Суета

Човекоподобна маймуна замислено се почесваше по главата. Скочи на земята и извика:
- Да!
Останалите любопитно надникнаха през клоните.
- Ще създадем писменост! - продължи въодушевено маймуната от земята.
Никому не направи сериозно впечатление. Някои изобщо дори не го чуха. Спяха дълбок следобеден сън. А другите продължиха спокойно да се пощят. Въпросната маймуна имаше велики идеи всеки ден. За щастие, творческия му ентусиазъм не продължаваше дълго. Около час, ден най-много. Маймуната седна на земята, и продължи да се почесва. Все още не бе напълно наясно, какво трябва да представлява, въпросната писменост. В главата му витаеше едва бегла представа. Стана нервно и се заразхожда напред назад. Една от спящите маймуни се събуди. Погледна надолу и попита висящата до него:
- Това поредната гениална идея ли е?
- М-м-да.
- А… ясно.
Обърна се и се намести удобно на клона. След минута се разнесоха дълбоки хъркащи звуци. А някъде долу се разнесе отново:
- Ама да-а-а…
Маймуната внимателно следеше отпечатъка, който оставяше крака й в пясъка. Пробва много и различни начини. Стъпваше първо на пета, на пръсти или подскачайки, като изучаваше съсредоточено крайният резултат. Постепенно запомни всички възможности. После започна да ходи на ръце. На пръсти, на лакти, дори изпробва различни варианти на лазене. Задъхано спря в края на полянката. Отгоре наблюдаваха загрижени погледи.
- Виждате ли?! - изкрещя им, като въодушевено сочеше отпечатъците.
Няколко маймуни заклатиха още по-загрижено глави. Останалите го гледаха втренчено и мълчаливо.
"Не става…" - помисли си. Седна отчаяно на земята. слънцето залязваше. Гората притихна. Всички заспаха. Само той стоеше буден, и на лунната светлина продължаваше да създава отпечатъци. Накрая се умори, и седна насред поляната. Загледа се в една мравка. Упорито носеше късче плод, макар и два пъти по-голямо от нея. Провлачи пръст по земята след нея. Тя се уплаши, пусна късчето и избяга. Маймуната се засмя. И тогава осъзна линията която бе направила. Скочи на крака и зачерта с пръст по земята. не беше на себе си от радост. Можеше да прави всякакви. Дълги, дебели, криви… дори кръгчета. Вдигна глава към звездите. Тихо премигваха над него, сякаш поздравявайки го. Опита да изчертае най-голямата звезда. След многократни опити, успя. Изправи се. Цялото тяло го болеше. На изток слънцето изгряваше. Най-ранобудните маймуни се събуждаха. Изтича при тях. Задърпа ги и завика:
- Елате, елате…вижте какво направих!
Заведе ги при звездата, с която се гордееше. Въодушевено сочеше отпечатъка и небето, и не спираше да обяснява как е достигнал до идеята. Без изобщо да забелязва, странните им погледи, продължаваше да разправя за мравката и звездите. Стече се цялото стадо. Всички се навеждаха, разглеждаха драсканицата, после вдигаха поглед към синьото небе и накрая неизменно клатеха глави. Маймуната се измори да обяснява. Наблюдаваха го мълчаливо. Накрая една от тях се престраши. Приближи се и започна:
- Виж… може би трябва да поспиш. И… да се изкъпеш.
Погледна се. Целият бе в пясък. Отчаяно ги погледна с уморени очи и тръгна към реката. "Нищо не разбират…" - си мислеше. Погледна отражението си във водата. Наистина изглеждаше ужасно. Студената вода го ободри. Докато се миеше, забеляза малките дири, които оставяха камъчетата по дъното, влачени от течението. Привърши набързо с миенето, и седна с камъче в ръка. Увлечено зачерта с него линии по брега. Постепенно осъзна, че колкото е по-остро, толкова по-добре. Слънцето се издигна високо. Стопли го, и маймуната неусетно заспа, с камъчето в ръка.
Минаха години. Продължи да се усъвършенства, макар и останалите от стадото да го гледаха все по-странно. След един пороен дъжд, разбра че е по-добре да драска по кората на дърветата, отколкото на пясъка. Начертаното там, оставаше задълго. Случайно откри наблизо и мека скала. В нея бе изключително лесно да се дълбае, а ефекта бе поразителен. Така минаваха дните, докато…
Един ден се зададе странен непознат в далечината. Ходеше хо-изправен от тях, и носеше нещо върху тялото си. Посрещнаха го с недоверие. Козината по главата му бе побеляла. Подпираше се на криво дърво, а на гърба си носеше непозната вещ. Спря да пренощува недалеч от тях. Гледаха го с интерес, но отдалече. Бръкна в непознатото нещо и извади оттам странни приспособления. Скоро от тях заизлиза дим и припламна искра. Всички се разбягаха. Само една маймуна го следеше с жив интерес. Накладе огън и се изтегна до него. Остана така неподвижен. Маймуната предпазливо се приближи.
- Здравей… - объркано поздрави.
- Здрасти! - непознатият се надигна - Заповядай, седни.
Разговориха се. Идваше отдалеч, и знаеше много. Престрашиха се и останалите. Установиха с учудване, че огънят топли. Не след дълго всички се сгушиха наблизо. Бързо заспаха от топлината и приятните думи на непознатият. Останаха будни само те. Маймуната трескаво обясняваше на непознатия какво е постигнала. А той само се усмихваше. Накрая завърши с думите:
- …но никой от тях не разбира!
- Да, така е. Не може да бъде различно.
И двамата втренчиха поглед в спящите.
- Не може да се иска повече от тях. - продължи непознатият - Това са възможностите им.
- Но… защо?
- Някой ден… - въздъхна - може би ще намерим отговора.
Замълчаха замислено.
- Нека ти покажа нещо…
Непознатият бръкна отново в странното нещо. Измъкна навито руло. В средата бе завързано.
- Нарича се пергамент. Върху него се пише лесно, а написаното се запазва с векове.
Разговорът продължи дълго. Тъмнината постепенно избледня. Първите лъчи на слънцето се показаха. Непознатият изгаси огъня и се изправи.
- Нататък ще се справиш и сам… - му каза.
Усмихна се и изчезна в далечината откъдето бе дошъл.
Останал сам, отиде до реката и се загледа в течащата вода. Не след дълго успя да създаде свой собствен пергамент и да напише първите си думи. Които започваха така:

"Суета на суетите, каза
проповедникът.
Всичко е суета.
И няма нищо ново под
слънцето."