За идването на Петър на белия свят
Благодяря на Господ, че ме дари с възможността да стана майка!
Благодяря на д-р Маленов, д-р Грънчаров, анестезиолога д-р Недялков, акушерката от предродилна зала Соня Станчева,акушерката Соня от операционната, акушерката Ева Белишка, на всички останали от екипа на д-р Маленов, чиито имена не разбрах и на всички, които се грижиха за бебе Петър през първите 5 дни от живота му.
Ето и нашата история:на 28.07 сутринта с предварителна уговорка за секцио тръгнахме за Св.София(Тина Киркова). Качих се на втория етаж и започнаха подготовките. През цялото време коленете ми трепереха от страх. Вкараха ме в предродилна зала и както трябваше да съм първа за деня с операция, се оказа, че ще съм трета. Още повече се притесних, исках всичко да свърши по-бързо. Оперираха първата жена, моя ред наближаваше. Отиде и втората. Аз вече толкова се срахувах, че не знаех къде се намирам. Дойдоха две момичета за нормално раждане. Докато те получаваха разкритие и стенеха, аз с всяка тяхна конртакция плачех. Беше много стресиращо. И така, изтекоха банките с натриев хлорид, сложиха ми катетър и най-после бях на операционната маса.
Д-р Недялков ми би упойката(аз през цялото време подскачах, като ме боцнеше, как ме изтрая човека-не знам). Акушерката ми помагаше да се задържа свита и ми държеше ръката. Това беше голяма подкрепа за мен.
Д-р Недялков дойде от към главата ми и ми даде кислородна маска. Помолих го да ми даде пръст и държейки кутрето му и маската, аз бях напълно спокойна. След като ми махна маската, го хванах за ръката. От време на време питах къде е д-р Маленов, а те се шегуваха с мен, че нямало да избяга
Докато вадеха малкия от мен, имах чувството, че ребрата ми се стягат и някой ми изтръгва сърцето. Никога няма да забравя това чувство. Беше адски странно, но не и болезнено!
В 11:19 ми показаха най-сладкото същество на земята, приличаше ми на малко, мокро и уплашено врабче и първите ми думи бяха: "На мама пиленцето!", след което се разплаках. След това ми го донесоха облечен и ми се видя още по-хубав
И така...зашиха ме и ме закараха в реанимация. Сън не ме ловеше, чат-пат си поплаквах от умиление. Мислех си, че всъщност напразно съм се страхувала, операцията я преживях, гадното беше в предродилна. Даже се замислих и за второ
Трудното беше на втория ден. Изобщо не можех да вървя, а другите две момичета, които ги бяха оперирали преди мен си припкаха по коридорите. Добре, че беше майка ми, да е жива и здрава, защото седеше по цял ден в болницата и се грижеше за Пепи, а татко му ми помагаше да се раздвижа. Сега вече съм добре и аз припкам
Вече сме си вкъщи, кърмя го(или поне се опитвам), но няма никакъв режим на хранене. Пъпчето му още не е паднало, надявам се скоро. Иначе сме добре, свикваме един с друг...
Така се появи Петър на белия свят.
Дано не съм ви досадила
С поздрав: горда мама Ради и бебе Петър
П.П. Разказа е копиран, не съм го писала отново
Редактирано от Duci на 08.12.04 10:45.
|