Разговор

Втренчено съзерцаваше бездната пред себе си. Свали слушалките от ушите си и нави жицата около уокмена. Тишина го блъсна отвсякъде. Стоеше на ръба, без да помръдва. И изведнъж, с отмерено движение, запрати уокмена надолу. Разпиля се още във въздуха. След това изчезна.
- Тц, тц, тц... неблагодарник! - проехтя наоколо.
Огледа се стреснато. Никой не виждаше.
- Погледни нагоре! - отново проехтя.
Над него имаше само небе. Синьо, с пухкави облачета. Докато още се оглеждаше, въздухът сякаш го всмука. Озова се в странно място. Стресна го гласът в гърба му.
- Е... най-сетне се срещаме.
Малко, енергично човече, се смееше насреща му.
- И преди да си почнал с тъпи въпроси... аз съм Бог.
Напълно онемя.
- Не оправдах ли очакванията? Да... какво ли не си мислят хората. Особено напоследък. Бог бил любов... Бог бил ди-джей... да, сигурно съм и техно маниак!
- Ами...
- Изглеждам както си искам! Аз Бог ли съм или... а ти си неблагодарник!
- Но... защо?!
- Чакай... млъкни.
Напрегнато се вторачи в малко прозорче. Проследи погледа му. Там се движеше черна кола.
- Виждаш ли? - каза Бог през рамо - наблюдавай какво ще стане!
Колата вървеше равномерно, а вътре огромен мъжага, енергично жестикулираше. Жената до него седеше стиснала устни. Очевидно се караха. Извъднъж колата рязко спря и изви. На сантиметри от нея стоеше вцепенена старица. Мъжът изскочи отвътре и закрещя:
- Колко пъти ще ми минаваш оттука ма...
Замахна и я удари. Старата жена се сви.
- Недейте, моля ви...
Тръсна се обратно и със свирене на гуми потегли. Старицата, все още разтреперана, се огледа наоколо.
- Защо не го спряхте?!
Въпросът увисна в пространството. Хората зрители продължиха по пътя си.
- Видя ли? - доволно потърка ръце Бог - Никой не се намеси. Знаех си!
- Защо?
- Цяла вечер само това ли ще повтаряш? Защо, защо, защо... мислиш, че тя е невинна, нали?
- А каква е вината й?
- Огромна! За разлика от тебе, аз познавам миналото й. Ако знаеш само как се отнасяше с мъжа си...
- И това е наказанието й?
- Тихо! Виж...
Отново се вторачиха в прозорчето. Млад мъж се готвеше да скочи. Намираше се в стая-декор, на снимачна площадка. Снимаха екшън филм. Чуваше се гласа на режисьора:
- Пусни втора камера...
- Наблюдавай каскадьора! - намеси се Бог - Мисли си, че ще мине през стъклата.
- Ще му попречиш ли?
Нямаше време за отговор. Режисьора изкрещя “Начало!”, и младият мъж се засили. Отскочи от трамплин и се блъсна с гръб в стъклата на прозореца. Но те се огънаха и го върнаха обратно. В същия момент огромен пламък го обгърна. Невероятен синхрон, на спецефекти. Замаян и залитайки, каскадьора излезе навън. Всички стояха втрещени. После се завтекоха като един. И закрещяха:
- Добре ли си? Чуваш ли ме?...
- Да... да... добре съм... - едва отговаряше. Още не можеше да се ориентира.
- М-м-да... - усмихна се Бог.
- Добре, защо?
- Пак това “Защо”! Няма невинни, не разбираш ли?!
Погледна го странно, невярващо.
- Но го остави жив. Можеше да го убиеш.
- Не. Не го заслужава. Не още. Пратих един от ангелите ми, да го запази. И

Редактирано от Davie на 29.01.02 10:00.