И аз най-после се наканих да напиша накратко как протече раждането на първото ни дете преди близо година. Детенце седи на пода, ръфа бисквитка и ме гледа окуражително, така че започвам.
На 10-ти декември 2003, след една седмица закъснение и един отрицателен тест отидох на гинеколог. Той потвърди бременността, поздрави ме, издаде ми картон за бременни и ми насрочи следващ преглед и аз си излязох ошашавена от кабинета му. Бре, ами сега? Не беше планувано, времето не беше много удачно и за двама ни, но какво да се прави? Вечерта казах на любимия, той също беше немалко стреснат и повтори няколко пъти, "Леле, каква я свършихме!" Отне ни около седмица, докато започнем да се радваме на предстоящото събитие.
Такава бременност желая всекиму - скучна, скучна. :-) Нито ми беше лошо, нито имах киселини, нито ме боля нещо, като се разговореха бременни, не смеех да се обадя. :-) На два пъти съвсем леко прокървих, но се оказа абсолютно тривиална история, леко удебеляване на лигавицата на шийката, и това си беше. През цялото време се чувствах отлично, само последните две седмици малко ми се подуваха краката, но съвсем поносимо, като се има предвид, че беше август.
И така, на 5-ти август следобяд усетих първите болезнени контракции. Викам си, добре, почна се. Уфф, най-после, писна ми да бременея. Отидохме със съседката на кафе по този случай, хем да се покефя за последно като "самостоятелна", хем и да не седя у нас и да си въобразявам глупости, а и имах доста да чакам, както си знаех. Вечерта се прибра мъжа ми, аз го осветлих набързо какво ни чака, приготвихме едно-друго, вечеряхме и седнахме пред телевизора с часовник и химикалка да следим продължителността и интервалите на контракциите. До полунощ нищо особено, през нередовни интервали, не особено силни. Аз се обадих в болницата, която си бяхме избрали (в съседен град, на 15 км), че идвам, и се топнах във ваната по съвет на акушерката си. Така може човек да прецени най-добре: ако са истински предродилни контракции, стават редовни и зачестяват. Ако са "фалшива тревога", изчезват.
Реших, че явно тоя път е фалшива тревога и си легнахме. Около 3 сутринта не само внезапно се събудих, ами буквално бях изхвърлена от леглото от една контракция. Неволно извиках, защото болката много ме изненада. Не че не очаквах болки, ама както си спиш така да се озовеш във вертикално положение, не е шега работа. :-) Благоверния, все още сънен и почуден защо не може да си доспим, пък тогава да раждамe, се потътри с чантата ми към колата, като на всеки 20-30 метра трябваше да спираме, за да си поема дъх. Пристигнахме в болницата около 3:15-3:30, акушерката, при която се бях записала, се оказа на смяна, много мило ме посрещна, сложи ме веднага на кардиотокограф, прегледа ме и установи 5 см разкритие. Тоновете на бебче бяха чудесни, така че нямаше основание за бързане или притеснение. Аз си полегнах, а акушерката отиде да подготви родилната вана (бях си избрала от самото начало раждане във вода). След малко ни въведоха в родилната зала (зала звучи огромно, това беше една голяма стая, с всичко необходимо, но много уютна, боядисана в прасковено, с весели пердета на прозорците). На масичката - бутилка минерална вода, ваза със свежи цветя, запалена свещ. Абе да се чуди човек да ражда ли е отишъл, или да се мляскоти с любимия. :-)
И така, топнах се аз в заветната вана и зачаках. Междувременно дойде новата смяна, с акушерка, която не познавах, но предишната ми я представи, също много мила и приветлива. Мъжа ми беше при мен почти през цялото време, скокна само към 7 да пийне едно кафе и да хапне един сандвич, че примираше горкия. А аз на няколко пъти благослових решението си да раждам във вода. Наложи ми се да изляза от ваната и да отида до тоалетна един-два пъти, което ми даде възможност да преживея някоя и друга контракция "на сухо". Веднага щом се съвзех, се втурнах колкото ми държаха краката към спасителната вана! Разликата е невероятна.
През цялото време си приказвахме и се шегувахме с любимия, акушерката често ни оставяше насаме.
По едно време забелязах, че тапата ми падна, викам си, а, почна се. Акушерката установи 8 см разкритие, тоновете на бебче си бяха чудесни, така че продължих да се плацикам и да дишам както ни учи акушерката в подготвителния курс. Много помага да има кой да ти обясни кое как се прави, ей! И йогата за бременни много ми помогна, защото ме научи съзнателно и целенасочено да се отпускам, както и да дишам правилно.
Изведнъж започнаха напъните, които много ме изненадаха и стреснаха. Не защото бяха болезнени, напротив, в сравнение с контракциите изобщо никакви болки не усетих, но изведнъж тялото ми вече не беше под мой контрол и правеше каквото си иска. Акушерката се закотви от долната страна на ваната, любимия от горната, подлагаше ми кърпа под бузата, да не ми е твърд ръба на ваната и много се грижеше за мен, макар и хабер да си нямаше какво да прави. Акушерката дишаше с мен, за да ме "води", стенеше "а" и "о" с мен, казваше ми кога да напъвам и кога да спра (спирането беше далеч по-трудно от напъването) и само ме хвалеше и насърчаваше. Много е важно това в този момент, една добра дума, едно "браво" дават много нови сили!
Страха от прословутото разкъсване ме накара да "пропилея" един-два напъна, но не след дълго, в 9:24, малката принцеса се появи. Акушерката я извади от водата, сложи я на корема ми и я зави с топла мокра кърпа. Такова едно мъничко, топличко, хубаво миришещо розово бебе, невероятно. Погледнах мъжа си, той я гледаше и плачеше. Сълзи се търкаляха по бузите му когато посегна, погали ръчичката й и каза, "Здравей, добре дошла!" Трудно се описват такива моменти.
След като се запознахме (междувременно като в сън си спомням, че акушерката ми каза да напъна още един път, да излезе плацентата, което направих без особено да ме интересува какво става), взеха съкровище да го теглят, мерят и преглеждат, а мен ми помогнаха да изляза от ваната и да легна на леглото да ме зашият. Сложиха ми май някаква местна упойка, нещо ме шиха, но това сякаш изобщо не се случваше с мене, аз си лежах в леглото, в ръцете ми бебче вече сучеше, а до нас лежеше щастливия тати и нямаше очи за нищо друго.
Мъжа ми попита още докато ме шиеха дали може да си ни вземе веднага вкъщи, защото не искаше да се отдели от нас. Аз настоях да остана обаче една нощ, просто "за всеки случай".
Татко ни отиде за малко на работа, да предупреди, че си взема полагаемата му се за бебе отпуска, след което у нас се обадил на новоизпечените баби и дядовци (даже успял криво-ляво на нашите на български да им обясни, че ще ми донесе мобилния в болницата, и кога да ми се обадят). Надвечер пристигна с букет, бутилка шампанско и шоколадови бонбони, и отпразнувахме събитието на балкона в отделението, бебка со все креватче беше до нас, но спа през цялото време.
През нощта спах много лошо, защото беше бая горещо, а и постоянно ревяха нечии бебета и хора се разхождаха напред-назад. С огромна радост на другия ден си стегнах бебче, натоварихме се в колата и потеглихме към дома.
Та така дойде на бял свят нашата весела, спокойна и здрава дъщеричка. Пожелавам такова раждане всекиму!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите