Старецът се събуди.”Колко забавно,помисли си той,”заспиваш създател,а се събуждаш творение,свое собствено творение.”
Напоследък Той беше адски зает- да се разшири рая, да се прочисти нищото от вкаменели души, да се увеличи капацитета на Портите.”Ах,да, Портите”- мислеше си Той-“ Да стоят три дни на опашка пред Портите-не, не, това не ми харесва, несъответства на представите им за мигновено пренасяне в Рая.Ей,ти!Ела тук!”
Едно малко,сиво-зелено гущерче се приближи към Него.Черните му очички плавно опипваха ту робата,ту брадата на този,който го извика.Влечугото се озърташе навсякъде, като закоравял престъпник пред бесилото. Сътворителят се пресегна към него и безшумно го придърпа към устата си, след което го погълна. “Без енергия съм за никъде.Хммм...какво пък е онова там?”Отправи се към нещо като храм, на чийто купол имаше огромна перка, служеща навярно за добив на енергия.Влезе вътре.Беше пусто.Нито един човек.Как му се искаше да види поне едно от творенията си.Изведнъж огромната масивна стена, направена от нещо,изкусно наподобяващо мрамор,но не със същият произход се раздели на две съвършено равни половини, които се скриха съответно в пода и тавана на помещението.
- Идентификационен номер,моля1
- Аз съм ваш Господ Бог, склонете глава пред своя сътворител!
- Достъп отказан.Имате петнадесет секунди за повторна идентификация.
Господ се запъти към тъмния коридор,открил се след разделянето на стената.Някакъв механичен глас отброяваше-“две, едно”, а след това се чу сухо лъсо изречено “Достъп отказан! Регистрирайте се повторно за да получите достъп.
В този момент пространството до прегърбения старец започна да трепти, постепенно се материализира някаква човешка фигура.Перфектните и черти рязко контрастираха с фигурата на Му.
“И все пак съм успял!Какво красиво творение! Човек! Сведи глава пред своя Господ Бог!
- Моля напуснете Центъра.
- Какъв център?Човеко!Чуй своя сътворител!
- Вие говорите със служител XPRZ181381415HGFOO5.Моля напуснете,в противен случай ще бъдете отведен против волята ви в депото за дефектни роботи.
- Ти,низше създание!
Перфектната фигура на робота се пръсна на милиони парчета, разкъсана от напиращия Му гняв.След това в помещението мигновено се материализираха седем или осем робота, които го отведоха в мрачно, студено помещение, на чийто вход пишеше “Депо за дефектни роботи”. Можеше да им противодейства, но не го направи.Беше Го срам.Изпитваше срам от самия себе си.”Нима вече няма хора, а само подобия?”- мислеше си той.
Господ се събуди с крясък-“НЕБЛАГОДАРНИЦИ!”

If i could fly...