Е хайде и аз да разкажа как се появи Калинка.
Първото ми раждане мина много бързо и сравнително лесно: отървах се само с епизиотомия. И като наближи второто раждане гинеколожката ми ме предупреди да не чакам нито минута в къщи. Но термина ми дойде и нищо не се случи. Привечер отидох до кабинета на гинеколожката да види как вървят нещата и беба дали е добре. Тя ме качи на магарето: АААААА, 4 см разкритие, натисна ме: АААА, станаха 6см. Хайде казва отивай да раждаш. Аз нито контракции нито нищо. Казавам и утре ще ходя. Върна се по-късно мъжа ми от работа и ме моли да отидем да ме видят на място дали да постъпвам вече или да изчакаме още. Аз му викам: Така, ти искаш да ме вкараш болницата, да се отървеш от мен. Представяте ли си? Но кандърдисах. Отидохме, тъкмо се сменяха екипите. Прегледаха ме, казаха че съм за приемане. Акушерката ме пое и последваха стандартните процедури: клизма, тоалет (него си го бях направила). Качиха ме горе - аз все още нямам контракции. Сложиха ме на монитори, аз продължавам да си мисля, че няма да е скоро. Прегледаха ме още няколко човека, спукаха ми водите. Започнаха контракциите. На първата им казах че ще раждам, да ходя на магарето да се напъвам. Те не ми варват, изтърпах още две контракции и им казах че осещам бебето че слиза надолу. Два напъна и Кали се роди. Нямаше шевове нямаша нищо. Чак ми се прииска да ставам да си ходя. Адреналина яко ме беше дрогирал. Изкараха ме от родилното и започнах да звъня и да шашкам роднини, защото през деня им се обадих и казах че няма да е днес. А то в 9,30h вечерта Кали вече плачеше.
Никога няма да забравя моментите, когато се появиха моите дечковци. И сега ми избиват сълзи. Не го заменям за нищо на света.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите