Хайде и аз да се разпиша.

Аз родих на 31.05.2003г в Шейново
Преносвах 7 дни. на 29.05 от женската консултация ме изпратиха да постъпвам в болницата, а от Шейново първо ми казаха, че приемали на 8-ия ден от пеносването.
След малка разправия по повод кой ще носи отговорност ако в помеждутъка се случи нещо с мен или с бебето кандисаха да ме приемат на 30.05. Прегледаха ме и казаха, че няма изгледи да родя и ако искам мога да се прибера вкъщи и да идвам всеки ден за запис на тоновете или да остана в болницата. Постъпването ми ми костваше доста нерви /бях се настроила психически, че ще раждам и не исках да си ходя без бебе/. Реших да остана.

Прегледаха ме на ултразвук, оказа се, че бебето е голямо /над 4кг/, взеха ми кръв и урина за изследване, защото имаше опция да се наложи секцио. На 30-ти срещу 31-ви през ноща започнаха леки болки. На сутринта към 06:30 имах кървене. Казаха ми, че трябва да изчакам да дойдат лекарите. През това време ми направиха клизма. Дойдоха най-накрая и дежурните /беше събота/. При прегледа ми спукаха околоплодния мехур и ме пратиха в предродилна на запис на тоновете и контракциите. След спукването на мехура започнаха много силни болки, а контракциите бяха неравномерни, тоновете на бебето добри. През известно време идваха разни лекари да проверяват разкритието, а то не мърдаше и сантиметър. Сложиха ми система /не знам каво имаше вътре май бусколизин или нещо от сорта/. Болките бяха неописуеми, без почивки между контракциите. По едо време дойде едната лекарка и ми каза, че може да се наложи секцио, защото раждането нямаше почти никакъв прогрес.
Около 12:00 часа докараха друго момиче и мен ме преместиха в моята стая докато тя роди. В стаята ми сложиха някаква инжекция /обезболяващо и както ми каза една акушерка 1 степен по слабо от морфин/ за да мога да изчакам другото момиче да роди.
От тук нататък нямам ясен спомен за случилото се. Знам само, че след инжекцията имах почивки между контракциите. Другото момиче явно беше родило, мен отново ме върнаха в родилната зала, сложиха ме на магарето. Разкритието ми беше около 7 см. Вече имах напъни. Караха ме да напъвам на контракциите, въпреки, че не бях с пълно разкритие, скачаха ми върхо корема. Явно не съм била добра в напъването, защото след това нищо не помня.
Всъшност са ми сложили пълна упойка, защото явно детските тонове са започнали да се губят. После се оказа, че съм с епизиотомия и е бил приложен форцепс, за да извадят детенцето ми. При раждането се е нагълтало с околоплодна течност. При АПГАР теста не е дишал и е имал 6 или 7 на първата минута.
Аз се събудих от упойката около 16 часа. Около мен нямаше никой. Видях абоката на ръката си и не знам защо го махнах /явно все още под влияние на упойките/. Дойде една акушерка, на която казах какво съм направила, защото кръвта шуртеше от ръката ми. Тя едва ли не ми вдигна скандал, защо съм го махнала и, че само циганките правят така /аз бих добавила и надрусаните/.

Сложиха ме на инвалидна количка и ме заведоха в стаята ми. Не видях бебето си, въпреки, че са казали на близките ми, че съм го видяла след раждането и даже съм си го гушкала?!?!. Както и да е, на другия ден се наложи да ми прелеят кръв, защото припаднах. Детенцето си успях да видя едва на другия ден и то, само го зърнах от далеч, защото трябваше да лежа за кръвопреливането, а то беше в интензивното отделение на системи и антибиотик.
Когато ми спукаха околоплодния мехур ми казаха, че водите са бистри, после се оказа, че в детския картон пише, че водите са били зелени. На следващия ден, когато отидох на свиждане, бях подранила с не повече от 5 минути. Скараха ми се, че идвам много рано и ме изгониха като все едно бях отишла да крада. Стана ми толкова криво и мъчно, чак се разревах. На третия ден ме накараха да изцедя малко кърма, за да захранят дребосъчко/междувременно след като са го захранили са си му бутали и адаптирано мляко естествено. Всеки път когато ми го носеха да го кърмя, ми даваха и бутилка с формула.
След раждането ми изписаха антибиотик. Обадили се на майка ми и й казали да занесе, заради операцията?! Без да й кажат какъв точно. Просто й казали "Донесете антибиотик и по-скоро!". Въпреки, че ми е изписан, не ми го дадоха от болницата.

Както и да е, държаха ни 6 дни. На мен ми казваха, че ме държат заради детето, а на нашите, че държат детето заради мен, така и не се разбра кой заради кого.

2 дни преди да ме изпишат въпреки антибиотика който пиех вдигах Т. След изписването ми казаха да пия друг антибиотик. Пия си го аз и продължавам да вдигам Т. на 4-тия ден след изписването реших да отида в Шейново да ме прегледат, защото въпреки антибиотика, Т ми не спира да се повишава. Там ме прегледа дежурен лекар и каза, че имам малко уплътнение и шева бил изпуснал в началото, да ходя всеки ден на манипулазции и ако до петък шева не започне да зараства сам, щели да ми сложат още едно конче /действието се развива в ден вторник/ след като се прибрах вкъщи се оказа, че от мен шурти черна застояла кръв, чак се уплаших. В сряда отивам за манипулация. Там вече бяха д-р Тончев, завеждащия отделението и лекарката, която си мислех, че ме е шила д-р Василева, а се оказа, че е шил стажант.
Пак преглед, "ами да има малко уплътнение, но няма нужда да идваш утре, ела направо в петък, пий си антибиотика и се цеди, Т е явно от гърдите"?! После се оказва, че при шиенето се е получил джоб, който се е пълнил с кръв и от там се е получило възпаление. При първата манипулация, лекарят е освободил кръвта и тя е изтекла, но възпалението си е останало.

От липсата на загриженост за установяване на причината за Т майка ми се разтърсва за лекар, който да ме прегледа както трябва. Така отиваме в Райна Княгиня. При прегледа там се установява гной на раната от епизиотомията "с големина на орех". Приемат ме по спешност. На ултразвуковия преглед се установява, че имам плацента в матката "матка с големина на 3 месечна бременност и голямо количество плацентарни части". Направиха ми кюретаж, изчистиха гнойта и Т ми изчезна.

Това е в общи линии историята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Чeтa на 24.12.04 16:14.