Здравейте, обещах да ви разкажа и ще го направя, но ще бъде накратко понеже почти нямам време .На 10.08.2004 год. имах планувано секцио в "Св. София". Преди да тръгнем за болницата обърнахме всичко наопаки за да си намеря личната карта която така и не намерих. Взех си задграничният паспорт за удостоверяване на самоличността ми и тръгнахме. Първо минахме през черквата да запалим свещичка и да се помолим всичко да мине успешно, от там минавайки напряко през пазара, вместо да минем от там откъдето минаваме винаги решихме да минем от друго място. Накрая на алеята изведнъж една жена ме хвана за ръката и каза :
-Чакай слънчице да ти дам картата !
Учудих се за какво става въпрос , а жената извади изпод сергията моята лична карта и ми я даде. Оказа се, че съм я загубила там 2 седмици преди това и не съм знаела, сякаш ГОСПОД ме накара да мина от там. Отидохме в приемният кабинет където лекаря вече ме чакаше..направиха ми не ми се казва, но трябва( клизма) от бързане за тоалетната се закачих за вратата и си скъсах нощницата точно на задника и с голо дупе продължих напред, имах си друга работа вместо да се тюхкам за нощницата. След като си свърших работата ме настаниха в една стая, сложиха ми катетър, система с 3 банки гликоза които изтекоха за нула време. В това време от страх си получих истински контракции, сложиха ми антиалергична инжекция, мериха ми тоновете на бебето и кръвното, след това ме вкараха в операционната. Там анестезиоложката ми постави спиналната упойка. Понеже съм си карък ме хвана не до гръдният кош, а до гърлото. Започнаха операцията, но кръвното ми шареше от най-високо до най-ниско слагаха ми ту диазепам, ту адреналин. Анестезиоложката беше до главата ми и ми казваше какво ми правят, тя ми съобщи, че бебето вече се ражда и когато то проплака аз припаднах. Когато ме свестиха ми показаха бебчето разплаках се и пак припаднах. После ми обясниха, че операцията е била доста сложна и тежка, защото плацентата се била срастнала в стените на матката и предварително остаряла. Направили са ми кюртаж за да изчистят всичко. Лекарят ми каза, че е било добре, че съм със секцио защото иначе нямало начин да махнат плацентата. Настаниха ме в реанимация и започнаха да валят честитките и обажданията.След всичко което преживях това бяха много красиви,щастливи мигове. От другата сутрин всичко освен ставането от леглото тръгна на бързи обороти...станах преместиха ме в стаята и ми дадоха бебето...и започна вечният кръговрат!

Искам да благодаря на всички за хубавите пожелания!!

Изказвам благодарности на д-р Пламен Петков и д-р Григорова за положените усилия по време на операцията за да завърши всичко успешно за мен и детето !

И не на последно място искам да благодаря на моята майка която преживя всичко заедно с мен! БЛАГОДАРЯ ТИ МАМО!

Това е всичко от мен! Нaдявам се да не съм ви досадила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите