На 10 декември 2003 в 4 сутринта ми изтече водата. Аз скачам веднага и викам на мъжа ми "Айде да ходиме". А той още сънен:"Какво, къде?". Знам, че ако изтекат водите се тръгва за болницата без значение имаш ли контракции или не. Имало опастност да тръгне пъпната връв да излиза и да препречи изхода. Първо 10 мин не смея да мръдна. След това обаче решавам да вляза в банята за лек тоалет, но там е вече мъжът ми и драйфа и с разтройство, сякаш той ще ражда. Тръгваме с колата за Майчин дом и там ме приемат, клизма (неприятна, но неболезнена, това ви е най-малкия проблем в момента). На прегледа никакво разкритие, никакви контракции също. Качвам се на 3 ет в предродилна зала, там с още едно момиче си правим компания в 5 сутринта. Дежурните акушерки бяха едни млади момичета, много мили и способни според мен. Обясняваха ми, че бавно ще ми стане разкритието, защото е първо раждане, шийката първо се изглажда, а после се отваря. При раждали това става едновременно. Успокояваха ме, изследваха околопродните води с някакъв разтвор за да видят дали наистита са води или аз съм се напишкала (което за мен е абсурдно, мога да направя разликата, но понеже нямах разкритие в началото). Към 7 започнаха съвсем леки контракции на около 15 мин. И разходки, разходки...Залата започна да се пълни, други вече родиха, а аз с 1,5 см разкритие. Към 14 ч ми сложиха система с окситоцин да ускорят нещата. Към 16 ч ми сложиха някакъв антибиотик в системата, защото вече 12 часа бебето е изложено на външната среда и може да получи някаква инфекция. Преди това обаче ме тестваха за алергия към този антибиотик, надраскаха ми ръката от вътрешната страна с малко от препарата. И всичко ми обясняваха защо го правят. Междувременно през час може би слушат тоновете на бебето и следят контракциите, и с видеозон ме преглеждаха, както си лежа. А аз наистина по едно време легнах и не ми се разхождаше, защото контракциите станаха болезнени. А Разкритие 3 см. Едно момиче до мен доста викаше но беше с 5-6 см и й сложиха епидурална анестезия и след 10на мин вече се усмихваше и след 1/2 час роди. И аз като видях това и като се затръшках искам и аз. Те "чакай трябва ти разкритие поне 5 см". Е чака, чакам, и все някой викам да ми види разкритието. А лекарите не се склонни да правят тези упойки, защото родилките стават "мързеливи" и не напъват добре и може да се стигне до форцепс. И акушерките всячески се опитваха да отложат упойката, ама аз инат. А един лекар ме преглежда и ми опипва корема и вика:"кво се оплакваш, малко ти е бебето", а аз "малко ама главата му е голяма"(което си беше така), а той "ти незнаеш какво са контракции", а аз "ти пък много знаеш". Ми мъж, виждал бил той, едно е да видиш, друго е да изпиташ. Най-накрая към 19 ми сложиха упойката в гръбнака, разкритие 7 см боли, боли, не поставянето, а контракциите и че трябва да си неподвижна докато я правят, а мен ми бяха толкова начесто, че едва намерих а време между контракции да я поставят. След 10-15 минути е едно такова блаженство, не мога да ви опиша. Пълното разкритие стана много бързо и след 1/2 час, айде ставай за родилна зала си. Как да стана имах чувството, че бебето ще падне от мене. Те ако падали така, много щяла да им е лесна работата. В родилна зала не напъвах както трябва, не ме болеше, всичко беше една безкрайна нужда да се напъваш, но защо не правех нещата както трябва не знам. Само ми повтаряха, не напъвай в лицето а в дупето. В 20:03 се роди Лъчо 3150, 52см. Аз крещах от радост и ги обичах всичките. Не мога да си спомня имена, съжалявам че не ги потърсих по-късно трези хора. Родих с епизиотомия , не знам колко шева но не е малка. Имам и вътрешни разкъсвания, но са ме зашили много добре, така каза и гинеколожката ми. Докато ме шиеха упойката започна да минава, тя е за около час, час и 1/2. Обаче вече като си родила могат да ти блъскат упойки колкото си искаш. Шибнаха ми една доза лидокаин в тръбичката в гръбнака и продължихх да се усмихвам. И усещах иглата, усещах как ми обираха с нещо остатъци явно от плацента по матката. абе страховито звучи, но не боли, майка му стара и затова ви го казвам. След това ме оставиха в една зала да си почивам, аз тогава започнах да се обаждам на тоя и на оня да съобщавам новината. Към 22 ми донесоха бебо и гушкайки го ни закараха с количката на 12 ет . Казаха ми след 5 часа да стана и да отида до тоалетната. Така и направих, станах си нормално, внимавах естествено, шевовете болят, не можеш да седнеш, пишкаш на няколко струи, но всичко се забравя като го гушнеш мъничето.
По време на престоя в болницата ходете на тоалет или искайте да ви го направят, не се притеснявайте. Много олеква от него. Освен това ако не сте с копринени конци си правете компрес с риванол. Памук, напоен с риванол, увит в марля. Цапа гащите, но нищо. Пръскайте се с Бивацин и бани със смрадлика често и всичко ще бъде наред.
В МД бебетата са при майките, което в началото не ми хареса, защото не можеш да се наспиш, все някое бебе плаче, разплаква и твойто и е едно дондуркане постоянно. Но важното е то да усеща майка си, важно е да се закърми въможно най-скоро, искайте да ви обяснят или покажат акушерките или помолете някоя майка с по-голямо дете. не кърмете под час, а когато се събуди или когато заплаче бебето, сами ще прецените. Съжалявам, че в къщи нямам интернет и не съм имала достъп до този клуб или до информация за кърменето, сигурно и досега щях да кърмя.
В края да успокоя всички, раждането не е страшно, но докато човек не го преживее, никой не може да му внуши нищо.
Друго засега не се сещам, лека бременност и финал на всички. Чакат ви страхотни моменти, аз смятам да ги изживея отново.
абе писна ми един банер не мога да сложа Редактирано от zarra на 08.12.04 15:49.
|