Ето, идвам малко при вас, Фуше...Истерията, както виждаш, Фуше, става по-опасна от вируса. И следва да сме смирени пред лудостта, която идва с всички работохолизми, неусещания за реалност, невиждане как изглеждаме встрани от страховете си. Много е лесно някой да каже, че това ти е призвание. Разбирам, че имаш голям проблем с хора, но ти си и пословично дисциплиниран, и търпелив, а аз не мога да издържам на такава рутина, Фуше. Да, трябва спешно да свърша нещо днес, но ти обещавам, че ще се придвижа с кола и няма да правя нищо друго след това там...болестта си циркулира, усещам я като психологическа добавена реалност и не ми говори, че сте ми омръзнали, Фуше, че сте ми проблем и т.н. самосъжаления, защото не искам да те опровергавам постоянно, че като теб се опитвам да вкарам в ред поне що касае нашия живот съвместно. Нито ми е забавно, нито призвание...трябва да си почиваш сега. Да, понякога асистентът само обърква и забавя процесите, но аз съм ваксинирана и затова превантивно си създавам предварително проблема, че да не се изненадвам после в бързината как не съм го предвидила. Успокой се, Фуше...всичко си гледай да ти е наред, а аз пак ще ти пиша, докато миличкият си чете. Той нервничи и се дразни, но ако е замислиш, Фуше, до края на тази година ще е все така неустановено, неясно, нестабилно и ще си караме от криза в криза. Миличкият ще трябва да не се шашка като травмираното момче, защото очевидно в системата на нашите същности ще настъпи смут. Неминуемо е, Фуше, и е време да се подготвим за чутовни изпълнения в паниката. Запази спокойствие и дишай. Лека нощ...не, не, Фуше, не се усещат и не бива да ги стресираме с откровенията си, защото идва голямото време на диабетните заболявания след огромния енергиен шок на възпиране. Ще стане по-страшно, ако ги изкараш от заблудите им..пази се и не се чувствай виновен.Редактирано от Blackeyes на 16.06.20 02:41.
|