Миличък, къде ще те забравя като всяка сутрин ме будиш по ранни зори? Фуше се стряска и пита време ли е да ти разгърне фронт за търчене...да, осигури те с компетентността си, за да си вършиш това, в което си добър, а той пое товара.Има много работа напоследък и гледа да не се сеща за бала, че тъкмо сега бил се балансирал и тежестта се наклонила в правилната посока въпреки счупените ребра...а после ние сме изнасяли лична информация. Спокойно, няма да посетя това събитие на клуба, но съм ти поръчала специалните хранички-ядки :)...имам още, да, отпреди Коледа, но няма страшно...наистина е хубава храна. Стига си питал за депресиите, миличък. Тренирам си нервите наново, но аз съм от реагиращите и не мога да бъда само любезна, а всички ме чакат там с нетърпение...стана като на Фуше приказката да съм строга, но да не обикна придворните си дами и джентълмените наоколо...Какво да ги правиш? Кошер пчели.. Да, зная кой на кого е изневерил, но не съм причина..там ценностната система е твърде изострена към социума и проблемите му, а не толкова към частен случай. Да, това е ново предизвикателство за мен, защото като страдащи от някакви разновидности на величие изневерите ги възприемат превратно и нечовешки, но стоически търпят в името на честта си...не искам да коментирам и няма да засегна темата, защото мога и зная..това са лични неща, но липсата на личен живот не им помага да се решат. Рожден ден ще посрещаме сега. Затова не говоря на Фуше, за да се подготви.Казах му да купи една вратовръзка, но било много денди подарък, каквото и да значи това, и сега ми иска тениската, която съм купила почти за без пари, защото не му останало време да намери подарък. Зная, че имам да пиша писма. Ясно ми е, миличък. Знаеш ли какъв е смешен като се тутка и вайка, че е непохватен и нищо не може да измисли за нещо толкова просто като рожденик.. Държи, държи, миличък, да се представи добре, да осмисля даровете си и да не се бърка само за пачка за празника. Реши, че толкова е стресиран, че не прилича на нормален човек, а само на гамен, който храчи на улицата понеже установява, че не може да се справи с елементарни неща извън бабаитлъка...оплаква ми се от себе си.
Няма нищо лицемерно, миличък, да загубиш войната, но защо "завинаги" се използва като дума, все още не съм разбрала, освен ако не става въпрос за лудостта да се работи за отнемане на блясъка на втората, третата младост и т.н. Не, не съм раздразнена, нито депресирана, а търся отговор, но за да върна усмивката на хората, които ме подкрепят, а не защото ми е толкова важно. Всичко е било премерено, си мисля аз, и благото поведение, макар и наистина такова, е било придружено с разбиране за собствена самота, в която си над всички понеже ти се виждат някак елементарни..това не го виждам през собствената си призма, защото аз бях дистанцирана и се очакваше да потърся обяснение, което не подирих..така че сега ми е важно да стабилизирам усетилите се, че са по-незначителни, отколкото се е налагало за благородството. Сложно е, но постепенно ще си преглътнем хапа. Е, що де, що, наистина, си трая и не търся близост?Дедо ми е архитект, но така и не успях да го опозная като хората. Както и да е. Не се и съмнявам какво са говорели до последно по повод търсенето ми на внимание към мен самата ;). Затова обясних, че нищо вярно не са генерирали, докато са анализирали, и че им е време да се усетят колко малко разбират изобщо от хората. Фуше смята, че ти имаш нужда от мен днес, а той и без това гледал намръщено, така че ще разчита ти театрално, но искрено, да покажеш стила му. Помогни му, ако искаш, миличък. Да, обсъждахме го като мярка срещу ступор и той много се старае да подхожда по-гъвкаво към новите си задължения. Иска да не те канят за всичко, миличък, а сам да се сещаш за тях...да е жив и здрав виновникът. Хайде, Фуше, че утре пак ще питаш дошло ли е времето за търчене..да, вече си поспах и имам доста работа, но чак в края на седмицата ще ида да си взема ядките..уникалната се надява да сме близо до друго, но няма как да се случи, щом веднъж се разбрахме, че здравето ни е най-важно...спокойно. Имам работа и трябва да я свърша, макар инструкциите са да не ме стресират..то вече като си минал от другата страна, си все стресиран, но иди обясни, че другата страна не е това, което си мисли силверадестият.. Не иска да живее. Освен това, Фуше, е страшно раздразнена от фотографските гафове и перспективи, а и някак посивяла не ти ли се струва, когато е твърде сериозна и грациозна. Всички всекидневно се тресат от страховете си, но е по-лесно да набедим някои, че не ги разбират. Трябва да продължим. Просто е.Редактирано от Blackeyes на 25.02.20 00:32.
|