И моята “приказка” като тази на ЕТ доста ще се проточи, но разказите на момичетата, които изчетох ми върнаха всички мрачни и весели, болезнени и прекрасни спомени от раждането на трите ми момчета.

Първото беше в края на далечната 1991 г. - в “зората на демокрацията”, с всички подробности и проблеми на кризата - липса на елементарни медикаменти и консумативи, студ, казармена обстановка (5 родилки в стая), безвластие и анархия в една провинциална болница....
Иначе бременността ми мина чудесно, въобще не промених начина си на живот, макар че през по-голямата част от времето бях сама - съпругът ми спечели конкурс и замина на работа в Благоевград. След като излязох в отпуск, реших да замина при него и да родя бебето там. Спомням си, че само веднъж ме гледаха на ехограф и не знаех какъв ще е полът на бебчо, но през цялото време бях твърдо убедена (не се смейте!!), че ще е момче и ще се роди на 15 декември (термина ми беше на 10.12.). Вечерта на 15 - неделя вечеряхме с по чаша бяло вино, а аз вече се бях отчаяла, че няма да спазя “крайния си срок”.........Около 21 часа започна “да ми се струва”, че имам някакви болки - дори не беше болка, а по-скоро тежест и леко дърпане в кръста... След като до 22.30 ч. не се случи нищо друго, решихме да си лягаме и да “отложим” раждането за утре...
В момента, в който станах от диванчето, на което кротко си допивах чашата с вино (мъжът ми и досега ме бъзика, че съм родила пияна..), изведнъж се плиснаха едни води........ама води ви казвам - на мен ми се сториха литри...... Страшно се паникьосахме - веднага звъннах на акушерката, с която ме бяха свързали приятели и тя ме юрна да вървя право в родилното... Да, ама докато се облека, докато минем да я вземем от тях .... стана 23.30 и аз започнах да усещам по-сериозно, че нещо става - ама чак силни болки.... нямаше.
Пристигнахме в болницата ... Добре, че беше акушерката, която настоя първо да ме тушира, а после да пишем документацията - оказа се, че съм с 8 см разкритие и всеки момент ще родя.... Нямаше време за никакво бръснене, клизми и прочия подробности, а документите ги попълни мъжа ми - аз само подписах нещо, докато ме водеха по един дълъг коридор право към родилна зала. Честно ви казвам - болките продължиха само около 20-30 минути и то в никакъв случай не бяха много силни, страшни и т.н. както аз мислех, че трябва да бъде. В 23.50 ме сложиха на “магарето” и с няколко напъна в 23.56 (на 15 декември!!!) се роди Ники - 3,800, 52 см, със страхотна дълга, черна коса и вперени в мен очички..... Бях невероятно щастлива и малко невярваща, че всичко е свършило толкова бързо... Още на родилната маса се смеехме с доктора (който се мерна точно за пет-десет минути да ми направи 2 шева), че още отсега ще планирам следващото бебе..........

Никога не съм предполагала, че това ще стане чак след 11 години. И аз не знам защо - 3-4 години след раждането на Ники опитвахме “да си направим бебе”, но все не се получаваше - вече почти се бях отказала от мисълта, че мога отново да забременея.... И така до началото на 2002 г., когато тръгнах по лекари - високо кръвно, прилошаване, рязко отслабване, смущения в цикъла и т.н. ... Къде ли не ходих - интернист, ендокринолог, кардиолог... е, не ме мислете за толкова загубена, ходих и на гинеколог... обаче загубена се оказа гинеколожката, която ми заяви, че не съм бременна, а смущенията в цикъла са заради някакви си полипи по шийката на матката....След три седмици, в които слава богу не пих предписаните ми какви ли не лекарства и гадни процедури (а, кажете че няма някаква интуиция!), отидох отново при нея и тя ми смутолеви... а, май има бременност, при това 9-10 седмица (впоследствие се оказа 12-13-та!!), но веднага мога да ви планирам за аборт.... Боже, идеше ми да я удуша!!!!!!!!!!! Аз от 7-8 години копнеех да забременея, а тя ми предлагаше аборт!!!
Разпитах всички близки и познати и ме насочиха към д-р Желязков от 2-ра градска. Той проследи почти цялата ми бременност (или това, което беше останало от нея ..). Е, не мина съвсем без проблеми, правиха ми и амниоцентеза, имах леко кървене в шестия месец, но дочаках термина (30 август 2002)в очакване на второто ми момченце.... Седмица след термина, докторът ми взе да ме ръчка да постъпя в болницата, но аз все се надявах, че бебето ще тръгне спонтанно - да, ама не тръгна... На 11-тия ден след термина - 9 септември, все пак постъпих в патологията на 2-ра градска - записи на сърдечни тонове, туширане, амниоскопия и какво ли не..... На 10 - пак нищо....Вечерта д-р Желязков беше дежурен, прегледа ме и ми предложи да започнем с индуцирано раждане, защото положението вече започва да става рисково за бебето.... В 20:00 часа ме “оковаха” в предродилна зала - системи, монитор за сърдечни тонове - не можех да шавна...Бойко отказах упойката със спомена за първото ми безметежно раждане.....и ужасно сгреших... От 21:30 започнаха леки, но ужасно болезнени контракции.... разкритие - никакво... и така часове наред...не съм си представяла, че може да има такава болка - аз в никакъв случай не съм глезла - напротив имам доста висок праг на издържливост, но не бях подготвена за такъв кошмар....... Около 23:30, в проблясъка между две контракции звъннах на мъжа ми и събрах последния си кураж, за да му кажа, че се надявам до сутринта Ивчо да се роди.... Между 2:00 и 4:00 ми се губят моменти, слагаха ми някакви обезболяващи (бусколизин, папаверин), от които ми ставаше още по-голяма мъгла пред очите без да намалее болката, опитвах се да се извиня, че крещя и вия, стисках ръката на акушерката....... Към 3 ч. струва ми се, д-р Желязков спука околоплодния мехур....разкритието беше не повече от 4 см, сърдечните тонове леко спаднаха, но не драстично... Чух, че обсъждат вариант за спешно секцио, но трябвало да се чака анестезиолог....
Докторът започна да подпомага някои от по-силните контракции с разтягане на шийката и това май помогна....помня, че около 4 часа ми каза: “Моля те, мобилизирай се максимално, още малко остава”...това малко беше най-дългия половин час в живота ми... почти ме занесоха на родилната маса, не можех да вървя, напъните бяха ужасни, но трябваше да удържам, защото нямаше пълно разкритие... и изведнъж и доктора и акушерката ме хванаха за двете ръце ....напъвай, напъвай... Иво се изхлузи като рибка.... и след това невероятното облекчение, че всичко е свършило... Плачех вече повече от щастие, отколкото от болка, гушкайки малкото ми момченце... Беше много красив, с чиста кожа, пухкава косица и мощен глас...малко преносен, 3,900 кг, 53 см.
Благодарение помощта и напътствията на д-р Желязков и акушерката (Боби, но не помня фамилията..) нямах никакви разкъсвания и шевове, но опитвайки се да си върна чувството за хумор, обявих че май това ми е било първото раждане, а предното - само леко упражнение...

Два месеца след първия рожден ден на Ивчо отново забременях - непланирано и неочаквано... Толкова дълго чаках второто си дете, а сега изведнъж.... трето!!! Не му мислихме много, приехме го като подарък за дългото очкаване....само ми се щеще всичко това да е станало малко по-рано, но нейсе 38 години не ми се виждаха чак толкова много, за да стана отново “млада майка” ...
Бременността ми мина по-леко от втората, отказах всякакви амниоцентези, макар че всички доктори в Генетичния консултативен кабинет в МД ме убеждаваха, че трябва да го направя... бях сигурна, че всичко ще бъде наред и ... ще имам още едно момче. Д-р Желязков настоя да постъпя седмица преди термина в болницата - бебето беше разположено седалищно, сравнително едър плод, трето раждане...но на втория ден в болницата при ехографския преглед се оказа, че бебчо се е обърнал както трябва...Радвам се, че послушах д-р Желязков, който ми препоръча нормално раждане. С опита от второто раждане вече бях подготвена за всякакви ужасии... и исках упойка...
На 29 юли (термина ми беше на 30), след седмица в патологията бях в очакване нещо да се случи...имах леки, почти безболезнени контракции... вечерта, дежурния лекар ме тушира и каза, че още няма никаква родилна дейност. Не можех да спя, бях малко напрегната, усещах леко придърпване в кръста... около 1:30 станах да ида до тоалетна... и там си останах - изтекоха водите, позвъних на акушерката, качиха ме на количка и ме поведоха към родилното. Обадих се на д-р Желязков, който тъкмо се беше прибрал след поредица дежурства, но пристигна още преди да ме овържат ...отново на същото легло в същата предродилна зала... имах лоши предчувствия, особено като чух: ..хм, няма активна родилна дейност, много слаби контракции, преразтегната матка..., но общо взето бях спокойна и с нагласата, че този път ще ми сложат упойка. Да, ама - не, пак не се получи както го мислех. Уж беше слаба родилната дейност, а към 3:00 ч. вече имах 4-5 см разкритие. Болките бяха поносими, дори с акушерката Нуша (Теменужка, пак не помня фамилията) си говорехме за дечицата - тя също имаше детенце на две годинки и половина, което д-р Желязков израждал. Към 3:30 контракциите и болките се позасилиха, но още не беше толкова страшно, бях подготвена, че всеки момент ще ми сложат упойка. Към 4 ч. д-р Желязков ме тушира и бодро обяви, че щом съм издържала дотук, няма смисъл от упойки, до един час бебето ще се появи, а упойката само ще забави родилната дейност... Чудех се, какво да правя, но се радвам, че отново му се доверих... Само след наколко минути започнаха бурни напъни, сама “притичах” до родилната маса и в 4:30 вресна Владко - 3,650, 51 см; полът отговаряше на очакванията, но се изненадах като го видях целия омазан с верникс - бял и хлъзгав...Дадоха ми веднага да го подържа - беше много сладък и спокоен....но на фона на красивото бебе Ивчо, мо се видя малко...грозничък... Само три часа след това го гушках в ръцете си, засука веднага и за мен нямаше по-красиво детенце на света ....
Отървах се само с два-три шева на перинеума, беше малко болезнено в първите 4-5 дни, но се радвам, че родих нормално и сравнително лесно.
Владко е вече на 4 месеца, още го кърмя и се надявам да продължа, батковците много му се радват, макар че в повечето случаи това ми създава проблеми...
Много съм благодарна на моя страхотен лекар - д-р Желязков и го препоръчвам на всички решили да родят във втора градска. Условията там също са съвсем прилични и това, което на мен ми хареса, е че от самото начало бебето е при теб.
Дългичко стана..., но аз ви предупредих.......
Раждането на едно дете е наистина чудо и аз се радвам, че с моите три момчета живея просто....в страната на чудесата!!!!