(Ето нещо и от мен тук ;)
Идеята
Идеи, идейки, идейчици. Пърхат, гонят се една друга, прелитат пред
мисления ми взор. Блъскат се в стълбовете на съзнанието ми и пискат. Писукат
силно, дразнещо, като прилепи на слънце. Опитват да привлекат вниманието
ми.
Ето една. Нахална, тлъста, злобна. Приближава се.
Не я харесвам. Обръщам и гръб.
Не мога да повярвам! Идеята ме ритна! Това не мога да го пренебрегна!
Що за идея е тая дето си позволява да ме рита?!! Обръщам се и зяпвам.
Никога по-рано не е съществувало нещо по-красиво! Уханията... багрите...
докосването... Протягам ръце и влюбен я прегръщам.
Събуждам се. Pазтърсвам глава. Кацнала в ума ми, идеята си прави гнездо.
Усмихвам се. О, да, тя определено ще промени света. Моята малка красавица.
Тя наистина ще промени всичко.
Обличам се бавно, тържествено. Слизам по стълбите. Вървя по коридора.
Влизам в лабораторията. Сега на работа. Поглеждам идеята. Трябва само
малка промяна тук, тук и тук. Ето, всичко е готово. Прегръщам я и мислено си
стискаме ръцете. Чупя колбата на земята. Махвам за сбогом на лабораторията
и излизам навън. Сядам на една пейка в парка и гледам изгрева. Вятър гони
пухкави облачета към града...
Справедливо е. Това е наистина най-красивия изгрев в историята.
Наслаждавам му се. Затварям очи. Уханията, багрите, докосването...
Последна мисъл. Усмихвам се. О, да, аз наистина промених света.
Изличих хората от лицето на земята. Сега тя...
А живота си продължава ... дайте да го живеем с КЕФ!