Той метна цялото ми имущество на рамо, след което тръгна да мята и мен, но аз силно се въпротивих и развиках. Той ме пусна, макар и малко неохотно след което по пътя аз се опитах да му обясня, че много държа да си ходя на собствен ход. Накрая той се съгласи сумтейки.

Щом пристигнахме той грубо ме избута влизайки пръв през тунела, който затули с цялото си тяло и викна с детски ентусиазъм:
- Изненадааааааааа...
Щом погледнах щях да падна. Стаята беше пълна с нови мебели. Имаше дивани, кресла, кревати, бюфети, шкафове и един огромен гардероб. Стоях стъписана и не знах какво да кажа.
- Аааа... какво е това?
- Мебели – усмихна се той- нали иска мебели!
- Да, ноо тези са доста много.
- Е – възмути се той – много мебели по-добре.
- Добре съгласна съм, но от къде ги взе?
- Изнесох ги през прозореца.
- На двореца на Один на Валхала?
- Не, ей там голям магазин, голям прозорец, много мебели.
Хванах се за главата.
- Откраднал си ги?!
- Аз окраднал! – ревна той и очите му светнаха- всичко е мое. Каквото иска- взима!
- Не е съвсем така, наистина не си прав.
- Мълчии! – изръмжа той.
- Не, няма да мълча. И така няма да стане. Ако така ще ми крещиш непрекъснато и ще ми ръмжиш няма да живея с теб. Това е някаква пълна лудница. Дай да се разберем за да ни е добре и на двамата. Първо моля те, никакви скандали, истерии и виканици.
Той ме гледаше смаяно, малко отчаяно, но определено неодобрително:
- Взел глупави мебели за теб. Ти – никак благодарна!
- Знам, че е заради мен. За което Много ти благодаря. Наистина. Но ти си Бог, и не ти отива да си крадеш мебелите. Може би е по-редно да си ги направиш.
- Аз не мога правя мебели. Аз Бог на гръмотевица.Бог на мълнниите. Бог на бурите. Аз бог – сила и мощ.
- Знам. Но ... лоша работа, а? Няма ги твоите хора и сегашните хора не обичат гръмотевиците.
- Мои хора?
- Е, викингите.
- Дааа – изсумтя той – няма. Викинги вече произвеждат Ериксон. Не пият, не се бият. Няма вече викинги. Не искат бурно море и страшни гръмотевици. Искат големи пенсионни и здравни осигуровки. Не им трябва Тор, не им трябва Валхала ...
- Хей , ти си страхотен бог, знаеш ли. Аз изобщо не вярвах в никакви богове докато не те срещнах, но сега станах много силно вярваща. Все пак ти не можеш да живееш без хората. Нали боговете са богове на хората, затова ти ще станеш мой бог и аз постоянно ще имам големи проблеми за решаване и ти ще ми помагаш. Как ти се струва?
Той изглеждаше направо очарован. Беше опулил големите си сини очи, отворил уста и надвесил се над мене направо щеше да ме смачка.
- Добре! Отдавна не съм бил нечии Бог, но мисля, че ще се справя. Нали?
Не знам защо ме питаше точно мен за това, но явно се досещаше, че моите проблеми имат твърде малко общо с климатичните промени или морето. Това ме притесняваше и мен. Едиственият изход беше да стана моряк, но това пак беше почти невъзможно. Мамка му и ситуацията.

Оказа се обаче, че съм далече от истината. Ама много далече. На другия ден когато тръгнах за работа се сипеше страхотен дъжд. Тъкмо проклинах и природата и цялата й циркулация излизайки през външната врата забелязах, че мен не ме вали ... Не знам как да ви го обясня за да го разберете, но съвсем като по анимационните филмчета навсякъде се сипеше вода като от ведро а върху мен – нищичко. Хлъцнах от кеф.

няма