Фуше, миличкият се намеси в съня ми и ми носи едно писмо, а също и папка с досието ми. Защо ли не се изненадвам, че му споделям как се радвам, че е намерил писмото и как заради подозренията на този и онзи, съм потънала в прах (от миналото), а сега и трябва да чета папката, защото е недоволен от съдържанието й. Успокоява ме и ме събужда от ретроградния си сън. Чувам, че сега му е времето да атакува, докато сухопътният зяпа на сухо (познай кой го казва?) и си мисля вече полусъбудена толкова ли е скучен животът на уникалната, че е впрегнала татко си да събира папка за миличкия и да го убеждава, че е сгрешил в преценката си. Ти как мислиш сега, Фуше - добре ли е? Не, не е отворил писмото, а аз го отварям и му давам да прочете и да прецени каква измяна е споделена. От швейцарска мисионерка е писмото - възрастна дама, на която преведох стих на Богомил Райнов "Няма нищо по-хубаво от лошото време".
Няма нищо по-хубаво от лошото време!
"Недей ми разказва за безоблачни дни!
Не ми обещавай лазури и слънца!
Аз имам сивото на дъжд и мъгла,
защото съм собственик на лошото време.
Нека вятър плиска в лицето ми дъжд,
няма нищо по-хубаво от лошото време!
Не ми обещавай безумни неща!
Недей ме примамва с любов и покой!
Аз водя през бурите скръбта под ръка,
защото съм собственик на лошото време!
Нека вятъра плиска в лицето ми дъжд!
Няма нищо по-хубаво от лошото време!"
/Богомил Райнов/
Накара ме да й напиша нещо в книгата за гости, а и взе да ми говори за туризъм и бизнес...викам си то сега наистина само там остана да ме разгърнат. Измяна ли е, Фуше, да преведа стиха на Райнов? Тогава, Фуше, си знаех реално нивото и слушах какво ми говорят, а говорех малко. Преводох го, защото времето беше лошо и исках нещо да й напомня за наш културен символ. Доста се натоварих с осмислянето на всичко, което тази жена ми каза, сподели и направи. Искаш вана със соли и пространство - имаш ги и си сама...Искаш стая за книги - влизаш и не ме питаш може ли да почетеш. Искаш трапезария с роял - мен ме няма по цял ден и си давам сметка как изглежда това, но тази трапезария пази спомени за всичките ми гости. Можеш навсякъде да погледнеш, всичко да си вземеш...ще видиш, че не е трудно. Заведе ме първо в зоопарка - познай защо? С багажите, с цялата умора - направо в зоопарка. Аз не съм се шляла като тях по дискотеки и плажове, че сега да се чудя защо им е такова нивото, каквото е. Е, тя тогава беше близо 80 годишна, а ти ме питаш какво съм научила от нея...шморцът да си вземе бележник и да си води бележки, когато е времето, а не да си измисля реалности, в които нищо не му е ясно. Къртовски труд от сутрин до вечер - по мисията, за която си там и по изслушванията на хората, които са втрещени от нивото на вожда ти да ни праща с каруца на дълъг път. Кое е измяна, Фуше - каруцата или опита със зоопарка? Така ли, Фуше, да не се разстройвам днес? Отворили едни пасмини и без капчица свян плюят наред, защото са авангарда според тях, а ние сме от зоопарка ли? Не просто ще си поеме отговорност, но и няма изобщо повече да му съдействам да разбере каква тъпанарщина изгради като духовно наследство! Свински опашки, секс и диаманти (но не по Джаки Колинс, а по кокоши вожд и трън в петата му, докато броди да обяснява какво е измяна!), чалги и руси фурии, които артистично живеели реалността и представяли лирически герои, а не себе си. Да съдействаш, Фуше, е демократично, докато не се осере тотално и не се наложи, за да му запазиш достойнството, да го смесиш с животните в зоопарка, за да не се притеснява, че мирише на свиня. Аз не съм джентълмен все пак и карам направо какви миризми и облаци се носят от дълбокомислието какво е да си демократ. Значи все пак съм злопаметна и си върнах за всичките му прищевки да ни изкара по-мръсни от мръсното си подсъзнание, Фуше? Какво правиш там? Да ти изглеждам с деменция? Или ще върви у правия път, или да се разправя с Началника си! Нищо не си взех, разбира се, Фуше...научих, че в трудни периоди трябва да ям супи и да не се отказвам да следвам това, в което вярвам. Въвличаха ме в теми, в които нямах никакви знания, а само бегъл опит на тийнейджърка. Аз ли не съм била скромна?! Нека дивеят сега. Защото старостта води към регрес, освен ако не е прогресивна по принцип. Вчерашни хапльовци, днес ще ми обясняват жу и жо. Много е страшно да чуят какво имам да казвам, нали? Да четат в дистанция никак не е трудно, а после не били изменници?? Я пак помисли, Фуше. Миро няма да закачаш, но фатмакът си е изменник отвсякъде и го соча вече, щом не разбира, че аз така лъвовете си в калта няма да зарежа, за да блесне какъв е умен, най-умен и най-знаещ!
Е, Фуше, твоят наследник е Хипократ...мисля, че заслужава да знае, щом вярва и е смирен. Та, по-внимателно с него, де, защото не е от калибъра на италиански полицейски началник!
Не е ли Бъдни вечер на 24.12.? Е, тогава се разкри твоят приятел - миличкият и се отказа да става херцог като теб. Ние и без това имаме много неща за правене през тези месеци, та не мислим да се шляем из столицата, за да пречим на уникалната да превзема света с все по-изумителните си хрумки каква веща в занаята е. Чао, Фуше. Наполеон се учи на културна жестокост от мен, а не от мама...така сме ние със синята кръв в излишък. Обмислям, Фуше, да помогна на миличкия, защото и без това постъпват много оплаквания за спекула на пазара на горива и енергийни източници, но не на всяка цена ще улесня наследниците на сухопътния и затова - няма дадена дума, няма и не приемам ултиматуми, щом всички много разбират, а ни спират.
Виж, добре, Фуше, щом съм казала А, ще кажа и Б. Казваше се Еми Граф, но всъщност е Света Петка..ти знаеш ли какъв е символа и защо миличкият я откри?Там му запалих свещ за здраве в паралелната му реалност, а на 14 октомври празнуваме празника й. Нейните сълзи лекуват очи. Показах й графа. Много се изненедах, да, за такава баба колко чудесни миризми, соли и разточителства имаше...чак сега я оневинявам, че ме караше да катеря планини с красивата си везана блуза и с пола. Проповядваше смирение, а аз очевидно идвах от друг свят. Сега не мога да ти преведа Райнов, но тогава можех, защото предварително се бях упражнила с този стих..не че знаех, че ще ми притрябва, а прищевка на момиченце. Не, не се покатерих, Фуше, на някое било, а тя не остана разочарована. Напротив - радваше се и ми сподели, че много изморена съм изглеждала в началото, а тя не очаквала това. Сухопътният взе да си измисля реалност, Фуше, и заради теб се чувства несигурен.Върна се, да, за да види графа, който беше провидяла...https://www.spisanie8.bg/списание/списание-8-брой-102021-г.html - ето, виж. Видя двама графа и отиде да проучи сухопътния, защото реши, че чете нещо апокрифно, а иначе имаше стая за светски четива..обаче и църковни не липсваха около рояла. Това сега не е ли приказка, Фуше? М? Дано се успокои..защото и без това трудно понася измяната. Тогава съжалих, че не съм по-голяма и с повече знания, но не си избираме сами кога ще се сблъскаме със светлината, нали?! Да, зная, че ти хареса тази история.
Чао сега, че почнаха някои газ да намират/пикаят (както се казва по брюкселски). За някои - дантела и шоколад, а за други - пикаещо момченце/момиченце. Познай кой кой е в тази приказка?
Фуше, зловещо ми е сега да си посетя италианското херцогство. Всички имат нужда да се успокоят и да започнат отново да градят живота си. Ако е писано - ще стане. Не се чувствам добре да ходя на пир по време на чума. Трябва да разберат..заради себе си, а не заради мен. Редактирано от Blackeyes на 09.10.21 18:24.
|