Суеверие

Бог седеше в царственото си кресло и замислено се почесваше по брадата. Не можеше да разбере странното поведение на един човек. Не само странно, но и непостоянно. Всичко излезе наяве, в деня когато трябваше да простре Божествената си ръка и да накаже заблудил се грешник. Въпросният Го караше да излиза извън Божествените си нерви, от години. Накрая се забрави. Решението Му бе просто. Сложи воал пред лицето но грешника, за да не вижда точно какво прави. Също като при влюбените. Така, крачейки един есенен ден по улиците, както обикновенно, смачка и захвърли банкнота от десет лева. Вместо празната си кутия от цигари. Наглед - дреболия. Но... Божественият разум, бе преценил всеки детайл. За него е лесно - прониква във всяко скрито кътче на човешката душа. А в тази, централно място заемаше алчността. И ден не минаваше, без да си провери банковата сметка, счетоводните книги и разходите на жена си. А ако имаше повод да намали и нечия заплата... радваше се като дете. На това сега се и уповаваше Бог. И не сгреши. Няколко метра по-надолу по улицата, грешникът забеляза малко и невзрачно магазинче. Винаги купуваше от тях - бе по-евтино. Поръча си кутия от "марковите", както сам ги класифицираше. Пъхна ръка в джоба и замръзна. Бързо я измъкна. Вместо очакваната банкнота, извади старата кутия от цигари. Пребледня. Отново провери, но нищо не намери. В другите джобове също. Започна нещо да заеква. Продавачът го погледна презрително. Нямаше как. Трябваше да развали от любимите си нови банкноти. От по двайсет лева. Извади скромна трицифрена сума, от вътрешния си джоб, измъкна чисто нова двайсетолевка и се разплати. Случката не остана просто така. Огромен гняв, се надигна в душата му. Задушаваше се. Едва успя да запали първата цигара, от новата си кутия, и се строполи мъртъв на земята. Сърцето му не издържа.
Бог се усмихна и доволно поглади брада. И този път не се излъга в човешката природа. Но задоволството Му, не остана задълго. Докато наблюдаваше суматохата, около тялото на грешника, друга случка привлече вниманието Му. Странен и отвеян млад човек, тътреше крака по същата улица. Беше в състояние на дълбока депресия. Влачеше се из града, опитвайки се да се успокои. И да намери отговори. Забил поглед в земята, уморено и тъжно крачеше. И точно тогава я видя. Смачканата банкнота си лежеше на тротоара. Леко я побутна с крак. Помисли, че не е видял добре. Наведе се и я вдигна. Десет лева. Истински. Все още не можеше да повярва. Огледа се неуверено, сякаш очакваше някой да прихне да се смее, отстрани. Нямаше никой. А пък той нямаше нито стотинка. Погледна я още веднъж и я прибра."Боже, какъв късмет..." - си помисли и продължи с по-бърза крачка. Виждайки това, Бог скочи и се завтече към бюрото си. Трескаво зарови в него. Извади посмачкано листче, на което беше правил изчисленията. Там такъв човек не фигурираше. Погледна в регистрите. По същото време, трябваше да е на съвсем друго място. Погледна назад във времето. Младият човек беше видял хубаво момиче, в което се припознал. Приличаше на неговата предишна приятелка. Инстинктивно тръгнал след нея. Бързо разбрал, че не е тя, но вече се отклонил от предначертаната улица. "Пак тази любов!" - си помисли Бог. "Винаги всичко обърква!" Нямаше време да търси сега грешката. Трябваше да проследи какво ще направи. За голямо учудване на Всевишния, той се запъти към голяма катедрала и първото, което купи с парите бе свещ. Запали я и си излезе. Сам не можеше да си обясни постъпката. Нещо отвътре го караше да направи точно това. И го направи. Бог просто онемя. "Невероятно!" - сам си говореше. Същото си мислеше и младият човек в това време. "Съдбата си знае работата. Точно когато нямам никакви пари... "
Все още крайно учуден, Бог реши да го изпита отново. Няколко месеца по-късно, постави на пътя му друга банкнота. Човекът я видя на излизане от един интернет център. Спъна се в горното стъпало на стълбището и падна до нея. Отново, смачкана си лежеше на земята. Стана и я прибра невярващо. Отново в момент, в който нямаше пари. И отново стори същото. Влезе в катедралата и запали свещ. Чувстваше се, сякаш изчистваше или осветяваше парите."Това е глупаво суеверие!" - си мислеше на излизане. Бог бе възхитен. Опита и с банкнота от един лев. Резултата бе същият. Един ден реши да направи друго. Последователно на пътя му постави една банкнота и веднага след него просяк. Същият ден човекът не бе ял нищо. И отново крачеше без пукната стотинка. Намери парите. Но подмина просяка нерешително. Жал му бе за него. Но реши да не си оставя късмета. "Интересно" - каза си Бог - "сигурно пак ще запали свещ." И това не направи. Похарчи ги за храна. Всичките. Ядяйки, обаче се чувстваше гузен. Сякаш не бе взел правилното решение. Бог се озадачи. Помисли минута и отново се завтече към бюрото. Изрови стар документ и го разлисти. "М-м-да. Ето обяснението. Грешка в алгоритъма при създаването." Седна обратно в креслото си. Изпадна в дълбока дилема. Тъкмо се канеше, безболезнено да унищожи човека, а с него и грешния алгоритъм, когато погледа Му попадна, на случка от близкото му бъдеще. Само след няколко часа, щеше да намери други пари. Предначертани, още от самото му раждане. "Заслужава си да изчакам" - реши Бог. Този път с намерените пари, човекът запали свещ, а после остави монета и в ръцете на стар просяк. Отново не знаеше защо го прави. Може би защото в момента имаше и други пари. Или просто бе глуповато суеверен.
"Трябва спешно да прегледам новите алгоритми за създаване..." - помисли си Бог.

Редактирано от Davie на 29.01.02 10:01.