Дневник на една мравка

Ден първи.
Казаха ми да си водя дневник. Не знам какво е това. Отвърнаха просто да записвам случките си през деня. Това се случи днес.

Ден втори.
За първи път ме пуснаха навън. Досега винаги казваха, че съм малка. Навън е странно. И светло. Останалите непрекъснато твърдяха, че още нищо не съм видяла. Накрая се изморих и се прибрах. Вътре се чувствам спокойна и сигурна.

Ден трети.
Не исках да излизам, но ме накараха. Обясниха, че трябва да изпълня дълга си. На мравка. Прикрепиха ме към по-голяма и опитна от мен. Трябваше да ме учи. В началото мълча. И аз не смеех да я заговоря - много сърдито мърдаше антенки. После намери нещо. Каза, че било зрънце захар. Веднага го изяде. Дори не ми даде да го опитам. Накрая ме заряза. Много време се лутах сама. Почти се отчаях, когато видях мравка-самотник в далечината. Последвах я и тя ме отведе у дома. Тези самотници са много странни. Днес бе изморителен ден...

Ден четвърти.
Отново ме прикрепиха към същата мравка. Не исках, но те дори не ме изслушаха. Пак вървяхме мълчаливо. Този път намерихме троха. Беше още топла. Хапнахме по-малко. Спомена ми само, че е голяма рядкост. Попитах я кое, а тя каза че съм много глупава. А пък аз бях опитвала такава. У дома. Много се учудих, като осъзнах откъде идвали. Като свършихме, каза да я занеса вкъщи. И отново ме заряза. Много беше тежка. Едва смогнах да я довлека. Непрекъснато се изтъркалваше, и накрая разбрах, че е по-лесно само да я бутам или дърпам. Така успях да се прибера.

Ден пети.
Не ме прикрепиха към никого. Почудих се защо, но накрая реших да изляза сама. Наблюдавах внимателно какво правят другите. Отдалечаваха се на малки групи в различни посоки. Присъединих се към една от тях. Отначало вървяхме сякаш безцелно. Заговорих най-близката до мен. Обясни ми, че винаги ходели на точно определено място. Там винаги изхвърляли храна. Замислих се, кой ли би изхвърлил храна?! Нямах време да попитам, тъй-като стигнахме. Имаше купища нахвърляни всякакви неща. Избрахме едно. Учтивата мравка ми разясни, че това е късче плод. Не беше лошо на вкус. После всички заедно я занесохме вкъщи. Беше много лесно. Като се сетих как бях сама с трохата, потръпнах. А после се смях. Не се бях сетила да помоля някой за помощ. Върнахме се до там още два пъти. Винаги донасяхме нещо различно, но хубаво. По пътя ми обясниха интересни неща. Според древна легенда, всичко това навън е жилище. В което живеят хора. Не можаха да ми отговорят какво са хората. Но ме предупредиха, ако ги видя да бягам. Но как да разбера, че са те?!

Ден шести.
Отново излязох с тях. Този път намерихме нещо огромно. Имаше странна квадратна форма. На вкус е много сладко. Наричаха го шоколад. Всички дружно едва успявахме да го помръднем. Дойдоха и други да ни помагат. Напредвахме ужасно бавно. Налагаше се и често да спираме. В една от почивките продължих да разпитвам за света наречен жилище. Твърдяха, че има безкрайно много такива. Където и да отидеш. И в тях винаги живеели хора. Мисля, че разбрах и какво са това хора. Неясна сянка премина бързо пред нас, докато говорехме, и всичко много се уплашиха. Но се оказа далече и бързо изчезна. Прималяли, накрая се завърнахме.

Ден седми.
Останах се вкъщи. Бях уморена от вчера.

Ден осми.
Научих за меда. Във всяко от тези безкрайно много жилища-светове, трудно ми е да си го представя, хората държали мед. Това ми го обясни най-старата мравка измежду нас. Но той бил винаги скрит от нас. Много мислих върху това. Трябва да е нещо наистина ценно.

Ден девети.
Не можах да се отърва от мисълта за меда. Продължих да ги разпитвам. Казаха, че който го намери, не му е нужно друго. Изпадал в особено състояние. Попитах, защо тогава никой не го търси!? Опасно е, ми отговориха. Повече никой не можа да ми каже. Омръзнах им с досадните си въпроси. Затова млъкнах и само им помагах. Днешният ден не бе изморителен. А и нямаше много храна. Все пак донесохме няколко трохи и малко бяло нещо, наречено сирене. Това име те ми го казаха. Всички много се зарадваха, но според мен на вкус е отвратително. През цялото време ме измъчваха още много въпроси.

Ден десети.
Взех решение. Отивам да търся меда. Независимо то цената.



Дневникът е заведен под регистрационен № 502.
Име: Есох
Номер: 6627
Статус: мравка-работник
Съдба: неизвестна.