|
Както вече се похвалих Бори се роди на 29.03 в 22,41-1кг 900г, 43 см.
Имах планирано секцио при д-р Хранов /Майчин дом/. Уговорката беше да отида на 01.04 и евентуално да постъпя за наблюдение няколко дни. Той планираше секциото за 7 или 8 април, защото беба беше малка и идеята беше да се изчака максимално. Още от 27 ме почнаха по чести болки, нощта беше тежка и се чудех дали да му се обадя. На 28 срещу 29 разбрах, че мърдане няма-човечето напираше . Звъннах му сутринта и в 10.00 бях в "Майчин дом"-2см разкритие , веднага ме свалиха в предродилна, подготвиха ме-клизма /въобще не боли/, абокати и т.н. Реших, че до час ще се свърши. Но изведнъж /за учудване на всички/ контракциите просто секнаха и д-р Хранов реши да задържи секциото, ако е възможно поне още ден, два. Изчакаха още няколко часа, но нищо.Към 16.00 часа ме качиха на 10 етаж и той си тръгна. Но някъде към 20 часа се започна отново-контракции през 4,5 минути. Прегледаха ме-4 см разкритие, почти изгладена шийка на матката. Обадих му се, а мен отново ме свалиха долу. Тук е момента да напиша, че по принцип имах направление от очния лекар за секцио, но в "Майчин дом" като чуят секцио и гледат накриво. След малко дойде д-р Хранов и въпреки контракците, които ме тормозеха все по-често дочух, че се опитват да го убедят да не е секцио-"плодът е малък, лесно ще излезе", "тази очна лекарка не я знаем" и подобни. Аз умирах от ужас, че трябва да се напъвам и евентуано да си причиня нещо на очите. Много съм благодарна на д-р Хранов, че успя да ги убеди-дори видях, че звънят на някой и му обясняваха ситуацията. Най-накрая д-р Хранов дойде при мен, усмихна ми се и каза-айде към операционната, секцио ще е . Беше много странно усещане-признавам си, че ме беше страх, но от друга страна знаех, че до час ще имам бебенце. Момента с упойката мина за секунди-нищо не усетих /чак анестезиоложката ме похвали как добре съм следвала насоките им . Следваше катетъра-казаха ми, че за секунда ще ме заболи-напрегнах се максимално, защото предварително си бях внушила, че е е мноооого гадно. Усетих щипване/буквално/ и край. Дори успях да им се скарам защо не ме е заболяло . Всъщност от страх и притеснение имам навика да обръщам всичко на майтап-добре, че успях и сега да се настроя на такава вълна. Анестезиоложката / Керемедчиева -много сложна фамилия има, надявам се, че не съм сбъркала/ се оказа жестока-започнах да и обяснявам, че ме е страх и как като малка съм бягала от зъболекаря . По принцип съм с плашещо ниско кръвно, тогава от страх съм го вдигнала и всъщност стана с перфектни стойности- и това стана повод за майтапи. Обясняваше ми всяка стъпка и какво следва-наистина каквото казваше-така ставаше. Успокоих се и зачаках- и ето Бори проплака , успях да попитам дали няма да се уплаша като я видя , казаха ми, че даже е много хубава. Да ви кажа честно, много не я видях, защото бях без лещи /6 диоптъра съм/ . После чак ми доскуча, защото шиенето е по-дългата част. Хубавото беше, че има някаква чувствителност, но не боли. По едно време ме попитаха искам ли да пуснат музика и прозвуча любомито ми радио 1-чак и Queen успях да чуя /любимата ми група/. Единствено към края ми се схванаха ръцете, защото са опънати настрани през цялото време. Та за самото секцио-нищо плашещо няма-дори ще ми остане някаква емоция. Гадното беше в реанимацията, основно заради две много груби сестри. Но пък д-р Хранов качи мъжът ми и най-добрата ми приятелка да ме видят. После и при беба ги заведе.
На следващия ден събрах сили да се кача до горния етаж и да видя чочето, защото беше в кувиоз. След два дни ми казаха, че я вадят от кувиоза и мога да ходя да я храня и тогава силите ми направо се възвърнаха .
Искам да благодаря на д-р Хранов, на анестезиоложката Керемедчиева /надявам се да не се бъркам в името / и разбира се, целият екип. Още, когато лежах в 7-мия месец за задържане се убедих какъв страхотен лекар и човек е д-р Хранов. Сега вече мога да кажа, че дори само заради него си струва да се преживее мизерията в "Майчин дом" и апатията на останалия персонал.
|
Re: "Майчин дом", секцио по спешност [re: Mese4inka]
