Бремеността ми мина на легло. Предния месец имах спонтанен аборт в 4 та седмица след прекарана нервна криза поради скандала, който ми спретнаха родителите на бившия ми в собствения ми дом. Та предупредени от лекаря да се пазим следващите 6 месеца, ние чинно си ползвахме презервативи. Е, да ама цикълът ми си започна съвсем редовно, но със слабо течение и силни болки, нещо нетипично за мен. На 10-тия ден каката (сестрата на мъжа ми, която е мед. сестра) ме заведе в кабинета на д-р Хаджирадев, защото там имало нов видеозон. Набързо му изрецетира симптомите, а той като ме погледна каза:"Честито, имате си бебче, желано ли е?", на което каката отговори веднага вместо мен с да и доктора ми предписа лекарства, 10 дни никакво мърдане от леглото и да дойда след това да видим дали има сърдечна дейност. Като излязохме от кабинета каката ми обясни, че ако е била казала за аборта директно влизам в болницата до самото раждане, а така ще си лежа в къщи. Е, лежах до 5-тия месец, когато получих втората бъбречна криза и се наложи да вляза в болницата, но там разбрах, че ще изляза като родя, което не ме устройваше, защото свадбата ми бе след два месеца, а докторите ме успокояваха, че щели да ме пуснат градска за уикенда за да се омъжа.
Една нощ обаче ме заболя страшно зъб и на сутринта ме изписаха да го лекувам. То лечението му продължи до раждането.
Теди бе определена за 16.07.2003, но на 10-ти започнаха болки в корема, разтройство и повръщане. Доктора каза да отивам в болницата. Там се усъмниха, че може да е нова бъбречна криза, която да предизвика раждането, а разкритието ми бе 2 см. Питаха ме какво съм яла , а то бе чиста чешмяна вода, нямах изобщо апетит. Откъде да знам, че било от шепата гъби, които ядох преди два дни, но когато се срещнах отново с тях ми светна. На другата сутрин Хаджирадев ме сложи на монитор и ме изпрати в къщи да чакам раждането.
Болките бяха слаби и си мислех, че няма да е толкова скоро. След два дни през два часа започнаха силно болки, но реших, че ми е още рано и си легнах да спя. В 1 ч през ноща ме заболя кръста и през 15 мин започнах да ходя до тоалетната. При едното от ходенията започна да сълзи нещо, падна и тапата. Събудих всички и хайде към родилно. Тапата паднала, но мехура се спукал някъде нагоре, а разкритието ми било едва 4 см. Каката веднага дойде и тя. Аз се пошегувах, че ако го карам на два дни с по 2 см няма да е скоро. Бях се обръснала, а за клизма решиха, че ми е рано защото съм щяла да раждам чак по обед. Настаниха ме в предродилна. Каката остана при мен. Персонал липсваше. В 5 ч ми изтекоха водите. Акушерката ме прегледа 6см, но ме успокои, че преди обед няма да стане. Аз не можех да определя кога имам контракция и кога не, сякаш всичко бе един напън. За да не ме боли напъвах. В 7 сутринта при един от напъните главичката тръгна да излиза. Каката извика акушерката, а тя веднага ми извика да задържа и да отивам в родилно. За отрицателно време екипа дойде, за да поеме бебето. В 7,07 Теди се роди и изплака.
Акушерката ме прегледа и каза, че трябва да ме шият. Д-р Димитров ме попита дали съм яла, а понеже бях решила, че няма явно да е тази нощ вечерта си хапнах стабилно, та ми направи 4-те вътрешни шева без упойка. Почти не ги усетих. И с клизмата се разминах, но този пясък накрая ми разказа играта. Оставиха ме сама в родилно, покриха ме с един чаршав и аз си го надигах, за да не ме притиска толкова силно. Не ви съветвам да го правите, защото на другия ден се наложи да ми бият 2 инжекции.
Лежах и гледах малката Теодора 2,850 49см. Лежеше си тихо и кротко. След два часа ме закараха в стаята, а когато след час станах от леглото ми донесоха и малката. Тя бе много послушна, плачеше само за да съобщи, че е гладна. С кърменето си нямахме никакви проблеми и тя наддаваше стабилно. Проблемите са ми сега, че вече станахме на две години, а все още малката иска да суче. Пък то и кърма имам, нищо че вече се върнах на работа, а тя ходи на ясла.
Изписаха ни след 6 дни, защото Теди все им се струваше, че е жълта, а аз з че съм анемична, та по два пъти на ден ни боцкаха да ни вземат кръв и се чудеха как така всичко ни е в нормите. Накрая дойде д-р Хаджирадев и каза, че ние сме си бели по рождение всички и било нормално, та ни изписа.
|