Като обърнеш поглед към себе си, може да видиш и голяма скука. И да не искаш другите да я приемат. Това не е вид самокритика, защото в рутината и скуката правиш това, което искаш без да се съобразяваш и се чувстваш човек. Защо трябва да си интересен на другите? Виж, миличък, ок е казаното от сухопътния. Той всъщност следва точно тази линия на поведение - не се съобразява с емоциите на другите (в смисъл позитивен е и гледа да не те засегне, но си кара по своето трасе), чака да му ги обяснят и да види къде да се включи оптимистично. Това не изглежда странно, но задължава и е възможно да си докараш недоразумения. Като децата е най-правилно да ги питаш какво искат, за да си осигуриш спокойствие. Е, после, следва договаряне и преценка можеш ли да им угодиш, но въпросът е, че е постигнал чистотата и искреността като начало, което никак не е малко. Това е такава стратегия. С теб е, докато му вярваш, а после продължава сам, като запазва позитивното за теб. Всъщност не може да се спре при дадена скука ;) и това го прави самотен понякога. Не искам да ме признават за спец...няма нужда. Не ми е цел да се развивам все още. Обаче въпреки всичко се развивам..това е животът ;).
Чао. Преходно е всичко и лошото е, че напомня за това, че сме смъртни. Не той, а животът на позитивния и вярващ в себе си индивид ;).
Редактирано от Blackeyes на 13.07.23 00:15.
|