|
Искам да споделя със всички вас моментите от раждането на моя син Jan Junior на 08.12.2004,но преди да започна искам да благодаря на всички,че ви има и че сте тук заедно за да си помагаме и подкрепяме в тези важни за нас моменти !!!
И така...Живея в Холандия,родих тук.Всичко започна на 07.12.2004/вторник/,преносвах вече с 10 дни и отидох до болницата на преглед за да реши лекар какво да се прави.До момента всичко беше добре,имах страхотна, лека бременност,без проблеми,затова и чакаха до последно а и тук са върли привърженици на естественото раждане и секцио правят само в изклюителни случаи.След прегледа се установи,че бебето е добре и взеха решение да изчакаме до петък и чак тогава да предизвикат раждане,но не щеш ли прибирайки се вкъщи установих,че тапата ми е паднала-имах зацапване,но предполагах,че може и да е вследствие на гинекологичния преглед,но скоро започнах да усещам леки контракции...
В 24:00 часа вече усещах контракциите много добре,но не бяха чести.Към 02:00 часа започнаха да зачестяват...Тук,в Холандия практикуват раждане в къщи,така че бях решила да си остана у нас.До 07:00 стояхме с майка ми будни и брояхме,контракциите ту зачестяваха,ту се разреждаха.Когато станаха на почти 5 минути мъжът ми се обади на акушерката и тя дойде-имах само 2см. разкритие,трябваше да чакаме още,така че тя си тръгна за да се върне пак в 11:00.Контракциите ми вече бяха доста чести и болезнени,но разкритието не напредваше.Акушерката ми спука водите,надявайки се да ускори разкритието.Процедурата беше по скоро неприятна отколкото болезнена.Цветът на водите я убезпокои и реши все пак да идем в болницата за да ме сложат на апарата за следене на тоновете на бебето и на контракциите.В 13:00 вече бяхме там,аз бях на легло с включен апарат и непоносими контракции.Тогава дойде и "добрата новина" че упойки не слагат,само обезболяваща инжекция и то в някои слуаи.Бях щастлива,че ще съм един от тези слуаи,защото вече не издържах на болката и ми идеше да стана и да избягам...нямаше начин
Мъжа ми и майка ми бяха до мен,но аз исках да бъда сама,да чувам само себе си,да си броя и дишам под контрол.В14:30 получих дългоочакваната обезболяваща инжекция,която въобще не ме обезболи.Сама трябваше да се оправям,имах 4 см. разкритие и се очертаваше дълго чакане...Спасяваше ме тишината и спокойствието,всеки шум ме дразнеше и ме вадеше от концентрация,което засилваше болките ми.Правилното дишане ми спестяваше голяма част от болките,сама се чудех как го постигам.В 16:00 вече нищо не ме спасяваше,започнах да усещам напъни и бях облекчена когато ми казаха,че съм постигнала разкритие 10см. за два часа и мога да започна да напъвам.На леглото хич не вървеше добре,сложиха ме на специален родилен стол-там усетих по голяма сила за напъните,беше ми по удобно,и се започна...През цялото време не загубих чувство за хумор,чудеха се как го постигам,но мен ме успокояваше...
В сравнение с контракциите,напъването ми се стори песен в началото-естествено после започна да боли повечко,а в края вече нямах търпение всичко да свърши по скоро...
Е,стана...В 17:44 се появи на бял свят моя син,голям /4.270кг. 53см./ и хубав.Веднага забравих за трудното,абсолютно натурално раждане
Позашиха ме,пихме шампанско и другото което ме учуди-в 22:00 ни изпратиха по живо по здраво вкъщи
Всичко лошо се забравя в момента когато погледнете в очичките на току що родените си бебчета...неверятно е,не може да се опише с думи и няма нищо по красиво на света !!!
Сега се радваме един на друг с моята рожба.Нямам търпение да се възстановя и да мога да съм до него нон стоп,а тати ни е много много горд с нас и ни глези
Пожелавам успех и всичко най най хубаво на всички бъдещи и настоящи мами !!!
Редактирано от mimi23 на 10.12.04 23:36.
|
Натурално по Холандски !!! [re: new*]
