Когато бях бременна, ми беше много интересно да чета различни истории за раждания, с надеждата, че ще видя, че не е толкова страшно. Ще опиша как родих в Шумен, защото някои мами от там може да се интересуват.
Нямах уговорки и такива неща (знам, че в Шумен уговорката струвала 200 лв). Само дето свекърва ми имаше позната акушерка и я помоли да дойде, когато ще раждам, но това не помогна особено. Иначе се случих при д-р Кузманова. Доволна съм от нея.
Раждането беше нормално. Водите ми започнаха да изтичат по малко няколко дена преди това и се чудех от какво е. Ходих на лекар, каза, че всичко било наред и сигурно се изпускала урина. Успокоих се, и без това имаше още 2 седмици до термина. Но на следващата нощ започнаха леки болки ниско долу през определено време. Бях чела много за ражданеия, но нали не съм го изпитала - реших, че е нормално за края на бременността, взех 2 но-шпа и болките минаха, заспах. През следващия ден пак ме наболяваше от време на време и се попритесних, но нищо не стана. Едва на следващата нощ болките започнаха на определен интервал - 15-20 мин. Не бяха силни. Пих пак но-шпа с надежда да поспя, но този път не минаваха. И след всяко наболяване изтичаха по малко води. Чудех се какво става. Едва на сутринта към 5 ч. се реших да отида в болницата. Не ме посрещнаха особено приветливо - на всички им се спеше и не им беше нито до прегледи, нито до нищо, но извикаха все пак д-р Маринова, прегледа ме (полузаспала) и едва тогава всички води изтекоха. Казаха, че ще ме приемат.
Качиха ме горе (мисля, че беше на третия етаж), и след обичайните процедури по приемането ме приеха в предродилното (макар че отначало ме бяха зарязали и се чудех къде да отида). В предродилното имаше може би 8 легла, нямаше други раждащи в момента. Оказа се, че съм имала 4-5 см разкритие и се поуспокоих, че не боли чак толкова. Но все пак бях уплашена от неизвестното и треперех, може би затова контракциите бяха слаби и неефективни. Наложи се да ме сложат на система с окситоцин, дадоха ми и кислородна маска, защото бебето страдаше, пулсът му беше много усилен. Беше около 6 ч. сутринта. Постепенно увеличаваха капките окситоцин, усилваха се и болките, но макар и доста неприятни, не бяха нетърпими. В Шумен не слагат епидурални упойки, освен мисля, при секцио. Сложиха ми само бусколизин венозно, но това само ме замая и устата ми пресъхна, та я овлажнявах с напоена марличка.
През може би 2 часа ме преглеждаха, за да проверят разкритието. През повечето време акушерките седяха отстрани на леглата и си бъбреха, без да ми обръщат внимание, докато се мъчех. Само една акушерка, туркиня, но не й помня името , ми говореше успокоително от време на време.
Когато разкритието беше пълно (към 14 ч.) ме преместиха в родилната зала. Дадоха ми в ръцете едни каиши и казаха да ги опъвам и да се напъвам силно. Напъвах с всичка сила, когато дойдеше контракция, но според тях не съм се напъвала въобще. Беше болезнено, а и аз се страхувах от разкъсвания и може би затова напъните бяха неефективни. Те се ядосаха, че "ще стоим тук до утре". Накрая ми натиснаха силно корема, чух, че казаха: "Направете я тая епизиотомия", и не усетих после нищо, само по думите им разбирах, че бебето се ражда, може би "изскочи като тапа", както се казва. Накрая излезе, прерязаха пъпната връв и си отдъхнах. Не ми го показаха веднага, а чак след като го измиха и повиха.
Последваха още няколко натискания, за да изкарат плацентата. После ме шиха почти час, защото по техните думи, понеже не съм напъвала, съм имала страшно много вътрешни разкъсвания. След всичко ми сложиха една торбичка с пясък върху корема и ме оставиха да лежа може би 2 часа. Накрая ме свалиха от стола, отидох до инвалидната количка и ме закараха в стая на горния етаж. Слязох от количката и се чувствах нормално, с изключение на болката от епизиотомията, жаждата и глада. Сложиха беба в нейното легълце и тя веднага заспа.
Като най-неприятно от всичко обаче си спомням безсънието, защото беба по цял ден спеше, а през нощта ревеше. Неприятно беше и че хигиената не беше на най-високо ниво, също и храната, затова майка ми и свекърва ми носеха всеки ден ядене.
Закърмих беба за пръв път след 6 часа (кой знае защо). Една сестра горе-долу ми обясни как се прави. Караха ме да се изцеждам, за да тръгнела кърма, но аз много не ги слушах , но така или иначе кърма си имам и до днес. Общо взето не ми обясняваха какво да правя с бебето, сякаш че знам всичко. Отношението им не беше на ниво, повечето от тях се държаха сякаш съм нищо, но престоят ми поне беше кратък - 4 дена (по принцип са три, но тогава измислиха някаква инфекция на беба, каквато всъщност нямаше).
Това е най-важното, което си спомням за раждането ми в Шумен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от pety на 10.12.04 23:29.