Ехх, че хубава тема. Когато бях бременна си спомням че риех като праве из нета за такива разкази.
Та предполагам че доста момичета, на които им предстои раждане ще се радват да почетат тук. Та започвам.

Бременността ми беше лека, като изключим 40те кг които натрупах. (ама вече почти ги свалих де). Терминът ми беше на 1ви октомври 2003г. Когато влязих в деветия бях почти сигурна, че няма да остискам докрая, а то какво излезе. Рая се почви със шест дни закъснение. Като мина 1ви да не ви обяснявам - яко разходки, катерех шестия етаж като парен локомотив и яко секс. Даже вечерта преди да родя се бяхме развихрили с мъж ми.
Към 3 през нощта усетих контракции, обаче не им обърнах особено внимание, защото последните дни всяка нощ бях с контракции за около 1/2час и после минаваха. Обаче тези продължиха и не спираха, но не бяха особенно болезнени, та реших да не паникьосвам бъдещия тати и си подремнахме до сутринта. В 6 ч обаче контракциите се засилиха и тогава вече бях сигурна че се започва.

Тук да вмъкна - ходих на курс в Шейново и там наблегнаха на това да не тичаме при първото стягане на корема в болницата, защото било подтискащо да лежиш с часове в предродилна. Така че аз опредлелено последвах този съвет.

Та ставаме с тати сутринта той гледа като "пред змии бегал", както казва баба ми, а аз не знам защо съм щастлива и весела, ама грам не ме беше страх, толкова много ми се искаше да родя вече. Правим си тоалета (щото сама не можех по разбираеми причини). Палим колата и в Шейново. Там ме прегледаха долу в приемната. Аз си поисках епидурална, за да "родя цивилизовано", а доктора (не разбрах кой) ми вика "Каква епидурална - ти до обяд си родила, имаш 6см разкритие"... ОК без упойка тогава.

Тук искам да кажа за клизмата, дето толкова момичета се притесняват от нея - не е страшна, леко е неприятна само Аз лично май нямах нужда от нея, защото цяла нощ сновях от леглото до wc-то, ама айде:)

Та качвам се горе и лягам в предродилна, която е една ниша на родилна, ако някой ще ражда в Шейново и му е интересно.. Сложиха ме на монитор и се започна едно бъркане, но явно така си трябва, имам чувството че ме пребърка цялата болница. Искам да кажа, че до този момент контракциите ми бяха почти безболезнени, просто леко ме присвиваше корема. Пуснаха ми система в 9:40 и тогава запоочнаха по яките контракции, дето наистина си болят. След известно време има няма 20 мин. започна да ме напъва, аз казвам това на акушерката, тя ми вика "е рано е да те напъва още, сигурно ти се ака" и ми слага подлог, аз викам хубаво може и да ми се ака и си напъвам. След малко минава доктора, забравих му името но е от екипа на Д-р Гаргова (после ще има и благодарности), и вика момиче ти раждаш бе. Аз му викам "е нали за това съм дошла:)" и започнаха да ми обясняват всички как точно да напъвам и как да дишам. Явно добре са ми обяснили защото щом се качих на магарето (а това просто не знам как го направих - мислех че ще ми изпадне корема докато вървя:))след два напъна и яко викане на всички около мене "Давай давай, точно така" Рая се появи на бял свят точно в 10:45ч заедно с як пукот от гърмотевици - беше започнала буря.
Боже това май беше най-прекрасния момент в моя живот. Дадоха ми я почти веднага - една мъничка и ококорена. Остана с мен почти през цялото време докато ме шиха, защото в калабълъка не съм усетила кога сами направили епизиотомия. Докторката не позволяваше да ми я взимат, каза "Оставете я, те така добре се успокояват взаимно". А аз обяснявах на мъничето че съм неговата мама, че тати е отвън и сигурно вече е посинял от притеснение (щото чувах как не спира да ми звъни), обяснявах и за света, за живота който й предстои. Сигурно сам била много смешна, но се изредиха сумати му персонал и стажанти да видят "това хубаво бебе".

Тук искам да кажа, че всички ама без изключение се държаха страхотно с мене, никой не ми повиши тон за нищо и всички бяха страшно услужливи. Наистина, просто не очаквах такова отношение, защото бях чувала как се отнасят с момичета, които не плащат. Но явно лошото отношение не се дължи на това дали си дал или не. Страшно съм им благодарна на целия екип и на Д-р Гаргова.

След като ме зашиха ме изведоха в "следродилна" която е в предродилна ама малко по-напред от леглото в което бях в началото:) и Тогава се започна бясното звънене по телефона. Обадих се на мъж ми, той ме пита, настаниха ли те вече? кога ще раждаш? Аз му викам Още не са ме настанили, обаче си имаме дъщеря:) Радост голяма беше.
После бебетата ни ги даваха през три часа. Изписаха ни на третия ден и се започна отглеждането:) Но това е вече дуга тема.

Та момичета, моят съвет, ако не ви се чете всичко изписано горе, за което ще ви разбера:), е когато дойде момента бъдете максимално спокойни и се радвайте че срещата с бебчо ще стане след броени часове. Настройте се максимално позитивно към раждането - то е повече радост отколкото болка, ако го възприемете като първото нещо, което правите заедно с детето си - помагате му да излезе от вас и да започне да живее извън вас.

Много целувки на всички бъдещи майчета! И се усмихвайте колкото се може повече