките не са славяни, без да казва на своите читатели каква разлика вижда между двете. Неговата фразеология е нарочно премерена. Той допуска възможността, макар и малка, Юстиниан да е от славянско потекло, тъй като говори за вероятности. За него няма значение, че навсякъде преди това заявява, че “няма никакви основания да се приемат твърденията за славянски произход на Юстиниан”. Той не се замисля, че там, където “няма никакви основания”, не може да става въпрос за “вероятност”. Но Брайс прави нещо по-грозно от това да си противоречи.
Като професор по гражданско право, той е знаел, че човек без национална идентичност не е никаква личност. И той убива юстиниановата самоличност, като нястоява, че императорът може да е бил някакъв тракиец, надявайки се, че мнозина не знаят какво значи това и никой няма да се осмели да попита. Нашето изследване ще е съсредоточено върху точно това деяние.

11. Междувременно, внимателният читател, който е вникнал в осемте “открития”, не може да не е забелязал колко упорито Джеймс Брайс се опитва да измъкне последователни аргументи само от внимателния подбор на думи си. Разгледана отблизо, всяка от горните точки се оказва безсмислена или ирелевантна.

i) Житието може наистина да е единственият оцелял документ, касаещ тази тема. Въпросът не е дали е единствено или има други като него. Въпросът е дали е достоверно.

ii) и iii) Че житието е съкратена версия на по-подробен първоизточник, не е откритие на Брайс, след като самият Марнавич казва, че той и никой друг е написал резюмето.

iv) Няма нужда “да се потвърждава” каквото и да било за съществуването на първообраз на Vita Justiniani на планината Атон. Имаме категоричното уверение на Марнавич, че славянското житие е съществувало. Единственият въпрос е дали Марнавич е казал истината.

v) Същото важи и за съществуването на Теофил (Богомил). Марнавич идентифицира този човек с Домнио, който е историческа личност. Отново въпросът е дали можем или не можем да се доверим на тази идентификация.

vi) Оригиналното житие, ако въобще е съществувало, според Брайс не можело да е по-старо от четиринайсти век. Брайс не предлага никакви доказателства в подкрепа на думите си.

vii) Легендите в житието може и да са по-стари, казва Брайс, но колко по-стари, не е възможно да се каже. Марнавич не прави референции към легенди, а цитира факти, като подкрепя тези факти с подробности за дати и конкретни места. Скептицизмът на Брайс за автентичността на житието е основната причина да говори за легенди.

viii) Този подпараграф е представителен за цялостния начин на мислене на Брайс. Той иска от нас да приемем за “истински авторитети” в областта на историята само авторитетите, които са получили неговото лично одобрение. Също така Брайс иска да обявим за неоснователни цитатите на Алемани от житието, въпреки факта, че Алемани е познавал лично Марнавич и е бил в по-добра позиция да прецени неговата надеждност, отколкото е могъл да го стори Брайс 250 години по-късно, и въпреки възможността Алемани да е имал на разположение други данни, потвърждаващи житието. И накрая, откритието на Брайс, че Юстиниан е от тракийско потекло не е откритие изобщо, а многократно засвидетелстван факт.

С това обаче съвсем не приключваме дискусията, тя тепърва започва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите