Друидът притвори очи и залитна за миг. Ярки светкавици раздираха на неравни интервали черното като катран небе, само от време на време долу избухваше поредната бъчва с Адски огън и обагряше част от бойното поле в синьо. Синьо, синьото на смъртта и на разрухата, огненото синьо.
Друидът зашепна монотонно заклинание, а в ушите му бучеше тътенът на стихиите, примесен с дрънченето на желязо отдолу. Беше застанал нависоко, на ръба на една скала, заедно с десетина от другарите си. Седем от тях бяха паднали от изтощение долу. Седем, беше сигурен че са седем, като в просъница бе видял как се свличат на колене, гъргорещи последните думи от заклинанията, борещи се за въздух, само колкото да могат да ги доизрекат. Двете армии се бяха сблъскали преди няколко часа, но битката все още беше в разгара си. Черното небе като че бе захлупило всички страсти и бе поставило каменни маски на лицата на участниците в този карнавал, безмилостната битка за Ахара.
Друидът шепнеше тихо заклинанието си, отпращайки го към изчадията долу, врагът на човешката раса. На около двеста метра срещу него имаше друга скала, където трябваше да се намира и останалата част от котерията друиди. Нямаше ги. Сигурно ги бяха изтеглили, дано ги бяха изтеглили...
Поредна гръмотевица освети битката и капка по капка небето засвири прелюдия към буря. По качулката на друида бавно закапаха капки... той изрече и последната дума от заклинанието си и го сви в духа си като в шепа, нежно обгръщайки го с мрежа от емоции... така то въздействаше според нуждата на заклинателя.
Той притвори очи за секунда за да се съсредоточи и вложи в мрежата си чернотата... помириса въздуха и вложи горещината на кръвта... вдигна лице нагоре и остави капките да охлаждат зачервеното му лице... бавно разтвори устни и извика.
Крещя.
Заглуши битката и заглуши сазнанието си, заглуши духа си, заглуши и гръмотевиците, разсичащи тялото му.
Това беше четвъртото му заклинание... знаеше че ще може да издържи и още едно...
...усети как се свлича на колене и робата му потъва в плитката кал...
...залитна настрани и бузата му потъна...
...и отвори очи...
отдолу - Земя, отгоре - Езеро
|