Аз родих в "Шейново" на 29.09.2003. При мен предисторията е по-интересна от самото раждане. Което всъщност се състоя 4 седмици по-рано от очакваното.
Аз не спрях да ходя на работа до последния ден. Четвъртък (25.09) лекарката ми каза вече да си седна на дупето и да го давам по-спокойно. Така в петък си уредих всички работи, оставих отговорни лица да ми докладват (тогава бях управител на едно заведение) вечерта се почерпих тихо с една вода, за рождения ден на сестра си и с това си казах, че отсега един месец ще отделя само на себе си. Естествено цял ден в петък (26.09) се шегувах, ако ли бебето реши сега да се роди (защото не само сестра ми, но и леля ми е на тази дата, а най-добрата ми приятелка е ден по-късно).
Цяла събота в къщи, сама, че мъжа ми си е на работа, скука, ама много ми се спеше та си отспах, а и нещо цял ден ми беше едно криво. Вечерта излязохме с мъжлето, хапнахме навън, а на следващия ден цял ден по магазините, малко да се разнообразим. Ама то не беше детайлно обикаляне на Метро, Била и т.н. Най-смешното е, че мислехме памперси да вземем за болницата, ама ги върнахме, че нали много рано - цял месец има, пак ще ходим на пазар дотогава. А мен си ме понаболва цял ден, ама си викам от храната. Да съм имала повече акъл да съм се сетила, че това са контракции, ама аз - Има време, та има време. Понеделник (29.09) разходки, насам-натам, ама пак ме понаболва. Ранния следобед ми падна тапата, ходих на гинеколог, щото аз продължавам има време, та има време. Лекарката ми вика ще раждаш, ама по-късно не бързай. А аз отвръщам Не , не съм готова. Тя ми се смее и ми вика то не пита, пожела ми леко раждане и хайде по живо, по здраво. Изпратих мъжа ми пак на работа и си хукнах пак на разходка, да минава времето. После отидох при нашите, а иначе срещу Шейново живеем, ама аз за да не седя сама да си чакам. Тъкмо стигнах и вече започва много да боли. И не знам дали защото ми бяха казали вече че ще раждам, ама то човек си се самонавива за болката понякога. Звъня на мъжа ми да идва да ме взима, и така без багаж, без телефон от разходката ме взема и хайде в болницата.

Нямах никаква уговорка с лекар. Не са ми поискали и лев, с изключение на едни 15 лева за едни изследвания, които ми липсваха (и които всъщност мислех да си правя във вторник - 30.09).
Но съм много доволна.
Нямах никакво време да си представям какво означава раждането (тогава бях на 20, почти 21 години, и не бях много навътре, защото имах много лека бременност и залисана в работа така си беше минало времето). Оказа се че съм с 4 см разкритие и прелетях през приемния кабинет, там лек тоалет ми направиха :). После през предродилна само легнах, погледна ме доктора и вика, направо в родилна. Нито имаше време за упойки, нито съм искала, че аз по принцип съм алергична към много работи и да не стане някой сакатлък. За два напъна Теди-то се роди. И сега като се замисля, не помня да ме е боляло. Заболя ме само когато ми направиха малка епизиотомийка и извиках, а акушерката ми вика "Защо викаш, бе ? . А аз и казвам :"Защото ме боли. Не е за друго". Е те това беше най-тъпия въпрос, които съм си представяла, че може да се зададе в такава ситуация и точно на мен се случи.
Родих нормално за 20-25 минути след като бях влязла през входа на Шейново. Конците (три шева) малко си поболяха, няколко дни, но слава Богу, никакви усложнения. На 5 ден ни изписаха. Съжалявам, че не запомних имената на екипа, при които раждах, но понеже тъкмо се сменяха екипите (беше 19.00 часа) беше голяма навалица в отделението.

Стана малко дълго тук като описвам, въпреки че съкратих доста от преживяванията, които са определено комични и с нищо не страшни, като например, че мъжът ми, и той притеснен, за по-кратко по пътя към Шейново влезе в пряката уличка, а тя е еднопосочна и то пък точно в този момент си имаше кола. И онзи, който си е в правилната посока се сърди, а мъжът ми един такъв притеснен само казва "Бременна жена карам", и онзи човек, добра душа, веднага сви нещо с колата да направи място да минем. И такива подобни.

Като прочетох всички мнения си дадох сметка, че бъдещите мами имат нужда да прочетат, че раждането може да се случи и много леко. Дай Боже на повече мами да се случва така.
Сега съм категорична, че повече деца не искам (защото това моето страха ми е взело с толкова много рев бебешки), но като си останах малко покрай бебока в къщи и имайки повече време за четене, си дадох сметка колко небрежно съм подходила и как липсата на всякакво притеснение ми е помогнала всичко да мине леко. И вместо да ме натирят да се разхождам по коридорите, аз съм си ходила навън на въздух, небрежно и спокойно.
Даже се смях с колегите, понеже съм и студентка и си бях направила среща ужким в университета в сряда (когато започваше новата година учебна), ама неведоми пътища ни срещнаха в родилни, като ми дойдоха на посещение.
Убедих се, че трябва много спокойствие и сигурност, че ще попаднеш в добри ръце.
Успех на всички мами, на които предстои това изпитание.

Редактирано от elkazelka на 17.02.05 00:49.