Мили мами, ето че намирам съвсем малко време да опиша с няколко думи и за това как на бял свят се появи елфическата ми принцеса. Моята Мария!
На 09 02 2004 г. след предварително и за “последно” уговорено секцио постъпих в Тина Киркова в 13:30 часа. Последваха стандартните рутинни подготовки. После ми поставиха катетър, беше много внимателно и лесно направена процедура и ме включиха на системи задаме “налеят” както се изрази анестезиоложката с течност заради спиналната упойка. След изчакване на три такива и започване на 4-та решиха, че вече съм готова и ме накараха да легна на операционната маса. Тук искам да вмъкна само, че дето ми беше голям уплаха! Нищо страшно не последва. Поставиха много внимателно и напълно безболезнено упойката, като постоянно ми обясняваха какво правят в момента (по моя лична молба, защото така хоне щеше да ме е по-малко страх). Има-няма и няколко минути и започнах да усещам затопляне и странно чувство, като да искаш да си мръднеш пръста на крака или да го вдигнеш, но така и не успяваш. Кръвното се следеше през 3-4 мин. Аз все стрелях доктора с въпроси ама кога най-сетне ще започнете, нали казахте, че ще видя след малко бебето... а той се усмихна и каза “Ами ето я! Имаш си дъщеричка, честито!... сега запомни си номера, защото и на нейната ръка ще сложим същия!” 3465... само това ми се въртеше в главата, а сълзите ми неконтролируеми се стичаха по лицето ми... После пак ми я показаха, но вече измита и повита, доближиха я до бузата ми и усетих най-нежното и топло нещо докосвало се до мен.
Последва една адски скучна нощ в реанимация. Скучна от гледна точка на това, че почти не можах да мигна от вълнение, очакване да ме отпусне упойката и в чакане на адската болка от операцията, която така и не дойде ;-) Мога да опиша болката, като този при месечния ми цикъл... досадна нищо повече. Наливах се цяла нощ с вода и ябълков сок по поръка на лекарите. Спиналната упойка е извличане на спинална течност от гръбнака и вкарване на упойката. Тъй като се нарушава някакаъв баланс заради изтичането на тази течност именно за това се налага да се пият до 3 литра течности. Единствената опасност е адско главоболие в последствие но ако пиеш много вода и сок страшно няма.
На другата сутрин влезе една акушерка и каза “Хайде сега, която мама иска да си види бебето да става” ... и аз като рипнах! ;-) ... Мисля, че доста бързо се раздвижих, дори поканих един доктора на танц...
От там нещата са горе долу ясни. 6 дни в болницата.
Едно огромно БЛАГОДАРЯ на Д-р Динчо Георгиев, на Д-р Киров, на анастезиоложката Д-р Кирова!! Изказвам страхотните си впечатления от персонала на ІІІ-то родилно отделение на болница, за грижите и всеотдайното отношение към толкова много малки душички казали Здравей на живота! На акушер Мария Георгиева и акушер Лили Серафимова. Също така за състоянието на отделението искам да споделя, че съм очарована от поддържаната чистота и уют, който помага много за възстановяването не само на физическото състояние след раждането.
От вчера вече сме си у нас. Мен ме тресе яко на рев, но се опитвам да се държа... всичко ми е толкова странно, ново и отговорно. Цялото това ЩАСТИЕ и смисъл в живота!
Кърмата ми в болницата беше много малко и зърната ми се разраниха. Правихме пробни хранения и беба ядеше средно по 30-35 мл. Сега почва май да идва но още ме е срах от нощите когато плаче, дали се дохранва и т. н.
Тук искам да кажа на всички мами на които по една или друга причина се налага да родят със секцио, че болката никак не е по-голяма от страха. Всичко се търпи и минава бързо. Аз съм 7 ден и утре ще ми махат конците а вече тичам нагоре надолу. Съвет от мен. Слушайте лекарите, и акушерките по-време на самото раждане. Много е важно! Това са хората на които поверяваме живота си, както и живота на най-огромното щастие което може да ни се случи!