Докато се рових в архива попаднахи и на моята история. Копирам я както си я почувствах и написах преди година:
"Ето ни отново - вече сме две - мама и малкото бебче Виктория. Тя сега сладичко спи след като сука близо половин час, а аз ви пиша права, защото все още не мога да стоя на задните си части. Щастлива съм! Едва ли не го знаете, но ми се иска да ме чуят повече хора - прекрасно е да имаш детенце. Това е най-големият дар, който ми е правил живота. Кукличката ми е прекрасна и тепърва ще ме учи да бъда майка. Моля се само да ми расте здрава и щастлива. Благодаря на всички вас за подкрепата и милите думи.
Раждането беше трудно. Болките ми започнаха рано сутринта на 03.10. Чувствах се във възторг, че денят на срещата ни е настъпил. В 19:30 ч. постъпих в болницата. Спукаха ми водата и контракциите се засилиха. Траяха дълго.... Когато ме вкараха в родилната зала, с пълно разкритие беше полунощ. Не успявах успешно да напъвам и тоновете на бебчо започнаха да падат. В миговете на напън, на три пъти изпадах в безсъзнание и ме поливаха с вода, удряха ми шамари. Всички видимо бяха притеснени, а аз изтощена. Горкичкото ми детенце, и то се мъчило в тези мигове, а това е най-гадното, но мина....... Когато споменаха думата Форцепс, изтръпнах и на следващата контракция дъщеричката ми се роди - 3750 кг, 52 см. в 00:50 ч. Излезе с увита пъпна връв около вратлето и с рачичка долепена до главата. Точно като победителка. Получих доста разкъсвания, а и предварително бях срязана. Но бях щастлива. Доктора не посмя да ми сложи допълнително упойка при шиенето, защото го притесняваха припадаците. И така със стискане на зъби изтраях двайсетина шева. В главата ми непрекъсноо се въртеше мисълта как е дъщеричката ми. Показаха ми я само за миг, а така ми се искаше да я гушна. Първата вечер прекарах под наблюдение в така наречената Черна стая, заради силни кръвоизливи. Изживях раждането наново, плаках доста, целувах номерчето на ръката си, броях минутите до утрото когато казаха, че ще ми донесат детенцето. На другия ден минаваше обяд, а никой не ми донесе дъщеричката. Казаха че ще я оставят още един ден под наблюдение. Изживях го кошмарно. Плаках цяла нощ. Другият ден беше светъл за мен, защото гушках малката си принцеска. От тук на татък, всичко ми се виждаше в розово. За АГ болница Варна, не искам да ви пиша, защото съм страшно разочарована, от отношението на акушерките към тези крехки същества - децата. В тях нямаше грам топлинка и обич, повечето явно си бяха сбъркали професията. Разбира се намираха се и изключения. Стига толкова, вече мина и съм щастлива. Пожелавам на всички майчета на които им предстои раждане, да мине леко и безпроблемно за тях и дечицата им. Не се плашете от моята история, защото докато аз раждах шест жени дойдоха и родиха. Все леки раждания. Така че, хора различни, болки различни, но радост една и то ОГРОМНА."
Вики
|